Източник на снимката: startphoto.bgКирил Милов пред Arenasport.bg: Няма бойкот! Нужни са разговори и консенсус! Това е най-правилното решение...
"Трябва да има уважение и комуникация"
- 04/12/2025
Двукратният Европейски шампион на България Кирил Милов винаги е много интересен събеседник. Той отдели внимание на читателите на Arenasport.bg след поредната тренирвка на ЦСКА по време на легара в Хапаранда, Швеция. Милов се върна на тепиха след дълго отсъствие и спечели златен медал от състезанието във Финландия преди дни. В събота, заедно с още 9 борци от клуба, ще участва и на надпреварата в Хапаранда. Ето какво каза Милов пред нашата медия:
Киро, продължава лагера ви в Швеция. Доволен ли се от условията тук и свършената работа до момента?
- Да, доволен съм от всичко. Има достатъчно партньори на моята категория. Има трима борци, с които мога да направя хубави тренировки. Радвам се, че имам възможността да дойда не само тук, но преди това и на лагер в Азербайджан, където също успях да хвана добри партньори на моята категория. Във Финландия също беше ползотворен турнир. Защото в България няма достатъчно хора на моята категория и ми е по-трудно да влизам в хубава форма. И се радвам, че имам възможността да отида на добри лагери.
Какво беше нивото на турнира във Финландия според теб? Затрудни ли се някъде по пътя към златния медал?
- Очаквах да участва и най-добрият финландец в категорията ми. С него бях съперник на няколко големи първенства. Но той не беше записан като участник. Момчетата, с които се борих във Финландия, не са на чак толкова високо ниво, но пак беше сверяване, да видя как съм на тепиха, след като доста време нямахме право да участваме на абсолютно никакви турнири и на големи първенства. За един професионален спортист това е най-лошото нещо. Знаете, след Европейското нямахме право да участваме на нито един турнир. Пропуснахме и най-важния – Световното първенство. И така, турнирът във Финландия беше да сверим дали нивото ни добро, дали сме запазили нивото от Европейското, дали сме го повишили или понижили. Мисля, че нещата се получават. Чувствам се доста добре на тепиха.
Колко хора сте в твоята категория на турнира в Швеция и пак ли ще сте в група, всеки срещу всеки?
- Може би ще е точно така, както беше и във Финландия. Ще сме 5 човека, ще се борим всеки срещу всеки. Което е добре, защото имам 4 срещи. Като сме малко и в нечетен брой, няма как да сме в два потока. Като сме в такъв формат, броят на срещите идва като на Световно или Европейско. За нас, в този период, това е идеално. Искаме да правим възможно най-много борби, защото нямахме възможността да участваме на най-големия форум.
Като заговорихме за Световното, кои борци от твоята категория ти направиха най-силно впечатление в Загреб?
- Имаше изненади. Не очаквах борецът от Азербайджан да победи Алексанян. С това момче успях да направя хубави тренировки на лагера. Хванах се с него и успях да видя какво му е нивото, а и аз как се чувствам. На Световното нямаше изненада кой ще е първи в категорията ми. Очакваше се това да бъде иранецът. И се него съм се борил, и с другите състезатели. Исках да имам шанс да отида, защото се чувствах много добре след Европейското. Бях много мотивиран като Европейски шампион. Но предвид създалата се ситуация, която се получи, бяхме лишени от това право.
Всички съжаляваме, защото можеше да станеш Световен шампион. Годината ти беше перфектна – спечели златния пояс от турнира „Дан Колов – Никола Петров“, след това спечели рейтинговия турнир в Албания и Европейското…
- Така беше, успях да спечеля на всеки един турнир. На Европейското имах доста тежки срещи, но успях да извоювам златния медал за България. Постигнах победа срещу Артур Алексанян, която чаках дълги години. Два-три пъти на голямо първенство губих точно от него. Радвам се, че най-после успях да взема реванш.
Една снимка обиколи медиите и социалните мрежи – Алексанян свит в ъгъла, седнал и разочарован. А ти отиде да му стиснеш ръката и да го уважиш. Това ли различава борбата от другите спортове – че всички сте едно огромно семейство?
- Така е. Виждате и тук какво става. Дойдохме в Швеция, хората от моята категория веднага дойдоха при мен в залата, стиснаха ми ръката, честитиха ми златния медал от Европейското. Казаха ми, ако имам нужда от нещо, веднага да им кажа. Те, като домакини, реагират така. „Вие сте в нашата държава. Каквото и да ви потрябва, кажете ни веднага“ – това бяха техните думи към мен, към нас, българската група. На тепиха сме врагове за 6 минути. В живота сме приятели завинаги. Същото беше и в Азербайджан, всички ме уважават. Винаги ми подават ръка и казват, че са насреща за всичко. Аз се държа така с тях, когато дойдат в България. Така трябва да бъде. Ние сме голямо борческо семейство в целия свят. Където и да отидеш, и има борец, той винаги би ти помогнал. Независимо, че на тепиха сте готови да се изядете.
