Източник на снимката: Kayserispor ClubuМаркус Гиздол - треньорът, който първо променя главите
А после и футбола...
- 01/10/2026
ЦСКА от доста време търси точния треньор. Лутането през последните години беше във всевъзможни посоки. Сега за наставник беше назначен германецът Маркус Гиздол, който притежава впечатляваща визитка. Той ли е обаче точният човек...
От Хофенхайм до Самсунспор Маркус Гиздол почти винаги се оказва там, където има проблем за решаване. В думите му през годините обаче се повтаря една и съща идея - кризата не се преодолява само с тактика. Трябват работа, вяра, интензитет и най-вече промяна в мисленето на отбора.
Когато през април 2013 г. Маркус Гиздол поема Хофенхайм, ситуацията изглежда почти безнадеждна. Отборът е предпоследен в Бундеслигата и изостава с девет точки от спасителния бряг. Германският специалист не идва с репутацията на голям треньор - напротив, това е първата му сериозна работа начело на отбор от Бундеслигата.
Още тогава обаче Гиздол формулира нещо, което впоследствие ще се превърне в постоянна част от треньорския му профил. „Трябва отново да работим здраво, за да спечелим феновете с честен футбол“, казва той при назначаването си. И добавя: „Правилната философия ми е в кръвта.“
Няколко седмици по-късно Хофенхайм вече е спасен.
След драматичния реванш срещу Кайзерслаутерн в плейофа за оставане Гиздол говори не за тактическо чудо, а за колектива. Според него ключът е бил футболистите да успеят да изолират огромния външен натиск и да поставят личните си интереси на заден план. „Всеки остави интересите си настрана и се подчини на отбора“, обяснява той след мача.
Това е може би първата важна следа към разбирането на Гиздол.
За него футболът започва от системата, но не завършва с нея. Преди схемата, пресинга и начина на изнасяне на топката стои състоянието на отбора. Ако футболистите не вярват, че могат да се справят, тактиката няма да ги спаси. Така разсъждава Гиздол
Футболът трябва да бъде бърз
Само година по-късно Гиздол вече говори много по-конкретно за футболната си философия. В интервю за „BILD“ през 2014 г. той описва развитието на футбола като движение към все по-голям интензитет. Според него играта е станала „много по-динамична“, а тактическата подготовка на отборите е нараснала значително.
Но когато го питат как ще изглежда футболът след още пет години, Гиздол посочва едно понятие: Gegenpressing.
Логиката му е проста. Когато противникът е добре организиран, свободните пространства са малко. Затова един от най-добрите моменти за атака е непосредствено след загубата на топката, когато съперникът все още не е успял да се подреди.
„Gegenpressing е голям ключ към нашата игра“, казва Гиздол.
Тук се вижда и разликата между него и клишираното определение за германски футбол, в което пресата често се свежда до агресия. При Гиздол тя е инструмент за създаване на хаос в точния момент.
Той не харесва и пасивното притежание на топката само заради самото притежание. В същото интервю се шегува, че след три поредни напречни подавания започва да заспива. За него топката трябва да води до действие.
Това обяснява и защо години по-късно, независимо в коя държава работи, думите „интензитет“, „пресинг“ и „бързо превключване“ продължават да присъстват в неговия речник.
Но футболът не се играе само с краката
След Хофенхайм идва Хамбургер. През септември 2016 г. Гиздол поема HSV като отбор, който отново се намира в криза. И първата му задача не е да обяснява на журналистите как ще подреди отбора, а да промени нагласата. В първите си дни в Хамбург той говори за „ново начало“, за бърз и агресивен футбол и за необходимостта да промени мисленето на футболистите след загуба на топката. „Пресинг не се играе, като просто кажеш, че искаш да играеш пресинг“, обяснява той. Според него първо трябва да се промени нещо „в главите на играчите“. Промяната на терена започва от промяната в главата.
Месеци по-късно, преди началото на следващия сезон, Гиздол вече говори за другия голям проблем на Хамбургер - негативизма около клуба. Когато го питат какво би пожелал за рождения си ден, той не говори за трансфери или конкретни футболисти. „Да се отървем от негативизма и песимизма“, казва той и добавя, че иска повече позитивна енергия, увереност и радостно очакване. Това не е случайна реплика. Гиздол многократно се връща към идеята, че атмосферата около един отбор има пряко отношение към футбола му. В Хофенхайм говори за изолирането на външния шум. В Хамбург - за негативизма. В Турция - за необходимостта емоцията да бъде балансирана с рационалност. Контекстът се променя, но принципът остава.
