Добре, че Веласкес каза истината за „сините“ таланти

В Левски отдавна се върти една удобна мантра, че талантите са там и трябва само да им се даде шанс, за да придобият смелост и доверие. Хулио Веласкес направи нещо много по-неприятно от това да не ги пуска близо до тренировъчния си процес. Той каза истината. И тя не звучи никак добре.

⚽"Левски е клуб с огромен потенциал. Наистина има невероятна възможност за развитие. В структурата наблюдавам хора, които искат да се развиват и са много добри специалисти. Но пък и това, което не може да се отрече, са очевидните неща. Не може да слагаш играчи в първия отбор просто защото искаш да поставиш такива. Вие ще сте първите, които ще очаквате от нас добри резултати.

Нещо, което не бива да забравяме, е, че към днешна дата вторият отбор на Левски се намира в долната част на класирането в третия ешелон на българския футбол (б.р. – на 14-о място от 17 тима). Обожавам да работя с млади футболисти, но трябва да има логика във всичко. Моята задача е това как изглежда първият отбор и в зависимост от ситуациите, които се предлагат, следим това, което се случва в школата. Но трябва да си кажем истината в очите и това, което е реално. Не можем да разказваме небивалици“⚽.

В този случай, испанецът не борави с любимите му клишета и не се опитва да печели симпатии. Гледа какво има пред себе си и го казва в прав текст в интервюто си за вестник "Тема Спорт", цитат от което ви споделих по-горе.

Не можеш да качваш играчи в първия отбор само за да покажеш, че го правиш. Няма как да продаваш надежда, когато на терена няма покритие.

Най-лесно е да бъде нападнат треньорът. Удобно е да се каже, че не дава шанс, не разбира школата и убива развитието. Само че тук говорим за човек, дошъл от среда, в която работата с млади футболисти е издигната в култ. В Испания изграждането на играчи е цяла философия. Представете си какво е видял в „синята“ академия и най-вече във втория отбор, за да стигне до извода, че към момента няма кой да му свърши работа в първия тим.

Фактите са твърде ясни, за да бъдат заобикаляни. Дублиращият отбор на Левски е в долната част на Трета лига. Там, където срещу теб излизат момчета, които съчетават футбола с още две работи, и ветерани, които играят за удоволствие. Ако именно там „сините“ таланти не успяват да наложат класа и постоянство, въпросът не е защо Веласкес не ги пуска. Въпросът е защо те не го принуждават да ги пусне.

Точно тук се крие най-сериозният дефицит в момента – вътрешният натиск, онзи тип характер, който не чака покана, а си проправя път със силни изяви и постоянство. Вместо това се наложи опасна нагласа, подхранвана и от средата, че още на 17 нещата трябва да се случват по подразбиране, сякаш самото преминаване през школата е достатъчно, за да те доближи до първия отбор. Реалността в мъжкия футбол обаче няма нищо общо с подобни очаквания и на „Герена“ подобна илюзия тежи повече, отколкото помага.

Именно в този контекст Хулио Веласкес застава на здрава основа. Той не носи отговорност да поддържа самочувствие без покритие, а да изгради конкурентен състав и да търси резултати, които отговарят на мащаба на Левски . При липса на готови за тази крачка футболисти от школата, всяко изкуствено налагане би било компромис, продиктуван от външен натиск, а не от логиката на играта и нивото на отбора.

Истинският проблем не е в отсъствието на млади лица в първия състав, а в липсата на достатъчно такива, които да убедят, че мястото им там е заслужено. Това вече насочва вниманието към методиката, към треньорския процес в ДЮШ и към средата, в която се формира манталитетът на тези момчета. Левски винаги е създавал таланти и ще продължи да го прави, но разликата между обещание и готовност е сериозна, а в момента тя се усеща с особена острота.

Затова и критиките към Веласкес по тази линия звучат неубедително. Вратата не е заключена, но няма да бъде отворена насила. Всеки, който стигне до първия отбор при него, няма да бъде там за формалност или за кратко появяване с цел да се отчете дейност, а като знак за реално качество и характер, способни да понесат тежестта на тази среда.

Именно това прави ситуацията показателна. Денят, в който Веласкес даде шанс на юноша, ще означава много повече от декларативно доверие, защото ще показва, че в него наистина има съдържание. Дотогава остава едно – да се приеме действителността такава, каквато е, без украса и без удобни обяснения за таланти, които все още не са доказали, че принадлежат на това ниво.