Левски изплаши Борац чак след почивката! Ето защо реваншът може да е по-лесен, отколкото изглежда

Снощи отборът на Левски беляза завръщането си в пресявките на Шампионската лига с равенство като гост на Борац (Баня Лука). Ремито 1:1 би трябвало да се смята за добра отправна точка в европейското приключение на „сините“. Благодарение на него очакванията за реванша са повече от позитивни, а в следващите редове ще погледнем обективно на това, което се случи в столицата на Република Сръбска. А микс между хубаво и лошо определено имаше...

Борац прилича на хибрид между пловдивските ни грандове

Започваме с генералните изводи относно съперника. Дори и за фен, който не е ангажиран с пристрастия към Левски, бързо стана ясно, че Борац е доста под класата на българския първенец. По време на няколкото седмици на проучване босненците сякаш напомпаха малко повече „мускули“. Реалността се оказа далеч по-спокойна и въпреки ранния гол ясно се видя, че селекцията на Винко Маринкович отстъпва по класа, кадрови потенциал и тактическа дисциплина.

По-класен съперник със сигурност щеше да накаже трагичното първо полувреме на Левски. За радост, от Борац не успяха да материализират силния си период между 5-ата и 25-ата минута на мача. След паузата пък се видя, че когато биват поставяни под сериозен натиск, често допускат грешки. Както каза и самият Веласкес, с оглед по-силната втора част Левски напълно заслужаваше победата в Баня Лука. За мен Борац прилича доста на тим от нашата Първа лига, позициониран между третата и шестата позиция. В съзнанието ми сякаш изплува хибриден образ между Локомотив (Пд), Черно море и Ботев (Пд). Силен домакински тим, със здрави физически състезатели, обединени под шапката на дисциплината и вертикалния футбол. Със сигурност стил на игра, който Левски е срещал неведнъж през годините. Често е побеждавал или елиминирал.

Но да кажем и важното – ако Левски не увеличи периода си на доминация над този опонент, нищо добро не го чака и на реванша в София. Борац може да нанесе непоправими щети, ако бъде подценен. Бърз преход, завършен с гол, а след това здрава защита, могат да се окажат напълно достатъчни за „син“ крах на „Герена“. Разбира се, очакванията са съвсем различни, но и това е възможен сценарий.

Като кадрови потенциал четирима от босненския първенец ми направиха впечатление. Естествено, нападателят Лука Юричич, за когото говорехме и при първоначалния анализ на Борац. Типичният балкански голаджия, който може да извлече дивидент за клуба си дори с едно или две положения на мач. Изключително остър се оказа и крилото Дамир Хреля, който не спря да тормози „синята“ отбрана с пробивите си. Бившият съотборник на Гашпер Търдин в НК Браво – Санди Огринец, също остави добри впечатления с действията си в халфовата линия, а добри думи заслужава и Никола Четкович, който буквално остави Борац жив в сблъсъка със спасяванията си след почивката.

Левски – трагичен през първото полувреме и блестящ след паузата

Стара слабост беляза първата европейска визита на Левски за сезона. Отново колебливо начало на мача, когато говорим за важен двубой. Откъде идва тази скованост вече е мистерия, но „сините“ имаха трагичен облик. Започваме с глупавата дузпа, която сама вдъхна живот на Борац. Последвалият спад донякъде се получи заради ранно допуснатия гол, но оправдание няма за множеството неточни подавания между футболистите на Веласкес. Липсата на острота и идея в атака също бе показателна.

През този период лошо впечатление направи и новото попълнение Сержиньо, който не спираше да ръкомаха при всеки неточен пас. Виждаше се и една своеобразна борба за власт между него и Акрам Бурас кой от тях да бъде лидер в средата на терена. Определено играта не спореше, но всичко се промени след паузата! Веласкес отново свърши много работа за петнадесетте минути в съблекалнята и преобрази левскарите за втората част. Тогава видяхме истинското лице на Левски. С малко организация в халфовата линия, добавяне на скорост по фланговете и адекватно присъствие в атака „сините“ можеха да постигнат не само частичен, но и пълен обрат. Важното е, че българският представител доминираше като гост, което е показател за класа, когато говорим за толкова равностойна надпревара, каквато са пресявките в Шампионската лига.