Със Светльо Николов сте неразделни. Когато дойде в ЦСКА ли станахте приятели или още преди това?
- Приятели сме дълги години с него. Вече не помня от колко години – 14 или 15. Още от 2009 година даже, когато влязох в Левски, бях шести клас. Той също беше там. От запознанството ни до днес сме си приятели. Радвам се, че имам приятел като него. Може да се разчита на него за абсолютно всичко и той на мен. Това е много важно.
Това си говорих и със Семен Новиков – вижда се промяната в много момчета при Сослан Фарниев и с неговите методики на работа.
- Всеки може да каже всичко за треньор или за когото и да било. Аз смятам, че ако състезателят и треньорът имат връзка помежду си, тоест – комуникират добре и абсолютно всичко се случва, става една добре смазана машина. Независимо какви постижения е имал даден треньор и какво е направил. Важно е в какви отношения е със самия състезател. Виждам, че целият ни отбор сме много добре. А дори и ти виждаш каква е атмосферата в отбора, до нас си постоянно и го забелязваш. Това ни помага да тренираме със спокойствие и нещата да се получават.
В момента си в най-силната си възраст за спортист. Вече стана Европейски шампион два пъти. Но със сигурност съжаляваш, че заради много контузии и ситуацията в момента, златните медали от Световно и Европейско можеше да са повече… Със силна психика ли се борят такива периоди?
- Всеки човек трябва да премине през някакъв път. Всяка нещо има цена. Може би цената за бъдещия медал от Олимпиада е тази, която съм платил до момента с периодите, за които говориш. Трябва да издържиш по време на тежките моменти. Не казвам, че на мен ми е било най-тежко, защото има хора, които се борят с неизлечими болести. Моето е път, който ми дава силата да вярвам, че мога да постигна всичко, след като всеки път преминавам през някаква трудност. Винаги се е случвало или преди Световно първенство, или преди Олимпийски игри. Винаги тогава тежки травми и операции. Но се радвам, че винаги събирам сила и продължавам напред. Ако мога да вдъхновя дори само един млад състезател, който минава през трудности, да продължава да се бори, аз ще съм много радостен.
Кои са топ борците в твоята категория, които ще диктуват модата в следващите години?
- Има няколко момчета, които са почти на едно ниво. Иранецът е на върха, той е Олимпийски и Световен шампион. Ако Алексанян не се откаже, няма какво да говорим за него, всички знаем колко е голям и какво е постигнал. Артур Саргсян от Русия също не е за подценяване. Въпреки че на Европейското загуби, видех го, че на Европейското беше доста по-мобилизиран. Никога не съм се борил с него. Искам да го хвана на няколко турнира преди големи първенства, за да имам представа какво прави и как точно се случват нещата.
Така завърших разговора със Семен, така ще е и с теб – искрено ви желая още през следващата година да се върнете на тепиха за големи първенства, защото българската борба има нужда от най-големите си звезди…
- Още в самото начало, когато се случиха всичките тези неща, ние говорихме на пресконференция. Знаеш, и ти беше там. Още там казах, че нямам нищо против нито един треньор. Нямам нищо против никой от ръководството на борбата. Просто искам да тренирам по начина, по който съм тренирал през последната година. Защото виждам, че на мен този начин, тази методика на треньорите, с които тренирам в момента, имам израстване. Аз лично за себе си преценявам, че това е правилният начин за мен. Аз не съм бойкотирал и не бойкотирам! Попитахме като хора – ако е удобно, ако е възможно, да тренираме отделно. Ако те сметнат за правилно, да ни пуснат. Ако не сметнат за правилно, да не ни пускат. Така и стана. Те решиха, че щом не искаме да отидем на централизирана подготовка, ние правим бойкот и нямам право да участваме на Световното. Това не е така, защото аз искам да представлявам България по най-добрия начин. Когато тренирам по най-добрия начин, мога да представлявам България по най-добрия начин.
Добре де, Киро, колко спортисти имаме на топ ниво, че да се държим така с теб, със Семен, с Насар? Във всяка друга държава вие ще сте национални герои и ще бъдете обгрижвани за всичко. Яд ме е, много ме е яд от това, което се случва! Нали в крайна сметка целта е спортът ни да слави България? Не само, че не сте обгрижвани, а липсва дори елементарно уважение…
- Да, трябва да има уважение и комуникация. Трябва нещата да се обсъждат, изговарят, да се търси вариант. Не са нужни тези конфликти. Когато говорим, може да се стигне до консенсус. Това е най-правилното решение, за да може да имаме шанс да участваме на големи първенства, но и да имаме шанс да тренираме по най-добрия начин. Дали ще се случи, остава да разберем.