Младият футболист трябва да иска да се развива
В Хофенхайм Гиздол получава репутация и като треньор, който не се страхува да разчита на млади футболисти. Когато говори за Кевин Фоланд през 2013 г., той не се концентрира върху цената му или интереса на други клубове. Описва го като „много работлив, желаещ да се учи и земен“ футболист. Именно тези характеристики са показателни за Гиздол. Талантът е важен, но отношението към работата е не по-малко важно. Играчът трябва да може да приема информация, да се адаптира и да разбира, че развитието му не приключва с появата му в първия отбор.
Това е логично и от гледна точка на футболната му философия. Интензивният футбол изисква футболисти, способни постоянно да вземат решения, да реагират след загуба на топката и да изпълняват колективни задачи.
Пресингът не може да бъде само желание. Той изисква дисциплина.
През 2019 г. Гиздол отново се връща към ситуация, която вече добре познава - отбор в сериозна опасност. Този път това е Кьолн. При представянето му реакцията около назначението е скептична. Германските медии го определят като резервен вариант, а той не се опитва да избяга от това.
„Знам защо съм тук. Знам каква задача ме очаква и знам какво мога да направя“, заявява Гиздол. Това е характерно за начина му на говорене. Той рядко обещава чудеса. По-често говори за работа.
След години в подобни ситуации вече има достатъчно основания да вижда общ модел: първо трябва да бъде спрян психологическият спад, след това да се изгради структура, а чак тогава да се мисли за по-големи цели.
Именно това прави неговата кариера интересна. Гиздол не изглежда като треньор, който има една-единствена идеална среда, в която може да работи. Напротив - най-често се озовава в среди, в които трябва да променя нещо.
Русия – границата, която не премина
През октомври 2021 г. Гиздол прави първата голяма крачка извън Германия и поема Локомотив Москва. Този път предизвикателството е различно. Не става дума само за спасение от изпадане, а за работа в нова страна, с нова футболна култура и нов тип натиск. Пет месеца по-късно обаче кариерата му в Русия приключва по причина, която няма нищо общо с футбола. След началото на руската инвазия в Украйна Гиздол подава оставка. Обяснението му е едно от най-категоричните публични изказвания в кариерата му.
„Това не съвпада с моите ценности“, коментира той решението си. Гиздол обяснява, че не може да стои на тренировъчния терен в Москва, да изисква професионализъм от футболистите и едновременно с това на няколко километра от него да се дават заповеди, които причиняват огромно страдание на хора. Тук за първи път футболът остава на втори план.
В Турция приема друга култура
През 2023 г. Гиздол отново излиза извън Германия. Самсунспор е последен в турската Суперлига и има само една точка от първите седем мача. Звучи като позната история. Но този път той влиза в среда, която е коренно различна от германската. „Емоционалността тук е безгранична“, казва Гиздол. Той признава, че именно тази атмосфера е една от причините да иска да изпита турския футбол лично. Но Гиздол не се опитва да превърне Самсунспор в германски клуб. Тъкмо обратното. „Ако отида в чужда страна, трябва да се отворя към културата“, обяснява той по-късно. Това включва начина на живот, футбола, хората и дори опита да научи основи от езика, за да може да общува с тях. И тук се вижда още една промяна в Гиздол. В началото на кариерата му основният акцент е върху това как отборът трябва да играе. В Турция той говори много повече за това как трябва да работи треньорът с хората. Емоцията, според него, не трябва да бъде премахната. Тя трябва да бъде балансирана. „Повече рационалност и по-малко емоционалност“ става една от формулите, с които описва подхода си в Самсун. На терена обаче философията му остава разпознаваема - интензивен пресинг, бързо превключване и ясна структура. А най-важната промяна е психологическа. Когато поема отбора с една точка от седем мача, той говори за необходимостта да върне „волята, вярата и самочувствието“.
В края на сезона мисията е изпълнена. Самсунспор остава в елита, а Гиздол решава да не продължи договора си. Той описва периода като изключително тежък, но и като опит, който го е развил като треньор.
