Източник на снимката: Хебър (Пазарджик)Стоян Колев: В ЦСКА се питахме само с колко ще бием
"А не дали"
- 04/02/2026
Стоян Колев е едно от най-изявените вратарски имена у нас през XXI век. Шампион на България с ЦСКА за сезон 2002/03, със силни периоди в Локо Пд и Черноморец Бс, както и в румънския Оцелул Галац, когато среща и своята половинка и майка на детето му. Национален състезател, част от състава за Евро 2004 в Португалия, а вече дълго време и треньор на вратарите, включително в ЦСКА, където имаше главна роля за огромното израстване на Густаво Бусато. Вчера Колев навърши 50 години и по този повод даде интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Колев, каква равносметка си правите навръх 50-ия си юбилей?
– Това, че имам толкова години във футбола и все още доста хора оценяват и помнят онова, което съм направил, означава, че съм оставил някаква диря. Което няма как да не ме радва. А в личен план съм много щастлив, защото всичко върви нормално – живи и здрави сме, гледаме новите поколения и им предаваме ценен опит.
Какви бяха първите ви стъпки във футбола и как преминахте в Локо Пловдив?
– Започнах да тренирам на осем години. В началото бях полеви състезател, но лека-полека се насочих към вратарството. И по-точно моят баща, лека му пръст, ме подтикна по-сериозно към тази позиция. Сливен е футболен град, в моето детство беше почти постоянен участник в елита. Но когато се качих в първия тим, бяхме във В група, защото в онзи период Б група беше много силна – осем отбора оставаха и осем изпадаха. Прекарах две години в тима и получих покана за проби в Локомотив. За два дни през треньора Иван Глухчев
минаха 60-70
футболисти
Предложиха ми договор и останах.
От дете ли сте мечтали да стигнете до ЦСКА?
– Да, естествено, че беше сбъдната мечта. И голяма гордост. Все пак да те покани ЦСКА от отбор от Б група и то директно с предложен договор. Беше като гръм от ясно небе за едно младо момче от Сливен. А знаете и че футболистите от този град през годините имат история в ЦСКА. Така че чувството беше невероятно, макар че в първата година играех в дублиращия отбор, минах за кратко и през Берое. Всеки ден работа, тренировки, тогава Стоян Йорданов, лека му пръст, направи и невъзможното да ме държи в кондиция. Неговата помощ и самият факт, че съм в ЦСКА, ме зареждаха допълнително, въпреки че не играех. И така изчаках своя шанс под слънцето и бях готов за него. А веднага като станах титуляр, спечелихме шампионската титла със Стойчо Младенов. Бяхме изключителен отбор, невероятен. В първия полусезон прегазихме всичко по пътя си с 13 победи от 13 мача. Бяхме много сплотени, след мач излизахме по шест-седем човека заедно на вечеря. А преди мач, като пиехме кафе, не се питахме дали ще бием а с колко ще бием…
Съжалявате ли за нещо от престоя си в ЦСКА и смятате ли, че можеше да се задържите по-дълго в отбора?
– Не, съдбата е решила, че така трябва да стане. Локомотив Пловдив беше шампион, привлече ме с трансферна сума, която не беше малка за времето тогава – мисля, че около 150 000 евро. Няма как да съжаляваш за нещо, което е част от твоя път.
Какви спомени пазите от периодите си в националния отбор и европейското първенство през 2004-а?
– Винаги за мен е било чест и гордост да защитавам цветовете на България. Въпреки че сме от различни отбори, в националния никога не е имало деление. Дори и до ден-днешен поддържаме отлични отношения. А самото европейско първенство е форум, на който наистина можеш да усетиш удоволствието от това, че си футболист. Отношението, организацията, стадионите – всичко е на изключително високо ниво. Със сигурност това са едни от най-щастливите моменти в кариерата ми. Титуляр в ЦСКА, веднага станах шампион, след това отидох на европейско първенство – пожелавам на всеки колега по този начин да изпита сладкото от футбола.
Кой е най-силният мач в кариерата ви?
– В съзнанието ми изникват два мача в националния отбор макар и контроли. Когато победихме Мексико в Щатите и Япония в Япония (б.а. – през лятото на 2005 г.). Христо Стоичков ни беше треньор. Не знам ден ли имах, друго ли, но наистина изиграх тези двубои на много високо ниво. Бихме Япония с 2:1, а мачът с Мексико, макар че беше 3:0 за нас, се игра почти изцяло пред нашата врата.
