Източник на снимката: nullБългария има своя Карлос Насар още през 1927 г.
Любен Бозев поставя световен рекорд в Париж, чака година за признаването му
- 04/05/2026
Българските спортни фенове възприеха като даденост успехите на Карлос Насар във вдигането на тежести и поради това въпросът по време на европейското първенство в Батуми през този месец бе не дали той ще се спечели златото, а с колко ще подобри световния рекорд. Двукратният щангист на годината на Стария континент е само един от множеството железни мъже, прославили името на страната зад граница, като пръв това прави Любен Бозев преди почти 100 години.
Биографичните данни за героя на следващите редове са оскъдни и са почерпени от книгата „Енциклопедия на Пловдив“ на Божидар Тотев. Бозев е роден през 1903 г. и след завършване на гимназия заминава за Париж, където учи икономика. След престоя си във френската столица той се завръща в родния си град и започва работа в кантората на баща си, който е едър търговец на тютюн. Заедно с още няколко силачи (така първоначално са се наричали щангистите) през 1929 г. прави първата разглобяема щанга. След 9 септември 1944 г. е принуден да вади чакъл от река Въча над Йоаким Груево, а заради „неблагонадеждния“ си произход не успява да стане треньор и да предаде опита си на по-младото поколение.
Името на Бозев в историята на спорта остава с епизод, който е описан по следния начин в труда на Михаил Делев и Асен Минчев „Българската спортна слава“. „След отлични резултати у дома, Любен Бозев заминава за състезания в Париж, където на 23 декември 1927 г. при втори опит постига 109 кг за категория до 82,5 кг. И става първият българин световен рекордьор във вдигането на тежести – забележително събитие по това време. На 30 юли 1928 г. България е приета за член на Международната федерация по вдигане на тежести, което дава основание световният рекорд да бъде официално признат.“
Тази информация е отправната точка за нашето проучване, което започва с подробен репортаж на кореспондента на вестник „Спорт“ П. Табаков от 25 декември 1927 г., откъс от който ви предлагаме тук. „Той е специалист в бавното вдигане на тежести, едно от най-мъчните в този спорт, което изисква голяма сила и затова има малко последователи. При бавното вдигане не се позволява никакво мърдане от мястото, нито най-малкото навеждане на гирата. Световният шампион на бавно вдигане е германецът Фогт, който бе единствен без съперници до появата на Бозев. На 4 т.м. Бозев още веднъж доказа своята мощ и успя да счупи светския рекорд с 0,5 кг., който заради една малка грешка не бе признат от журито. Ето и впечатленията от самото състезание.
Голямата зала на гимназията „Волтер“ бе препълнена със зрители, дошли да видят интересния мач на вдигане на тежести между фамозния българин Бозев и шампионът на Франция Вилберт. В залата бе и почти цялата българска колония в Париж. Появата на двамата атлети предизвика бурни ръкоплескания. Пръв започна шампионът на Франция Вилберт, с дълги усилия не успя да вдигне повече от 103 кг., като подобри рекорда си с 0,5 (стария 102,5). Бозев още при първия си опит с голяма леснота вдигна 105 кг., като счупи французкия рекорд с 2. Веднага Бозев направи втори опит като счупи светския рекорд със 108 кг, но журито не искаха да го класират, понеже имало малко опиране на гирата в гърдите. Обаче всички присъствуващи българи и французи бурно акламираха младия атлет, който вече не чупеше само френския, но и светския рекорд, който принадлежеше на Фогт (107, 5 кг.). Българите викаха „Да живее Бозев! Да живее България!“ На другия ден вестниците дадоха най-добри отзиви за него. Парижкият ежедневник LÉcho des Sports озаглави описването на мача „Бозев, царя на бавното вдигане на Париж“. Днес Бозев е гордостта на Българската колония в Париж, гордостта на България и любимеца на парижани. Французите казват за него: „Силен е като Тургин.“ Бозев при своята ежедневна тренировка дава отлични резултати, които зачудват всички. А и той сам е доволен, че притежава такава сила, която ще му дава възможност да се бори за световната титла. А ето и самите думи, които Бозев ми каза. „Ще притежавам светския рекорд. Сигурен съм в своята сила и мускули и ще вдигна 110 кг.““ Последните думи сякаш са взети от някое интервю на Карлос Насар преди голямо състезание. За съжаление очакванията, че Любен Бозев ще представя България на олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. не се оправдават, тъй като БОК решава да дари парите за подготовка на пострадалите от Чирпанското земетресение и за Нидерландия занимава съвсем малка група.