Особено показателно е признанието му, че в Турция е разбрал необходимостта от по-голяма толерантност към емоционалните реакции. По отношение на тактиката, казва той, компромиси няма. В отношенията между хората обаче трябва да има повече разбиране. Това е вероятно най-важният урок от турския му период, пише "Мач Телеграф".
От Хофенхайм до Самсунспор Маркус Гиздол почти винаги се оказва там, където има проблем за решаване. В думите му през годините обаче се повтаря една и съща идея - кризата не се преодолява само с тактика. Трябват работа, вяра, интензитет и най-вече промяна в мисленето на отбора.
Когато през април 2013 г. Маркус Гиздол поема Хофенхайм, ситуацията изглежда почти безнадеждна. Отборът е предпоследен в Бундеслигата и изостава с девет точки от спасителния бряг. Германският специалист не идва с репутацията на голям треньор - напротив, това е първата му сериозна работа начело на отбор от Бундеслигата.
Още тогава обаче Гиздол формулира нещо, което впоследствие ще се превърне в постоянна част от треньорския му профил. „Трябва отново да работим здраво, за да спечелим феновете с честен футбол“, казва той при назначаването си. И добавя: „Правилната философия ми е в кръвта.“
Няколко седмици по-късно Хофенхайм вече е спасен.
След драматичния реванш срещу Кайзерслаутерн в плейофа за оставане Гиздол говори не за тактическо чудо, а за колектива. Според него ключът е бил футболистите да успеят да изолират огромния външен натиск и да поставят личните си интереси на заден план. „Всеки остави интересите си настрана и се подчини на отбора“, обяснява той след мача.
Това е може би първата важна следа към разбирането на Гиздол.
За него футболът започва от системата, но не завършва с нея. Преди схемата, пресинга и начина на изнасяне на топката стои състоянието на отбора. Ако футболистите не вярват, че могат да се справят, тактиката няма да ги спаси. Така разсъждава Гиздол
Футболът трябва да бъде бърз
Само година по-късно Гиздол вече говори много по-конкретно за футболната си философия. В интервю за „BILD“ през 2014 г. той описва развитието на футбола като движение към все по-голям интензитет. Според него играта е станала „много по-динамична“, а тактическата подготовка на отборите е нараснала значително.
Но когато го питат как ще изглежда футболът след още пет години, Гиздол посочва едно понятие: Gegenpressing.
Логиката му е проста. Когато противникът е добре организиран, свободните пространства са малко. Затова един от най-добрите моменти за атака е непосредствено след загубата на топката, когато съперникът все още не е успял да се подреди.
„Gegenpressing е голям ключ към нашата игра“, казва Гиздол.
Тук се вижда и разликата между него и клишираното определение за германски футбол, в което пресата често се свежда до агресия. При Гиздол тя е инструмент за създаване на хаос в точния момент.
Той не харесва и пасивното притежание на топката само заради самото притежание. В същото интервю се шегува, че след три поредни напречни подавания започва да заспива. За него топката трябва да води до действие.
Това обяснява и защо години по-късно, независимо в коя държава работи, думите „интензитет“, „пресинг“ и „бързо превключване“ продължават да присъстват в неговия речник.
Но футболът не се играе само с краката
След Хофенхайм идва Хамбургер. През септември 2016 г. Гиздол поема HSV като отбор, който отново се намира в криза. И първата му задача не е да обяснява на журналистите как ще подреди отбора, а да промени нагласата. В първите си дни в Хамбург той говори за „ново начало“, за бърз и агресивен футбол и за необходимостта да промени мисленето на футболистите след загуба на топката. „Пресинг не се играе, като просто кажеш, че искаш да играеш пресинг“, обяснява той. Според него първо трябва да се промени нещо „в главите на играчите“. Промяната на терена започва от промяната в главата.
Месеци по-късно, преди началото на следващия сезон, Гиздол вече говори за другия голям проблем на Хамбургер - негативизма около клуба. Когато го питат какво би пожелал за рождения си ден, той не говори за трансфери или конкретни футболисти. „Да се отървем от негативизма и песимизма“, казва той и добавя, че иска повече позитивна енергия, увереност и радостно очакване. Това не е случайна реплика. Гиздол многократно се връща към идеята, че атмосферата около един отбор има пряко отношение към футбола му. В Хофенхайм говори за изолирането на външния шум. В Хамбург - за негативизма. В Турция - за необходимостта емоцията да бъде балансирана с рационалност. Контекстът се променя, но принципът остава.