През януари 2008-а за първи път излизате в чужбина, а там намирате и любовта…
– Тогава бях пред приключване на договора ми с Локомотив. Случайно една вечер ми се обади мениджърът Владимир Коев, когото познавах още от юноша, защото също беше вратар и бе карал проби в Сливен. Каза ми, че Оцелул Галац търсят вратар, Живко Желев играе в отбора и ме попита дали имам интерес. Аз бях запознат с клуба, тъй като няколко месеца по-рано бяха срещнали Локо София в евротурнирите, и директно се съгласих. Само за половин година ме избраха на трето място за най-добър вратар в първенството след двамата национали на Румъния. В отбора и града обичаха и уважаваха както мен, така и Живко Желев. А, разбира се, съм много щастлив, защото там намерих половинката ми, която ме дари и със син. От това по-хубаво няма!
Имахте ли други опции освен Черноморец след прибирането в България?
– Честно казано, тогава мислех даже за приключване с футбола. Два пъти отказах на Красимир Балъков. Но като поостанах около месец вкъщи, не се чувствах комфортно. И вече една седмица преди старта на първенството Красимир Балъков и Любо Шейтанов бяха много настоятелни и се присъединих към отбора. Макар че знаех, че ще вляза в здрава конкуренция с Паскал Борел вратар на много високо ниво. Но пак всичко се разви в моя полза, нямах съмнение, че един ден ще се превърна в титуляр, и съм щастлив, че го постигнах. Много хора в Бургас помнят, че направих серия от 9 мача без допуснат гол. Накрая съвсем малко не ни достигна, за да се класираме и за Лига Европа.
В Бургас приключихте и състезателната си кариера през 2016-а и после се насочихте към треньорството…
– Да, за последно бях в Нефтохимик, но през декември Едуард Ераносян ме покани в щаба му в Локомотив Пловдив. Вече на 40 години нямаше пред кого да се доказвам, исках да започна по-сериозно с треньорството. След това преминах през Верея, където работих първо с Благомир Митрев, после дойде Иван Колев. Но знаете за проблемите, които имаше тогава в клуба. И преди една тренировка ми се обади президентът на Арда с покана. Буквално нещата станаха за един час. Стара Загора и Кърджали са на близко разстояние, така че се отзовах още за следобедната тренировка. Треньор беше Стойчо Стоев, с много силен отбор за Б група и макар чрез бараж, успяхме да влезем в елита. Работих и със Стамен Белчев, преди да се върна в Локо Пловдив и след това да премина в ЦСКА.
Стойчо Младенов ли ви разубеди да не напуснете ЦСКА заедно с него?
– Да, бях длъжен да проявя солидарност към човека, който ме доведе в ЦСКА. Но той ми каза, че като млад треньор трябва да остана, щом клубът ме иска.
Какво искате да постигнете като треньор?
– Целите ми са да развия вратари, които да отидат на по-високо ниво след нашата работа. Знаете, че периодът ми в ЦСКА и работата с вратарите там беше оценена от много хора на високо ниво. Надявам се да продължа успешно да предавам моя опит и наученото през годините./
Мартин КОСТАДИНОВ
Г-н Колев, каква равносметка си правите навръх 50-ия си юбилей?
– Това, че имам толкова години във футбола и все още доста хора оценяват и помнят онова, което съм направил, означава, че съм оставил някаква диря. Което няма как да не ме радва. А в личен план съм много щастлив, защото всичко върви нормално – живи и здрави сме, гледаме новите поколения и им предаваме ценен опит.
Какви бяха първите ви стъпки във футбола и как преминахте в Локо Пловдив?
– Започнах да тренирам на осем години. В началото бях полеви състезател, но лека-полека се насочих към вратарството. И по-точно моят баща, лека му пръст, ме подтикна по-сериозно към тази позиция. Сливен е футболен град, в моето детство беше почти постоянен участник в елита. Но когато се качих в първия тим, бяхме във В група, защото в онзи период Б група беше много силна – осем отбора оставаха и осем изпадаха. Прекарах две години в тима и получих покана за проби в Локомотив. За два дни през треньора Иван Глухчев
минаха 60-70
футболисти
Предложиха ми договор и останах.
От дете ли сте мечтали да стигнете до ЦСКА?
– Да, естествено, че беше сбъдната мечта. И голяма гордост. Все пак да те покани ЦСКА от отбор от Б група и то директно с предложен договор. Беше като гръм от ясно небе за едно младо момче от Сливен. А знаете и че футболистите от този град през годините имат история в ЦСКА. Така че чувството беше невероятно, макар че в първата година играех в дублиращия отбор, минах за кратко и през Берое. Всеки ден работа, тренировки, тогава Стоян Йорданов, лека му пръст, направи и невъзможното да ме държи в кондиция. Неговата помощ и самият факт, че съм в ЦСКА, ме зареждаха допълнително, въпреки че не играех. И така изчаках своя шанс под слънцето и бях готов за него. А веднага като станах титуляр, спечелихме шампионската титла със Стойчо Младенов. Бяхме изключителен отбор, невероятен. В първия полусезон прегазихме всичко по пътя си с 13 победи от 13 мача. Бяхме много сплотени, след мач излизахме по шест-седем човека заедно на вечеря. А преди мач, като пиехме кафе, не се питахме дали ще бием а с колко ще бием…
Съжалявате ли за нещо от престоя си в ЦСКА и смятате ли, че можеше да се задържите по-дълго в отбора?
