ЦСКА изпрати Левски в нокдаун, но явно някои са гледали друг мач!

ЦСКА прегази Левски. Категорично, заслужено и без особени съмнения кой е по-добрият отбор към този момент. Точно това очаквах. А който е чел коментара ми след гостуването на Панатинайкос в Атина, вероятно също е бил подготвен за подобна развръзка. Разбира се, футболът не е математика, но понякога две и две все пак прави четири. Или в случая - три на нула.

ЦСКА напоследък превърна този резултат в нещо като собствен патент във Вечното дерби. А и традицията да се бележи рано срещу Левски очевидно продължава. Този път „армейците“ се забавиха ужасно много. Представете си - първото попадение падна ЧАААК в осмата минута!

След двубоя мнозина специалисти побързаха да отбележат, че Левски бил по-добрият отбор в първите осем-десет минути. Даже Маркус Гиздол го призна. Само че истината според мен е малко по-прозаична.

Хулио Веласкес прекрасно знаеше какво го очаква и в началните минути направи всичко възможно топката да стои максимално далеч от собствената му врата. Испанецът на практика временно загърби част от обичайните си футболни принципи, за да избегне ранния червен натиск. Получи се един корнер, няколко плахи опита за атака и впечатлението, че Левски е започнал по-добре.

Докато ЦСКА не захапа. И то по възможно най-неочаквания начин! Теодор Иванов, централен защитник, се понесе по десния фланг като крило, центрира великолепно и Макс Ебонг откри резултата. Ако някой преди мача ми беше разказал тази комбинация, сигурно щях да го попитам дали не е прекалил с футболните симулатори. Но не, това си беше съвсем истински гол!

Шест минути по-късно Стефано Сенси намери Йоанис Питас, който с кинжален удар буквално закова топката в долния ъгъл на Светослав Вуцов. 0:2. А Левски още се опитваше да разбере какво точно се случва.

Третото попадение беше подарък от Рейналдо, който с глава сервира топката на Жан-Филип Гбамен. Но тук трябва да уточним нещо важно. Не грешките на Левски сами по себе си направиха разликата. ЦСКА ги провокира, наказа ги и продължи да създава положения.

И ако някой трябва да бъде благодарен, че резултатът остана само 0:3, това е Левски. По-точно – да благодари на Светослав Вуцов. Вратарят направи четири-пет решителни намеси и предотврати далеч по-тежко поражение.

В другия край на терена? Рейналдо веднъж излезе очи в очи с Фьодор Лапоухов, но беларуският тигър спечели категорично дуела. Имаше и няколко центрирания, разбърквания и мелета, които защитата на ЦСКА преодоля. Мазир Сула удари греда в края, но това не променя общата картина.

И на фона на всичко това Даниел Боримиров ни обясни, че ЦСКА всъщност не бил надиграл Левски. Мачът бил равностоен!

Е, тук вече човек започва да се чуди дали всички сме гледали един и същ двубой. Защото, ако при три гола разлика и куп спасени положения говорим за равностойност, представете си какво щеше да бъде, ако ЦСКА наистина беше надиграл съперника си!

За разлика от Боримиров, Хулио Веласкес поне намери смелост да нарече втория получен гол „от детската градина“. С което, без да иска, даде чудесна оценка за представянето на част от своите футболисти.

И все пак, нека бъдем справедливи. Левски беше без важни играчи. Липсваха Сержиньо и Акрам Бурас, а натрупаната умора от европейските мачове със сигурност не е помогнала. Само че и ЦСКА пристигна след тежко гостуване в Атина, дълго пътуване и сериозно физическо натоварване. Така че оправданията с календара звучат малко като да се оплачеш от дъжда, докато съперникът ти играе под същия облак.

Има обаче още една тема, която няма как да подминем. Съдийството.

Валентин Илиев беше напълно прав, че не си затвори очите след победата. Даже напротив – точно след такива мачове трябва да се говори за съдийските решения, защото иначе винаги ще се намери някой да обясни, че недоволството идва единствено от загубилите.

Никола Попов в определени моменти приличаше на неориентиран електрон. Движеше се по терена и шареше с картони почти всичко червено, което мърда, диша или просто се намира в полезрението му.

За да бъда съвсем честен, според мен Гбамен също заслужаваше жълт картон при една от ситуациите, но точно тогава Попов някак си прибра ръката. Може би след поредицата от официални предупреждения дори самият той беше решил, че е време за кратка почивка.

За сметка на това Мустафа Сангаре получи необяснима милост. Нападателят на Левски, който още след появата си на терена се сдоби с жълт картон, впоследствие даде сериозни основания да бъде изпратен преждевременно под душовете. Вторият жълт обаче така и не се появи. Дори журналисти от синия спектър използваха сравнението „като дрогиран“ за поведението му на терена. Не особено ласкава характеристика, но достатъчно показателна за хаоса в действията му.

Именно затова не мога да приема, че всичко със съдийството е наред. Още по-малко когато натрупващите се решения оставят усещането за различен аршин. ЦСКА спечели с 3:0, но това не означава, че трябва да забрави спорните моменти. Днес си достатъчно силен, за да ги преодолееш. Утре една такава ситуация може да ти струва точки. А в края на сезона натрупаните картони и наказания могат да се превърнат в сериозен проблем.

За мен ЦСКА отдавна се намира и в едно своеобразно административно менгеме. И вместо напрежението около клуба да намалява, то сякаш непрекъснато расте. Това прави задачата още по-трудна. Не е необходимо да виждаме заговор зад всеки съдийски сигнал, за да настояваме за еднакви критерии към всички.

Но да се върнем към хубавото. Защото то никак не е малко!

Само два месеца след четворката срещу Левски за Суперкупата, ЦСКА отново нанесе тежък удар на вечния съперник. И този път го направи с увереността на отбор, който прекрасно знае какво иска и как да го постигне.

Маркус Гиздол заслужава огромни поздравления. Германецът постепенно превръща ЦСКА в машина, която умее да побеждава по различни начини. Отборът може да играе прагматично, да изчаква, да наказва всяка грешка и най-важното – да не губи самообладание. Това е качество, което струва много повече от няколко красиви атаки.

А най-хубавото тепърва предстои. Сега идва паузата за националните отбори. Гиздол ще има възможност да поработи спокойно с футболистите, да изчисти детайлите и да надгради вече поставената основа.

А феновете? Е, те получиха две седмици абсолютно заслужено щастие. Време за снимки, клипчета, мемета, закачки със сините приятели и безкрайни повторения на трите гола. Честно казано, след такова дерби човек има пълното право да си пусне головете и за десерт.

И още нещо. След този успех заявката на ЦСКА за титлата вече не е само на думи. „Армейците“ излязоха на първото място и според мен се превръщат в основния фаворит за шампионския трофей. Разбира се, Левски има мач по-малко, сезонът е дълъг, а трудностите тепърва предстоят. Но фаворит не означава шампион. Означава, че вече си показал достатъчно, за да бъдеш приеман напълно сериозно.

Това е и голямото предизвикателство пред ЦСКА. Да не се главозамайва, да не се задоволява с разгрома над Левски и да продължи да се бори със същото настървение във всеки следващ двубой. Вече отлично знаем, че титлите не се печелят само във Вечното дерби.

Но понякога точно там се раждат шампионските отбори. А колкото до твърденията, че мачът бил равностоен... Нека се съгласим с Боримиров. Равностоен беше. Само дето единият отбор вкара три гола, а вратарят на другия спаси още толкова.

Наздраве за хубавото дерби! И приятна двуседмична пауза на всички, които още търсят обяснение за резултата.