Киро, продължава лагера ви в Швеция. Доволен ли се от условията тук и свършената работа до момента?
- Да, доволен съм от всичко. Има достатъчно партньори на моята категория. Има трима борци, с които мога да направя хубави тренировки. Радвам се, че имам възможността да дойда не само тук, но преди това и на лагер в Азербайджан, където също успях да хвана добри партньори на моята категория. Във Финландия също беше ползотворен турнир. Защото в България няма достатъчно хора на моята категория и ми е по-трудно да влизам в хубава форма. И се радвам, че имам възможността да отида на добри лагери.
Какво беше нивото на турнира във Финландия според теб? Затрудни ли се някъде по пътя към златния медал?
- Очаквах да участва и най-добрият финландец в категорията ми. С него бях съперник на няколко големи първенства. Но той не беше записан като участник. Момчетата, с които се борих във Финландия, не са на чак толкова високо ниво, но пак беше сверяване, да видя как съм на тепиха, след като доста време нямахме право да участваме на абсолютно никакви турнири и на големи първенства. За един професионален спортист това е най-лошото нещо. Знаете, след Европейското нямахме право да участваме на нито един турнир. Пропуснахме и най-важния – Световното първенство. И така, турнирът във Финландия беше да сверим дали нивото ни добро, дали сме запазили нивото от Европейското, дали сме го повишили или понижили. Мисля, че нещата се получават. Чувствам се доста добре на тепиха.
Колко хора сте в твоята категория на турнира в Швеция и пак ли ще сте в група, всеки срещу всеки?
- Може би ще е точно така, както беше и във Финландия. Ще сме 5 човека, ще се борим всеки срещу всеки. Което е добре, защото имам 4 срещи. Като сме малко и в нечетен брой, няма как да сме в два потока. Като сме в такъв формат, броят на срещите идва като на Световно или Европейско. За нас, в този период, това е идеално. Искаме да правим възможно най-много борби, защото нямахме възможността да участваме на най-големия форум.
Като заговорихме за Световното, кои борци от твоята категория ти направиха най-силно впечатление в Загреб?
- Имаше изненади. Не очаквах борецът от Азербайджан да победи Алексанян. С това момче успях да направя хубави тренировки на лагера. Хванах се с него и успях да видя какво му е нивото, а и аз как се чувствам. На Световното нямаше изненада кой ще е първи в категорията ми. Очакваше се това да бъде иранецът. И се него съм се борил, и с другите състезатели. Исках да имам шанс да отида, защото се чувствах много добре след Европейското. Бях много мотивиран като Европейски шампион. Но предвид създалата се ситуация, която се получи, бяхме лишени от това право.
Всички съжаляваме, защото можеше да станеш Световен шампион. Годината ти беше перфектна – спечели златния пояс от турнира „Дан Колов – Никола Петров“, след това спечели рейтинговия турнир в Албания и Европейското…
- Така беше, успях да спечеля на всеки един турнир. На Европейското имах доста тежки срещи, но успях да извоювам златния медал за България. Постигнах победа срещу Артур Алексанян, която чаках дълги години. Два-три пъти на голямо първенство губих точно от него. Радвам се, че най-после успях да взема реванш.
Една снимка обиколи медиите и социалните мрежи – Алексанян свит в ъгъла, седнал и разочарован. А ти отиде да му стиснеш ръката и да го уважиш. Това ли различава борбата от другите спортове – че всички сте едно огромно семейство?
- Така е. Виждате и тук какво става. Дойдохме в Швеция, хората от моята категория веднага дойдоха при мен в залата, стиснаха ми ръката, честитиха ми златния медал от Европейското. Казаха ми, ако имам нужда от нещо, веднага да им кажа. Те, като домакини, реагират така. „Вие сте в нашата държава. Каквото и да ви потрябва, кажете ни веднага“ – това бяха техните думи към мен, към нас, българската група. На тепиха сме врагове за 6 минути. В живота сме приятели завинаги. Същото беше и в Азербайджан, всички ме уважават. Винаги ми подават ръка и казват, че са насреща за всичко. Аз се държа така с тях, когато дойдат в България. Така трябва да бъде. Ние сме голямо борческо семейство в целия свят. Където и да отидеш, и има борец, той винаги би ти помогнал. Независимо, че на тепиха сте готови да се изядете.
