💙 Седрик Бардон: Левски беше семейство, бяхме готови да умрем един за друг на терена

Седрик Бардон без съмнение е сред най-обичаните чужденци, обличали фланелката на Левски в годините на демокрация. Французинът остави незаличима следа в историята на клуба – с титли, участие в групите на Шампионската лига и паметен четвъртфинал за Купата на УЕФА. Бардон отново е в София по покана на „сините“ за голямото дерби с Лудогорец и говори специално за БТА.

Седрик, какво е усещането отново да си в София?

-Страхотно. Винаги се чувствам добре тук, имам толкова много спомени и приятели. За съжаление времето ми е ограничено и няма да мога да се видя с всички, което ме натъжава. Още с пристигането ми обаче почувствах онази позната топлина.

Следиш ли сегашния Левски?

-Честно казано, трудно е от Франция да гледам мачовете. Но синът ми следи всеки двубой и след това ми разказва в подробности какво се е случило. Жалко, че отборът срещна АЗ Алкмаар в плейофите на Лигата на конференциите – това беше най-тежкият възможен съперник.

Кой е най-силният ти спомен от времето в Левски?

-Трудно е да избера един. Влизането в групите на Шампионската лига беше най-емоционалният момент – исторически пробив за български клуб. Но и първата титла с Левски, четвъртфиналът за Купата на УЕФА, победите над ЦСКА… За две-три години спечелихме толкова много трофеи, че изгубихме бройката.

Съжаляваш ли за нещо от този период?

-Да, за мача с Шалке в четвъртфинала за Купата на УЕФА. Водехме и бяхме по-добрият отбор, но получих червен картон за несъществуващо нарушение. Ако бяхме останали 11 на 11, можеше да продължим още напред. Това е единственото ми голямо съжаление.

Каква беше тайната на успехите тогава?

-Ние бяхме колектив. Отлични футболисти, но най-вече приятели, готови да се жертват един за друг. Излизахме на терена със зъби и нокти, без страх от никого. Това ни направи толкова силни. Пари Сен Жермен е пример – години купуваше звезди, но спечели, когато изгради истински отбор.

Как гледаш на феновете на Левски?

-Невероятни са! Това е най-големият капитал на клуба. Те винаги са до отбора – в хубаво и в лошо. За мен е чест отново да бъда сред тях. Настръхвам само като си помисля за атмосферата, която създават.

Какво правиш днес?

-Запазих фирмата си за временна и почасова работа, която вече развивам сам. И двамата ми синове работят с мен. Живеем в Сен Рафаел, между Кан и Сен Тропе, заради климата и спокойствието. Дъщеря ми тренира тенис, аз също играя – все още не може да ме победи, но вярвам, че ще дойде и този ден.

Ако се обърнеш назад, кой е най-добрият футболист, с когото си играл?

-Много са. Дидие Дрогба със сигурност е един от тях – кариерата му е феноменална. Играл съм и със Савио в Анортозис, който има няколко трофея от Шампионската лига. В Левски също имах съотборници, които заслужаваха повече признание. Например Боримиров – голям футболист.

Вярваш ли, че голът срещу Оксер отвори вратите към Левски?

-Определено. Когато идваш в нов клуб, трябва бързо да покажеш, че можеш да помогнеш. Онзи гол ме интегрира в отбора и постави началото на един изключителен период.

Би ли се върнал във футбола като треньор или мениджър?

-Футболът е моята страст. Ако утре получа интересно предложение, ще го обмисля. Засега не е дошло такова, но защо не? Само глупаците не променят мнението си.