Той вкара шампионския гол - заслужава ли още?

Има попадения, които влизат в мрежата и си тръгват с последния съдийски сигнал. Има и такива, които остават. Голът на Марко Дуганджич от вчера е от вторите. Не просто реши мач, а сложи короната на Левски и го превърна в шампион след 17 години чакане.

Историята е почти иронична. Марко се появи в момент на нужда. Контузията на Сангаре отвори празнина, която трябваше да бъде запълнена веднага, без време за плавно навлизане. Получи ограничени възможности срещу Берое и Добруджа, след което дойде вечерта срещу ФК ЦСКА 1948. Там направи онова, което определя нападателя - намери правилното място и завърши без колебание.

Приносът му обаче не се изчерпва с финалния удар. В действията личи нещо, което веднага се усеща от трибуните – присъствие, което притиска защитници, движение, което отваря пространства, както и настойчивост, изградена с опита. Шансът беше изчакан и използван по начин, който не оставя съмнение.

Тук идва въпросът, който няма как да бъде избегнат. Договорът му изтича, плановете вероятно са други, а трима централни нападатели изглеждат като излишен разход дори за клуб, който започва да намира финансова стабилност. Логиката е ясна. Само че футболът рядко се подчинява единствено на подобен тип мислене.

Лично за мен в него има повече футбол, отколкото в Хуан Переа. Вижда се колко бързо се вписа, как намери общ език със съотборниците и как се превърна в част от съблекалнята, включително сред българите и останалите балканци. Годините са факт, никой не ги отрича, но има играчи, които не се измерват само с датата си на раждане.

Затова може би отговорът не трябва да бъде краен още днес. Нека получи оставащите мачове. Нека отново излезе на терена с усещането, че има какво да доказва. Ако продължи да бележи и да дава това, което показа вчера, разговорът за нов договор няма да изглежда като компромис, а като напълно естествено решение.

Ако пътищата се разделят, това няма да промени най-важното. С този гол Марко вече си осигури място, което не зависи от контракти и планове. Той остана на „Герена“.

Покорител на Балканите звучи силно, но има своята логика. Шампион с ЧФР Клуж, отново рамо до рамо с Кристиан Димитров, а сега и човекът, който донесе титлата на Левски. Животът понякога събира точките по начин, който не може да бъде предвиден.

И точно затова този гол тежи повече от договор.