Източник на снимката: nullБългария - държавата, където черното тото намери уютния си дом
У нас темата редовно приключва с шум, формални санкции и усещане за симулация на действия
- 20/12/2025
Футболът като най-гледания и комерсиализиран спорт има две ясно различими лица. От едната страна са трибуните, емоцията и героите, които вдъхновяват поколения, а от другата - черното тото, нелегалните залози и корупционните механизми, които подкопават самата същност на играта.
Разликата между развитите футболни държави и България не е в това дали проблемът съществува, а в начина, по който се действа срещу него. Докато в чужбина подобни казуси стигат до съд, реални присъди и дългогодишни забрани, у нас темата редовно приключва с шум, формални санкции и усещане за симулация на действия.
Когато системата реши да действа
Италия го направи още през 2006 година с Калчополи. Не защото италианският футбол беше по-корумпиран от българския, а защото държавата и федерацията застанаха зад разследването и го доведоха докрай. Ювентус изпадна, титли бяха отнети, влиятелни фигури изчезнаха от футбола. Последствията бяха болезнени, но възстановиха доверие.
Същата логика следват Австралия и Нова Зеландия, където случаят с Клейтън Люис показа, че дори умишлен жълт картон може да струва години от кариерата, когато зад дисциплинарното решение стои съдебна система. В Турция пък мащабните акции срещу нелегалните залози доведоха до отстраняване на съдии, футболисти и клубни ръководители, като наказателното преследване върви паралелно с футболните санкции.
Общото между всички тези примери е просто - някой стига до края.
България - много сигнали, нулева ефективност
У нас черното тото не е новина, нито изненада. То е хроничен проблем, който периодично се осветява, след което отново се прибира в сянка. Операцията в Бургас през 2012 година, при която бяха арестувани 11 футболисти от А и Б група и двама организатори на нелегални залози, разкри детайлно как функционира една подобна мрежа - вербуван играч във всеки отбор, събиране на залози от съотборници, предаване чрез онлайн комуникация и пари в брой.
Фактите бяха налице, доказателства имаше, международните доклади вече сочеха България като рискова зона.
И въпреки това темата изчезна. Без ясни присъди, без трайни забрани, без системна промяна.
Познатите имена и мълчаливото съгласие
През годините българският футбол неизменно свързва темата за задкулисието с едни и същи персонажи. Имена като Коце Маца и Коко Динев са част от публичния разказ за влияние, напрежение около съдийството и съмнителни процеси около определени мачове и първенства. Без съдебни присъди, но и без категорично институционално изчистване на съмненията.
Това е може би най-големият проблем - в България никой не е окончателно виновен, но и никой не е напълно чист. А когато системата отказва да постави точка, подозренията се превръщат в част от фолклора.
Сезон 2024/25 - поредният пример без продължение
Сезон 2024/25, осветлен едва през септември тази година, на пръв поглед изглеждаше като момент, в който системата най-сетне ще стигне по-далеч от обичайното мълчание. Близо 50 футболисти, треньори и служебни лица от Първа и Втора лига бяха санкционирани за нерегламентирано залагане на мачове от първенствата под егидата на БФС, с глоби от по 10 000 лева и спиране на правата до заплащането им, наложени на закрито заседание на Дисциплинарната комисия.
В разследването участваха полицията и НАП, а информацията достигна и до прокуратурата, която се самосезира и обяви собствена проверка, включително по данни, че част от футболистите са залагали и на мачове на собствените си отбори. Последва отложена пресконференция, нови анонси и обещания за развитие, но и тук историята спря дотам.
Няма публично оповестени имена, няма яснота за образувани наказателни производства и няма отговор дали този случай ще има реално продължение или ще бъде оставен да изтече във времето, както толкова много преди него.
Долните дивизии - зоната без камери
Истинската картина се крие под елита. Във Втора лига, Трета лига и регионалните групи, където контролът е символичен, а заплатите често не стигат дори за нормален живот. Там футболисти залагат чрез близки, съдии използват посредници, а мачове се играят с мисъл за линии и коефициенти. Това не е сензация, а всекидневие, за което говорят тихо същите хора, които публично твърдят, че проблем няма.
Всички в системата го знаят. Малцина искат да го докоснат.
Въпросите, от които всички бягат.
Защо при наличието на данни, сигнали и дори признания, случаите у нас рядко стигат до съд?
Защо БФС предпочита дисциплинарни санкции пред настояване за наказателна отговорност?
Защо няма публична стратегия за борба с нелегалните залози в долните дивизии?
И най-важното - кой има интерес темата никога да не бъде доведена докрай?
Разликата не е във футбола, а във волята
Българският футбол не е по-беден откъм информация или сигнали от италианския, турския или австралийския. Той е по-беден откъм воля. Докато в други държави черното тото води до край на кариери и съдебни процеси, у нас то води до пресконференции, дисциплинарни решения и бързо забравяне.