От репортажа разбираме, че първото върхово постижение всъщност е поставено на 4 декември 1927 г., а за вдигането на 23 декември не се разказват подробности. Затова решихме да се обърнем към френската преса за подробности и се оказа, че Бозев не е никак непозната фигура. Още на 8 октомври той бива споменат в статия на LÉcho des Sports, където се казва, че насрочения му опит за подобряване на рекорд се отлага. Намираме го и в броя на 23 октомври във връзка с двустранната среща между Франция и Германия. Тя е организирана от Атлетическо дружество Монмартър, чийто член e българинът. В материала изрично е подчертано, че Бозев се стреми към световния рекорд в своята категория, т.е. добрите му резултати очевидно не са инцидентни. Във въпросната надпревара той остава втори в „бавното“ вдигане след Щрасбергер, а в изхвърлянето с две ръце е трети. Още в края на ноември изданието рекламира състезанието на 4 декември, обявено като място, където се събират най-добрите аматьори и се очаква да се генерират големи приходи. „Информирани сме за отличната форма на българина Бозев, който в полутежка категория повече от всякога иска да счупи световния рекорд.“ Рекламата се разпространява и в другите издания, като “La Semaine a Paris” нарича сънародника ни „българския шампион“. „Ауто“ (предшественик на „Екип“) уточнява, че в категорията му той ще има трима съперника.
Успехът на състезанието става причина за организиране на нова гала на 23 декември, този път в зала „Ваграм“. Със споменатите в началото 109 кг Бозев подобрява световния рекорд и става един от тримата щангисти с подобно постижение през вечерта. Шоуто намира широк отзвук в медиите и репортажи от събитието могат да бъдат срещнати във вестниците на френски език от Африка до Индокитай. В „Екселсиор“ дори има публикувана снимка на българина, което е поредно доказателство за изключителността на неговото постижение.
Биографичните данни за героя на следващите редове са оскъдни и са почерпени от книгата „Енциклопедия на Пловдив“ на Божидар Тотев. Бозев е роден през 1903 г. и след завършване на гимназия заминава за Париж, където учи икономика. След престоя си във френската столица той се завръща в родния си град и започва работа в кантората на баща си, който е едър търговец на тютюн. Заедно с още няколко силачи (така първоначално са се наричали щангистите) през 1929 г. прави първата разглобяема щанга. След 9 септември 1944 г. е принуден да вади чакъл от река Въча над Йоаким Груево, а заради „неблагонадеждния“ си произход не успява да стане треньор и да предаде опита си на по-младото поколение.
Името на Бозев в историята на спорта остава с епизод, който е описан по следния начин в труда на Михаил Делев и Асен Минчев „Българската спортна слава“. „След отлични резултати у дома, Любен Бозев заминава за състезания в Париж, където на 23 декември 1927 г. при втори опит постига 109 кг за категория до 82,5 кг. И става първият българин световен рекордьор във вдигането на тежести – забележително събитие по това време. На 30 юли 1928 г. България е приета за член на Международната федерация по вдигане на тежести, което дава основание световният рекорд да бъде официално признат.“
Тази информация е отправната точка за нашето проучване, което започва с подробен репортаж на кореспондента на вестник „Спорт“ П. Табаков от 25 декември 1927 г., откъс от който ви предлагаме тук. „Той е специалист в бавното вдигане на тежести, едно от най-мъчните в този спорт, което изисква голяма сила и затова има малко последователи. При бавното вдигане не се позволява никакво мърдане от мястото, нито най-малкото навеждане на гирата. Световният шампион на бавно вдигане е германецът Фогт, който бе единствен без съперници до появата на Бозев. На 4 т.м. Бозев още веднъж доказа своята мощ и успя да счупи светския рекорд с 0,5 кг., който заради една малка грешка не бе признат от журито. Ето и впечатленията от самото състезание.
