Борац беше само загрявка, евробоецът Левски тепърва влиза в ритъм

Преди година Левски отстрани Апоел (Беер Шева) след онези драматични дузпи в Ниредхаза. Тогава мнозина приеха случилото се като своеобразно изключение. Вечер, в която късметът се усмихна на „сините“, Светослав Вуцов се превърна в герой, а съдбата най-после върна част от дълга си към клуба след всички болезнени европейски разочарования през последните години. Дванадесет месеца по-късно обаче вече можем спокойно да кажем, че онзи успех не е бил случайност. Срещу Борац (Баня Лука) Левски направи нещо много по-ценно от това просто да спечели с категоричното 4:0. Тимът показа, че постепенно изгражда най-важното качество за подобен тип турнири - характера на истински евробоец. Колкото и подобна "табела" да дразни неприятелите на настоящия шампион!

Това е определение, което в последните години употребявахме прекалено рядко, когато говорехме за „сините“. Имаше период, в който всеки жребий носеше повече тревога, отколкото надежда. Започвахме да разучаваме съперниците с мисълта дали няма да се повтори някое от европейските разочарования, превърнали се в тежък товар за клуба. Вече не е така. Днес Левски излиза срещу отбори от своето или малко по-ниско ниво с ясното съзнание, че именно той трябва да диктува събитията. Това е огромната промяна и тя не се измерва с резултатите, а с начина, по който футболистите възприемат подобни вечери.

Още преди първия съдийски сигнал Хулио Веласкес отново ни изненада с избора си. Очакванията ми бяха, че при едновременното присъствие на Майкон и Алекс Сентейес испанският специалист ще повтори схемата от двубоя срещу Апоел (Беер Шева), когато бразилецът действаше по-в халфовата линия. Вместо това Веласкес предложи ново решение. Сентейес започна като крило, но ролята му далеч не се изчерпваше само с офанзивните действия. Напротив, именно той трябваше постоянно да компенсира непрестанните включвания на Майкон и да затваря пространствата зад гърба му.

И тук пролича едно от най-големите достойнства на новото попълнение. Испанецът очевидно е отлично обучен футболист. Личи си, че разбира играта. Не се хвърля хаотично напред, не прави излишни движения и винаги изглежда така, сякаш знае предварително какво ще се случи в следващите няколко секунди. Подобен профил е безценен за Майкон. Всички познаваме качествата на бразилеца. Той непрекъснато атакува, търси дълбочина, влиза навътре и често оставя свободни пространства зад себе си. До момента това нерядко създаваше проблеми на Левски. Срещу Борац обаче тези рискове бяха сведени до минимум именно заради интелигентната игра на Сентейес.

Макар да пропусна отлична възможност още в началото, дебютът му на "Герена" спокойно може да бъде определен като успешен. Видя се, че спокойно може да покрива целия фланг, да участва еднакво уверено в двете фази на играта и най-вероятно ще се превърне в един от любимците на Веласкес. Подобен тип универсални футболисти са истинско богатство за всеки треньор, особено когато започват тежките европейски вечери.

Всъщност първото полувреме беше далеч по-интересно, отколкото може да изглежда от крайния резултат. Левски започна силно, притисна съперника и логично потърси ранния гол. След като той не падна, темпото постепенно спадна, а домакините направиха една крачка назад. По реакциите на Веласкес край тъчлинията ясно личеше, че това не е част от предварителния план. В крайна сметка обаче се получи нещо любопитно. Борац постепенно започна да излиза по-високо и така остави пространства, които впоследствие се оказаха решаващи.

Тук трябва да отдадем заслуженото и на шампиона на Босна и Херцеговина. Гостите не пристигнаха в София с идеята деветдесет минути да чистят топката и да разчитат единствено на чудо. Опитаха се да играят футбол. Бяха предпазливи, търсеха своите моменти и дори създадоха най-опасното положение преди почивката, когато Савич беше много близо до това да обърне изцяло развоя на двубоя. Ако тогава резултатът беше станал 0:1, със сигурност нервността по трибуните щеше да стане осезаема.

Точно тук обаче пролича още една разлика между този Левски и онзи отпреди няколко години.

Имаше известно нетърпение, защото голът не идваше. Дори и моменти, в които някои решения в последната третина изглеждаха прибързани. Но нямаше паника или усещането, че футболистите започват да се съмняват в собствените си възможности. Точно обратното, създаваше се впечатлението, че попадението ще дойде. Въпросът беше единствено кога.

Още по-любопитно беше случилото се на почивката. Докато повечето хора бяха вперили поглед към терена, Веласкес прибра абсолютно всички в съблекалнята. Не само титулярите, а резервите и целия треньорски щаб също влезе вътре. На пръв поглед дребен детайл, който обаче говори много. Испанецът очевидно е имал послание, което е искал да достигне до всеки човек, носещ синята емблема на гърдите си.

Второто полувреме започна по възможно най-добрия начин за Левски. Грешката на Виктор Роган отвори вратата към това, което всички на „Герена“ чакаха, а Око-Флекс направи най-важното – наказа я. От този момент нататък двубоят тръгна по сценария, който очаквах още след срещата в Баня Лука. Още тогава написах, че Борац е напълно преодолим съперник и че ако „сините“ успеят да удължат периодите си на доминация, реваншът може да изглежда далеч по-лесен, отколкото мнозина предполагат. Точно това се случи.

Няма как героят на вечерта да бъде друг освен Рейналдо. Два гола, асистенция и напълно заслужени аплодисменти при смяната му. Това всъщност беше първият мач, в който видяхме защо Левски толкова държеше да привлече този футболист. До момента имаше отделни проблясъци, интересни движения между линиите и добра скорост в откритите пространства, но липсваше завършващият щрих. Срещу Борац той най-после се появи.