Със Светльо Николов сте неразделни. Когато дойде в ЦСКА ли станахте приятели или още преди това?
- Приятели сме дълги години с него. Вече не помня от колко години – 14 или 15. Още от 2009 година даже, когато влязох в Левски, бях шести клас. Той също беше там. От запознанството ни до днес сме си приятели. Радвам се, че имам приятел като него. Може да се разчита на него за абсолютно всичко и той на мен. Това е много важно.
Това си говорих и със Семен Новиков – вижда се промяната в много момчета при Сослан Фарниев и с неговите методики на работа.
- Всеки може да каже всичко за треньор или за когото и да било. Аз смятам, че ако състезателят и треньорът имат връзка помежду си, тоест – комуникират добре и абсолютно всичко се случва, става една добре смазана машина. Независимо какви постижения е имал даден треньор и какво е направил. Важно е в какви отношения е със самия състезател. Виждам, че целият ни отбор сме много добре. А дори и ти виждаш каква е атмосферата в отбора, до нас си постоянно и го забелязваш. Това ни помага да тренираме със спокойствие и нещата да се получават.
В момента си в най-силната си възраст за спортист. Вече стана Европейски шампион два пъти. Но със сигурност съжаляваш, че заради много контузии и ситуацията в момента, златните медали от Световно и Европейско можеше да са повече… Със силна психика ли се борят такива периоди?
- Всеки човек трябва да премине през някакъв път. Всяка нещо има цена. Може би цената за бъдещия медал от Олимпиада е тази, която съм платил до момента с периодите, за които говориш. Трябва да издържиш по време на тежките моменти. Не казвам, че на мен ми е било най-тежко, защото има хора, които се борят с неизлечими болести. Моето е път, който ми дава силата да вярвам, че мога да постигна всичко, след като всеки път преминавам през някаква трудност. Винаги се е случвало или преди Световно първенство, или преди Олимпийски игри. Винаги тогава тежки травми и операции. Но се радвам, че винаги събирам сила и продължавам напред. Ако мога да вдъхновя дори само един млад състезател, който минава през трудности, да продължава да се бори, аз ще съм много радостен.
Кои са топ борците в твоята категория, които ще диктуват модата в следващите години?
- Има няколко момчета, които са почти на едно ниво. Иранецът е на върха, той е Олимпийски и Световен шампион. Ако Алексанян не се откаже, няма какво да говорим за него, всички знаем колко е голям и какво е постигнал. Артур Саргсян от Русия също не е за подценяване. Въпреки че на Европейското загуби, видех го, че на Европейското беше доста по-мобилизиран. Никога не съм се борил с него. Искам да го хвана на няколко турнира преди големи първенства, за да имам представа какво прави и как точно се случват нещата.
Така завърших разговора със Семен, така ще е и с теб – искрено ви желая още през следващата година да се върнете на тепиха за големи първенства, защото българската борба има нужда от най-големите си звезди…
- Още в самото начало, когато се случиха всичките тези неща, ние говорихме на пресконференция. Знаеш, и ти беше там. Още там казах, че нямам нищо против нито един треньор. Нямам нищо против никой от ръководството на борбата. Просто искам да тренирам по начина, по който съм тренирал през последната година. Защото виждам, че на мен този начин, тази методика на треньорите, с които тренирам в момента, имам израстване. Аз лично за себе си преценявам, че това е правилният начин за мен. Аз не съм бойкотирал и не бойкотирам! Попитахме като хора – ако е удобно, ако е възможно, да тренираме отделно. Ако те сметнат за правилно, да ни пуснат. Ако не сметнат за правилно, да не ни пускат. Така и стана. Те решиха, че щом не искаме да отидем на централизирана подготовка, ние правим бойкот и нямам право да участваме на Световното. Това не е така, защото аз искам да представлявам България по най-добрия начин. Когато тренирам по най-добрия начин, мога да представлявам България по най-добрия начин.
Добре де, Киро, колко спортисти имаме на топ ниво, че да се държим така с теб, със Семен, с Насар? Във всяка друга държава вие ще сте национални герои и ще бъдете обгрижвани за всичко. Яд ме е, много ме е яд от това, което се случва! Нали в крайна сметка целта е спортът ни да слави България? Не само, че не сте обгрижвани, а липсва дори елементарно уважение…
- Да, трябва да има уважение и комуникация. Трябва нещата да се обсъждат, изговарят, да се търси вариант. Не са нужни тези конфликти. Когато говорим, може да се стигне до консенсус. Това е най-правилното решение, за да може да имаме шанс да участваме на големи първенства, но и да имаме шанс да тренираме по най-добрия начин. Дали ще се случи, остава да разберем.
