Едно дете си тръгна, един левскар остана

Той си тръгна без фанфари, но с тежестта на изминат път.

Марин Петков вече не е футболист на Левски. Продължава кариерата си в Ал Таавун, а „Герена“ остава зад гърба му - мястото, където порасна, сгреши, израсна отново и накрая се превърна във водещ играч.

Марин не беше просто поредният талант от школата. Той беше рожба, която остана, когато беше трудно. Дебютира млад, понесе очакванията рано и не избяга от тях. Имаше вечери, в които решаваше мачове, и периоди, в които тежестта личеше. Но точно в това беше смисълът на неговия път - израстване пред очите на всички.

С времето Петков се превърна в един от лидерите на отбора - не най-шумният, но от онези, които водят с игра, с постоянство и с отговорност. В последните сезони той беше сред лицата на Левски, сред играчите, около които се градеше отборът, и закономерно един от най-скъпите и търсени футболисти на клуба.

Марин си тръгва като левскар, който даде всичко, което имаше - с върховете, със спадовете, с головете, с грешките. Играч, който оставя следа не само в статистиката, а и в паметта на феновете.

Левски изпраща свое дете.

А това винаги боли.

Чао, Марин.

Не сбогом.