Младият футболист трябва да иска да се развива
В Хофенхайм Гиздол получава репутация и като треньор, който не се страхува да разчита на млади футболисти. Когато говори за Кевин Фоланд през 2013 г., той не се концентрира върху цената му или интереса на други клубове. Описва го като „много работлив, желаещ да се учи и земен“ футболист. Именно тези характеристики са показателни за Гиздол. Талантът е важен, но отношението към работата е не по-малко важно. Играчът трябва да може да приема информация, да се адаптира и да разбира, че развитието му не приключва с появата му в първия отбор.
Това е логично и от гледна точка на футболната му философия. Интензивният футбол изисква футболисти, способни постоянно да вземат решения, да реагират след загуба на топката и да изпълняват колективни задачи.
Пресингът не може да бъде само желание. Той изисква дисциплина.
През 2019 г. Гиздол отново се връща към ситуация, която вече добре познава - отбор в сериозна опасност. Този път това е Кьолн. При представянето му реакцията около назначението е скептична. Германските медии го определят като резервен вариант, а той не се опитва да избяга от това.
„Знам защо съм тук. Знам каква задача ме очаква и знам какво мога да направя“, заявява Гиздол. Това е характерно за начина му на говорене. Той рядко обещава чудеса. По-често говори за работа.
След години в подобни ситуации вече има достатъчно основания да вижда общ модел: първо трябва да бъде спрян психологическият спад, след това да се изгради структура, а чак тогава да се мисли за по-големи цели.
Именно това прави неговата кариера интересна. Гиздол не изглежда като треньор, който има една-единствена идеална среда, в която може да работи. Напротив - най-често се озовава в среди, в които трябва да променя нещо.
Русия – границата, която не премина
През октомври 2021 г. Гиздол прави първата голяма крачка извън Германия и поема Локомотив Москва. Този път предизвикателството е различно. Не става дума само за спасение от изпадане, а за работа в нова страна, с нова футболна култура и нов тип натиск. Пет месеца по-късно обаче кариерата му в Русия приключва по причина, която няма нищо общо с футбола. След началото на руската инвазия в Украйна Гиздол подава оставка. Обяснението му е едно от най-категоричните публични изказвания в кариерата му.
„Това не съвпада с моите ценности“, коментира той решението си. Гиздол обяснява, че не може да стои на тренировъчния терен в Москва, да изисква професионализъм от футболистите и едновременно с това на няколко километра от него да се дават заповеди, които причиняват огромно страдание на хора. Тук за първи път футболът остава на втори план.
В Турция приема друга култура
През 2023 г. Гиздол отново излиза извън Германия. Самсунспор е последен в турската Суперлига и има само една точка от първите седем мача. Звучи като позната история. Но този път той влиза в среда, която е коренно различна от германската. „Емоционалността тук е безгранична“, казва Гиздол. Той признава, че именно тази атмосфера е една от причините да иска да изпита турския футбол лично. Но Гиздол не се опитва да превърне Самсунспор в германски клуб. Тъкмо обратното. „Ако отида в чужда страна, трябва да се отворя към културата“, обяснява той по-късно. Това включва начина на живот, футбола, хората и дори опита да научи основи от езика, за да може да общува с тях. И тук се вижда още една промяна в Гиздол. В началото на кариерата му основният акцент е върху това как отборът трябва да играе. В Турция той говори много повече за това как трябва да работи треньорът с хората. Емоцията, според него, не трябва да бъде премахната. Тя трябва да бъде балансирана. „Повече рационалност и по-малко емоционалност“ става една от формулите, с които описва подхода си в Самсун. На терена обаче философията му остава разпознаваема - интензивен пресинг, бързо превключване и ясна структура. А най-важната промяна е психологическа. Когато поема отбора с една точка от седем мача, той говори за необходимостта да върне „волята, вярата и самочувствието“.
В края на сезона мисията е изпълнена. Самсунспор остава в елита, а Гиздол решава да не продължи договора си. Той описва периода като изключително тежък, но и като опит, който го е развил като треньор.
Особено показателно е признанието му, че в Турция е разбрал необходимостта от по-голяма толерантност към емоционалните реакции. По отношение на тактиката, казва той, компромиси няма. В отношенията между хората обаче трябва да има повече разбиране. Това е вероятно най-важният урок от турския му период, пише "Мач Телеграф".
