Източник на снимката: startphoto.bgПламен Николов: От Дряново до САЩ 94 – пътят на един вратар
Легендата разказа за трудното начало и върха с Левски
- 22/03/2026
Пламен Николов, роден в Дряново през 1961 година, разказа за началото на своя спортен път и развитието си във футбола. В началото той се насочва към баскетбола, но след разпадането на училищния отбор преминава към футбола и започва на стадион „Локомотив“ в родния си град.
„Играех баскетбол, но отборът престана да съществува и се пренасочих към футбола. В началото беше трудно, инкасирах много голове, но с времето израстнах и започнах да се справям по-добре.“
По-късно е привлечен в първия отбор на Локомотив (Дряново), с който достига до Б група, а след това преминава в Локомотив (София), където поставя основите на кариерата си.
„Там се изградих като футболист и човек. След години в Локомотив дойде и възходът в кариерата ми.“
След неуспешен опит за трансфер в Испания, съдбата го отвежда в Левски.
„Томас Лафчис ме попита дали искам да играя в Левски. Казах „да“ и всичко се случи много бързо.“
Със „сините“ печели три титли и две купи, а четири пъти е избран за най-добър вратар в България. Николов е част и от националния отбор, достигнал до четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 година.
„Това беше един от най-добрите ни отбори. Логичното се случи с класирането ни.“
Той влиза в игра в мача срещу Швеция, като описва момента като изключително емоционален.
„Нямаш време да мислиш. Мачът мина като на филм.“
Бившият вратар си спомни и посрещането на отбора в България.
„Еуфорията беше неописуема. Хората по Цариградско шосе бяха повече, отколкото на мач.“
Николов коментира и състоянието на българския футбол днес, като подчерта липсата на условия и развитие при младите.
„Нямаме бази, нямаме футболисти в топ първенствата. Това е сериозен проблем.“
В края той отправи послание към младите играчи.
„Да не се отказват, да бъдат амбициозни и да преодоляват трудностите.“
„Играех баскетбол, но отборът престана да съществува и се пренасочих към футбола. В началото беше трудно, инкасирах много голове, но с времето израстнах и започнах да се справям по-добре.“
По-късно е привлечен в първия отбор на Локомотив (Дряново), с който достига до Б група, а след това преминава в Локомотив (София), където поставя основите на кариерата си.
„Там се изградих като футболист и човек. След години в Локомотив дойде и възходът в кариерата ми.“
След неуспешен опит за трансфер в Испания, съдбата го отвежда в Левски.
„Томас Лафчис ме попита дали искам да играя в Левски. Казах „да“ и всичко се случи много бързо.“
Със „сините“ печели три титли и две купи, а четири пъти е избран за най-добър вратар в България. Николов е част и от националния отбор, достигнал до четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 година.
„Това беше един от най-добрите ни отбори. Логичното се случи с класирането ни.“
Той влиза в игра в мача срещу Швеция, като описва момента като изключително емоционален.
„Нямаш време да мислиш. Мачът мина като на филм.“
Бившият вратар си спомни и посрещането на отбора в България.
„Еуфорията беше неописуема. Хората по Цариградско шосе бяха повече, отколкото на мач.“
Николов коментира и състоянието на българския футбол днес, като подчерта липсата на условия и развитие при младите.
„Нямаме бази, нямаме футболисти в топ първенствата. Това е сериозен проблем.“
В края той отправи послание към младите играчи.
„Да не се отказват, да бъдат амбициозни и да преодоляват трудностите.“