Рисковият Майкон, сигурният Гашпер, Бурас на приливи и отливи

Чисто индивидуално няма как да не подмина действията на някои от лидерите. Майкон отново бе доста рисков. Опитваше се да бъде полезен във всеки един аспект на играта, но понякога изявите му на ръба създаваха опции за бърз преход в офанзивен план на Борац. Особено в евротурнирите Майкон сякаш трябва да бъде идея по-умерен. Класните отбори наказват пролуките в дадени зони, а едва ли му се иска да влиза пак в ролята на грешник, какъвто бе и след червения картон срещу Апоел (Беер Шева) при предходната „синя“ кампания в Европа.

Продължаваме с Гашпер Търдин. Словенецът за пореден път демонстрира колко е универсален и балансиран. Смени две позиции по време на битката в Баня Лука. Бе опорен халф, но и централен защитник за определен период, като и на двата поста се представи на еднакво високо ниво. С липсата на Георги Костадинов и Карлос Охене и с все още влизащия в час Мехди Мубарик словенецът се превръща в основна фигура за Веласкес. Не е изненада, че Търдин бе и сред първите, които подновиха договора си с клуба.

Донякъде причина за лошото първо полувреме на Левски в Босна и Херцеговина дойде и заради представянето на Акрам Бурас. Алжирецът не беше на познатото си ниво. Направи кошмарна грешка, заради която се случи и дузпата на Серафимов. След това трудно връзваше два-три читави паса и като цяло трудно комуникираше с останалите халфове в лицето на Търдин и Сержиньо. За пореден път си пролича, че Бурас е барометърът на този Левски. След почивката той вдигна КПД-то си и допринесе за овладяването на средата на терена. За реванша „сините“ ще се нуждаят точно от този Акрам, за да имат пълната увереност в продължаването си напред в квалификациите.

Сержиньо впечатлява!

Снощи официален дебют записаха и много от новите футболисти. Няма как да не спомена и много добрите си впечатления от Сержиньо. Португалецът дойде тихомълком на „Герена“, без да сме запознати с качествата му. Това, което видях в Баня Лука, ме кара да се чувствам оптимист. Класически плеймейкър! Ето този №10 беше необходим на Левски и се търсеше толкова дълго време. Макар да е едва от две седмици в клуба, вече се опитва да дирижира действията в „синьо“. Може би ще му трябва още малко време, за да получи и доверието на своите колеги. След почивката изявите на ибериеца бяха от графата „мастърклас“. Няколко извеждащи паса, асистенцията за гола на Око-Флекс и цялото му движение в периметъра между централния кръг и дъгата пред полето на Борац доказват защо този футболист е привлечен в Левски. Убеден съм, че тепърва ще видим най-добрата му версия. Но ще му е нужно още време за сработка със „старите кучета“.

Признавам си, че от Давид Кусо очаквах повече. По време на контролите видяхме много по-добри негови изяви, но да не забравяме, че все още говорим за млад футболист, който тепърва дебютираше в международен мач. Не му помогна и контузията, която получи в края на първото полувреме.

Рейналдо не блесна с някакви запомнящи се отигравания, но се представи добре за ролята си на лек нападател. Бразилецът се движеше изключително много между линиите и не спираше да пресира защитата на Борац. Това е плюс, но в градивен и офанзивен план има върху какво да се работи.

Появилите се след паузата Мубарик и Сентейес нямаха много време, за да оставят трайни следи. И двамата обаче са със статус „бъдещи титуляри“, поне според мен. Няма да е изненада, ако до месец заменят Камдем/Алдаир и Гашпер Търдин. Взети са, за да вдигнат нивото и изглежда, че имат потенциала да го направят.

Реваншът може да бъде доста лесен

След седмица Левски и Борац ще се срещнат пред пълните трибуни на „Георги Аспарухов“. С оглед написаното до този момент левскарите изглеждат идея по-близо до попадане във втория кръг. Всичко зависи от Веласкес и футболистите му. Те ще диктуват събитията на „Герена“, а Борац ще дебне за грешка. Ранен гол и оптимални действия в двете фази на играта биха могли да направят реванша доста лесен. Нужно е само лимитирането на индивидуалните грешки, благодарение на които и босненците все още имат надежди за продължаването напред.

Те вече показаха, че могат да бъдат достоен конкурент. Та, всичко е в краката на футболистите и главата на Веласкес. Левски положи основата за победоносен реванш още в Босна, да се надяваме, че планът ще сработи и скалпът на Борац ще бъде закичен на „синия“ колан. А това ще отвори широко вратата към целта – място в груповата фаза на някой от трите турнира на УЕФА и още много европейски вечери на "Герена".