Голямата зала на гимназията „Волтер“ бе препълнена със зрители, дошли да видят интересния мач на вдигане на тежести между фамозния българин Бозев и шампионът на Франция Вилберт. В залата бе и почти цялата българска колония в Париж. Появата на двамата атлети предизвика бурни ръкоплескания. Пръв започна шампионът на Франция Вилберт, с дълги усилия не успя да вдигне повече от 103 кг., като подобри рекорда си с 0,5 (стария 102,5). Бозев още при първия си опит с голяма леснота вдигна 105 кг., като счупи французкия рекорд с 2. Веднага Бозев направи втори опит като счупи светския рекорд със 108 кг, но журито не искаха да го класират, понеже имало малко опиране на гирата в гърдите. Обаче всички присъствуващи българи и французи бурно акламираха младия атлет, който вече не чупеше само френския, но и светския рекорд, който принадлежеше на Фогт (107, 5 кг.). Българите викаха „Да живее Бозев! Да живее България!“ На другия ден вестниците дадоха най-добри отзиви за него. Парижкият ежедневник LÉcho des Sports озаглави описването на мача „Бозев, царя на бавното вдигане на Париж“. Днес Бозев е гордостта на Българската колония в Париж, гордостта на България и любимеца на парижани. Французите казват за него: „Силен е като Тургин.“ Бозев при своята ежедневна тренировка дава отлични резултати, които зачудват всички. А и той сам е доволен, че притежава такава сила, която ще му дава възможност да се бори за световната титла. А ето и самите думи, които Бозев ми каза. „Ще притежавам светския рекорд. Сигурен съм в своята сила и мускули и ще вдигна 110 кг.““ Последните думи сякаш са взети от някое интервю на Карлос Насар преди голямо състезание. За съжаление очакванията, че Любен Бозев ще представя България на олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. не се оправдават, тъй като БОК решава да дари парите за подготовка на пострадалите от Чирпанското земетресение и за Нидерландия занимава съвсем малка група.
От репортажа разбираме, че първото върхово постижение всъщност е поставено на 4 декември 1927 г., а за вдигането на 23 декември не се разказват подробности. Затова решихме да се обърнем към френската преса за подробности и се оказа, че Бозев не е никак непозната фигура. Още на 8 октомври той бива споменат в статия на LÉcho des Sports, където се казва, че насрочения му опит за подобряване на рекорд се отлага. Намираме го и в броя на 23 октомври във връзка с двустранната среща между Франция и Германия. Тя е организирана от Атлетическо дружество Монмартър, чийто член e българинът. В материала изрично е подчертано, че Бозев се стреми към световния рекорд в своята категория, т.е. добрите му резултати очевидно не са инцидентни. Във въпросната надпревара той остава втори в „бавното“ вдигане след Щрасбергер, а в изхвърлянето с две ръце е трети. Още в края на ноември изданието рекламира състезанието на 4 декември, обявено като място, където се събират най-добрите аматьори и се очаква да се генерират големи приходи. „Информирани сме за отличната форма на българина Бозев, който в полутежка категория повече от всякога иска да счупи световния рекорд.“ Рекламата се разпространява и в другите издания, като “La Semaine a Paris” нарича сънародника ни „българския шампион“. „Ауто“ (предшественик на „Екип“) уточнява, че в категорията му той ще има трима съперника.
Успехът на състезанието става причина за организиране на нова гала на 23 декември, този път в зала „Ваграм“. Със споменатите в началото 109 кг Бозев подобрява световния рекорд и става един от тримата щангисти с подобно постижение през вечерта. Шоуто намира широк отзвук в медиите и репортажи от събитието могат да бъдат срещнати във вестниците на френски език от Африка до Индокитай. В „Екселсиор“ дори има публикувана снимка на българина, което е поредно доказателство за изключителността на неговото постижение.