И докато това не се промени, ще продължим да гледаме мачове, в които въпросът не е кой е по-добър, а кой знае повече, кой има връзки и кой е заложил навреме.
Разликата между развитите футболни държави и България не е в това дали проблемът съществува, а в начина, по който се действа срещу него. Докато в чужбина подобни казуси стигат до съд, реални присъди и дългогодишни забрани, у нас темата редовно приключва с шум, формални санкции и усещане за симулация на действия.
Когато системата реши да действа
Италия го направи още през 2006 година с Калчополи. Не защото италианският футбол беше по-корумпиран от българския, а защото държавата и федерацията застанаха зад разследването и го доведоха докрай. Ювентус изпадна, титли бяха отнети, влиятелни фигури изчезнаха от футбола. Последствията бяха болезнени, но възстановиха доверие.
Същата логика следват Австралия и Нова Зеландия, където случаят с Клейтън Люис показа, че дори умишлен жълт картон може да струва години от кариерата, когато зад дисциплинарното решение стои съдебна система. В Турция пък мащабните акции срещу нелегалните залози доведоха до отстраняване на съдии, футболисти и клубни ръководители, като наказателното преследване върви паралелно с футболните санкции.
Общото между всички тези примери е просто - някой стига до края.
България - много сигнали, нулева ефективност
У нас черното тото не е новина, нито изненада. То е хроничен проблем, който периодично се осветява, след което отново се прибира в сянка. Операцията в Бургас през 2012 година, при която бяха арестувани 11 футболисти от А и Б група и двама организатори на нелегални залози, разкри детайлно как функционира една подобна мрежа - вербуван играч във всеки отбор, събиране на залози от съотборници, предаване чрез онлайн комуникация и пари в брой.
Фактите бяха налице, доказателства имаше, международните доклади вече сочеха България като рискова зона.
И въпреки това темата изчезна. Без ясни присъди, без трайни забрани, без системна промяна.
Познатите имена и мълчаливото съгласие
През годините българският футбол неизменно свързва темата за задкулисието с едни и същи персонажи. Имена като Коце Маца и Коко Динев са част от публичния разказ за влияние, напрежение около съдийството и съмнителни процеси около определени мачове и първенства. Без съдебни присъди, но и без категорично институционално изчистване на съмненията.
Това е може би най-големият проблем - в България никой не е окончателно виновен, но и никой не е напълно чист. А когато системата отказва да постави точка, подозренията се превръщат в част от фолклора.
Сезон 2024/25 - поредният пример без продължение
Сезон 2024/25, осветлен едва през септември тази година, на пръв поглед изглеждаше като момент, в който системата най-сетне ще стигне по-далеч от обичайното мълчание. Близо 50 футболисти, треньори и служебни лица от Първа и Втора лига бяха санкционирани за нерегламентирано залагане на мачове от първенствата под егидата на БФС, с глоби от по 10 000 лева и спиране на правата до заплащането им, наложени на закрито заседание на Дисциплинарната комисия.
В разследването участваха полицията и НАП, а информацията достигна и до прокуратурата, която се самосезира и обяви собствена проверка, включително по данни, че част от футболистите са залагали и на мачове на собствените си отбори. Последва отложена пресконференция, нови анонси и обещания за развитие, но и тук историята спря дотам.
Няма публично оповестени имена, няма яснота за образувани наказателни производства и няма отговор дали този случай ще има реално продължение или ще бъде оставен да изтече във времето, както толкова много преди него.
Долните дивизии - зоната без камери
Истинската картина се крие под елита. Във Втора лига, Трета лига и регионалните групи, където контролът е символичен, а заплатите често не стигат дори за нормален живот. Там футболисти залагат чрез близки, съдии използват посредници, а мачове се играят с мисъл за линии и коефициенти. Това не е сензация, а всекидневие, за което говорят тихо същите хора, които публично твърдят, че проблем няма.
Всички в системата го знаят. Малцина искат да го докоснат.
Въпросите, от които всички бягат.
Защо при наличието на данни, сигнали и дори признания, случаите у нас рядко стигат до съд?
Защо БФС предпочита дисциплинарни санкции пред настояване за наказателна отговорност?
Защо няма публична стратегия за борба с нелегалните залози в долните дивизии?
И най-важното - кой има интерес темата никога да не бъде доведена докрай?
Разликата не е във футбола, а във волята
Българският футбол не е по-беден откъм информация или сигнали от италианския, турския или австралийския. Той е по-беден откъм воля. Докато в други държави черното тото води до край на кариери и съдебни процеси, у нас то води до пресконференции, дисциплинарни решения и бързо забравяне.
И докато това не се промени, ще продължим да гледаме мачове, в които въпросът не е кой е по-добър, а кой знае повече, кой има връзки и кой е заложил навреме.