Особено ми хареса начинът, по който Рейналдо постоянно търсеше свободните пространства между защитата и халфовата линия. Това не е лесно качество. Изисква усещане за играта и отлично първо докосване. Именно там се чувства най-силен. Получава топката с лице към вратата, ускорява за една-две крачки и вече поставя защитниците в ситуация, в която те трябва да реагират, вместо да диктуват събитията. През първото полувреме обаче се усещаше известна скованост. Влизаше в опасните зони, но в последния момент сякаш не намираше най-доброто решение.

След попадението за 2:0 видяхме съвсем различен футболист. Изведнъж движенията му станаха по-освободени, решенията по-бързи, а самочувствието започна да личи във всяко негово действие. Вторият гол беше отлична демонстрация на техника, координация и хладнокръвие. Отработването с двата крака подсказва, че потенциалът му никак не е малък. Вероятно му беше необходимо именно подобно европейско изпитание, за да повярва напълно в собствените си възможности. Ако това е истинският Рейналдо, Левски спокойно може да гледа с още по-голям оптимизъм към следващите кръгове.

Мисля, че вече няма особено съмнение кой ще води атаката в европейските вечери. Поне засега именно той изглежда най-подходящият избор за тази специфична роля. Хуан Переа също показа, че е готов да бъде важна част от отбора, а красивият му гол за 4:0 беше прекрасна награда за търпението, което демонстрира през последните седмици. Подобна конкуренция може само да радва Веласкес.

Добри думи заслужава и Сержиньо. Португалецът отново изигра изключително интелигентен мач. Харесва ми едно негово качество, което не се забелязва веднага. Почти никога не играе просто за да задържи владението. Главата му постоянно е вдигната, търси вертикалния пас и се стреми всяко следващо действие да ускори атаката, вместо да я забави. Това е рядко качество за футболист, който тепърва свиква с новата среда, а още по-хубавото е, че постепенно започва да изгражда отлична връзка с останалите халфове.

Евертон Бала остана малко в сянката на своите съотборници, но това не означава, че е изиграл слаб мач. Именно той свърши огромна част от черната работа. Отнемаше топки, прекъсваше зараждащи се контраатаки, но и влизаше в отлични комбинации с колегите си в атака.

Кристиан Димитров и Никола Серафимов също заслужават похвала. Макар да нямаха особено много работа в дефанзивен план, двамата отлично се справиха с най-силното оръжие на Борац. Централният нападател на гостите разчиташе основно на физиката си, на умението да пази топката с гръб към вратата и да освобождава пространства за включващите се халфове. Българската двойка почти не му позволи да го направи. Именно затова и босненците изглеждаха толкова безидейни след почивката.

Много приятно впечатление остави и Мехди Мубарик. Появата му внесе спокойствие и допълнителен баланс в халфовата линия. Най-хубавото е, че по нищо не си личеше дългото отсъствие заради контузията. Напротив. Изглеждаше уверен, движеше се правилно и показа, че съвсем скоро ще започне да претендира за титулярно място. Всъщност точно това беше идеята на мащабната лятна селекция. Да има достатъчно качествени алтернативи, така че отсъствието на важен човек като Акрам Бурас да не променя лицето на отбора.

Ако трябва все пак да отправя една по-критична забележка, тя е към Око-Флекс. Да, отбеляза първия гол и това автоматично прави всяка критика по-трудна. Въпреки това ми направи впечатление, че на моменти оставаше прекалено статичен без топка и не помагаше достатъчно активно в дефанзивната фаза. Видя се и известно самочувствие, което на този етап леко изпреварва реалния му принос към отбора.

Интересно ще бъде да видим как испанският специалист ще подходи още в първия кръг на Първа лига срещу Дунав. Убеден съм, че ротациите ще бъдат сериозни. Макун, Алдаир, Мубарик, Ради Кирилов, Переа, Райчев и още няколко футболисти спокойно могат да започнат от първата минута. Именно заради това беше направена толкова мащабна селекция. Не за да изглежда добре на хартия, а за да позволява подобни промени без сериозен спад в качеството. Миналия сезон подобни ротации често носеха главоболия. Сега изглежда, че Левски най-после разполага с достатъчно дълга скамейка, за да води битка на няколко фронта.

Погледът вече естествено се насочва към Университатя (Крайова), която най-вероятно ще бъде следващото препятствие по пътя към голямата мечта. Не мисля обаче, че на „Герена“ има причина за прекомерен респект. Да, румънците са сериозен съперник и ще предложат далеч по-различно предизвикателство от Борац. Но този Левски вече не излиза на европейски терен със свалена глава и с надеждата просто да остане жив до реванша.

А и нека не забравяме още нещо. След успеха над Борац „сините“ вече си гарантираха минимум плейоф за Лигата на конференциите. Това означава, че една успешно премината битка с Университатя ще доближи клуба съвсем реално до участие в основната фаза на третия по сила европейски турнир. План минимум, който преди година изглеждаше доста по-далечен. А мечтата? Тя все още се нарича Шампионска лига.

И най-хубавото е, че вече никой не се страхува да я произнесе на глас. Не защото някой обещава чудеса, а поради факта, че този Левски постепенно започва да изглежда като отбор, който знае как се печелят европейски битки. Тежките изпитания тепърва предстоят. Големите риби все още са някъде напред в морето. Но ако има нещо, което реваншът с Борац доказа без никакво съмнение, то е, че съставът на Хулио Веласкес вече е достатъчно зрял, за да гледа към тях не със страх, а с амбиция. А това понякога се оказва първата и най-важна крачка към големите европейски вечери, които „Герена“ чака толкова дълго.