– Не, съдбата е решила, че така трябва да стане. Локомотив Пловдив беше шампион, привлече ме с трансферна сума, която не беше малка за времето тогава – мисля, че около 150 000 евро. Няма как да съжаляваш за нещо, което е част от твоя път.
Какви спомени пазите от периодите си в националния отбор и европейското първенство през 2004-а?
– Винаги за мен е било чест и гордост да защитавам цветовете на България. Въпреки че сме от различни отбори, в националния никога не е имало деление. Дори и до ден-днешен поддържаме отлични отношения. А самото европейско първенство е форум, на който наистина можеш да усетиш удоволствието от това, че си футболист. Отношението, организацията, стадионите – всичко е на изключително високо ниво. Със сигурност това са едни от най-щастливите моменти в кариерата ми. Титуляр в ЦСКА, веднага станах шампион, след това отидох на европейско първенство – пожелавам на всеки колега по този начин да изпита сладкото от футбола.
Кой е най-силният мач в кариерата ви?
– В съзнанието ми изникват два мача в националния отбор макар и контроли. Когато победихме Мексико в Щатите и Япония в Япония (б.а. – през лятото на 2005 г.). Христо Стоичков ни беше треньор. Не знам ден ли имах, друго ли, но наистина изиграх тези двубои на много високо ниво. Бихме Япония с 2:1, а мачът с Мексико, макар че беше 3:0 за нас, се игра почти изцяло пред нашата врата.
През януари 2008-а за първи път излизате в чужбина, а там намирате и любовта…
– Тогава бях пред приключване на договора ми с Локомотив. Случайно една вечер ми се обади мениджърът Владимир Коев, когото познавах още от юноша, защото също беше вратар и бе карал проби в Сливен. Каза ми, че Оцелул Галац търсят вратар, Живко Желев играе в отбора и ме попита дали имам интерес. Аз бях запознат с клуба, тъй като няколко месеца по-рано бяха срещнали Локо София в евротурнирите, и директно се съгласих. Само за половин година ме избраха на трето място за най-добър вратар в първенството след двамата национали на Румъния. В отбора и града обичаха и уважаваха както мен, така и Живко Желев. А, разбира се, съм много щастлив, защото там намерих половинката ми, която ме дари и със син. От това по-хубаво няма!
Имахте ли други опции освен Черноморец след прибирането в България?
– Честно казано, тогава мислех даже за приключване с футбола. Два пъти отказах на Красимир Балъков. Но като поостанах около месец вкъщи, не се чувствах комфортно. И вече една седмица преди старта на първенството Красимир Балъков и Любо Шейтанов бяха много настоятелни и се присъединих към отбора. Макар че знаех, че ще вляза в здрава конкуренция с Паскал Борел вратар на много високо ниво. Но пак всичко се разви в моя полза, нямах съмнение, че един ден ще се превърна в титуляр, и съм щастлив, че го постигнах. Много хора в Бургас помнят, че направих серия от 9 мача без допуснат гол. Накрая съвсем малко не ни достигна, за да се класираме и за Лига Европа.
В Бургас приключихте и състезателната си кариера през 2016-а и после се насочихте към треньорството…
– Да, за последно бях в Нефтохимик, но през декември Едуард Ераносян ме покани в щаба му в Локомотив Пловдив. Вече на 40 години нямаше пред кого да се доказвам, исках да започна по-сериозно с треньорството. След това преминах през Верея, където работих първо с Благомир Митрев, после дойде Иван Колев. Но знаете за проблемите, които имаше тогава в клуба. И преди една тренировка ми се обади президентът на Арда с покана. Буквално нещата станаха за един час. Стара Загора и Кърджали са на близко разстояние, така че се отзовах още за следобедната тренировка. Треньор беше Стойчо Стоев, с много силен отбор за Б група и макар чрез бараж, успяхме да влезем в елита. Работих и със Стамен Белчев, преди да се върна в Локо Пловдив и след това да премина в ЦСКА.
Стойчо Младенов ли ви разубеди да не напуснете ЦСКА заедно с него?
– Да, бях длъжен да проявя солидарност към човека, който ме доведе в ЦСКА. Но той ми каза, че като млад треньор трябва да остана, щом клубът ме иска.
Какво искате да постигнете като треньор?
– Целите ми са да развия вратари, които да отидат на по-високо ниво след нашата работа. Знаете, че периодът ми в ЦСКА и работата с вратарите там беше оценена от много хора на високо ниво. Надявам се да продължа успешно да предавам моя опит и наученото през годините./
Мартин КОСТАДИНОВ
