Източник на снимката: Фейсбук Половин отбор "вътрешни попълнения" за ЦСКА при Гиздол
Ще възражда петима
- 29/09/2026
Вече три седмици най-горещата тема в ЦСКА е изборът на нов старши треньор, който да поеме отбора в международната пауза и след това да влезе в месомелачката от тежки мачове, която пpeдстои през октомври и началото на ноември. На 99% това ще бъде германецът Маркус Гиздол, като се очаква единствено официалното представяне от клуба. Всички погледи ще бъдат приковани към работата и резултатите му, а при правилен подход той може да си осигури цели 5 “нови попълнения”, които да влязат успешно в червената ротация, без да прави нито един трансфер. Става въпрос за играчи, които в последните седмици и месеци или са в немилост в Борисовата градина, или показват твърде незадоволителна форма, далеч от собствените им стандарти. В ЦСКА вече има пресен пример с Брахими, който през миналата есен дори бе изваден от състава от Христо Янев и изглеждаше като сигурен “пътник”, но след силна зимна подготовка беше чисто нов играч за армейците. Изброените по-долу футболисти разполагат с не по-лоши, а дори и по-добри предпоставки при правилна работа да повишат драстично нивото си от периферни фигури и да ce превърнат в ключова част от отбора.
Най-яркият пример безспорно е Исак Соле, върху чиято класа българският зрител има преки наблюдения. Националът на ЦАР беше сред най-добрите футболисти в първенството с екипа на Славия, а след това започна ударно и в далеч по-конкурентната турска Сюперлиг под ръководството на Станимир Стоилов в Гьозтепе. Развитието му бе прекъснато от тежка контузия, но тя трудно може да обясни цялостното му представяне след пристигането в ЦСКА. Твърде често халфът изглежда незаинтересуван от случващото се на терена и треньорските инструкции, като показва едва 20 процента от видяното в Славия. Техническите му качества, погледът върху играта и способността да преодолява съперници обаче няма как да са се изпарили. Задачата на Гиздол ще е не просто да върне Соле в състава, а да намери правилната му роля и най-вече да го мотивира да разгърне огромния си потенциал. Защото в най-добрата си форма, той може да бъде сред футболистите, които правят разликата за ЦСКА.
Сходен, макар и с различни измерения, е случаят с Факундо Родригес. Аржентинецът се намира в сериозна дупка от началото на сезона и с изключение на един-два мача във формация 3-5-2 изглежда изключително неуверен и предразположен към грешки. Неслучайно след привличането на Диниш Алмейда се очерта като четвърта опция в центъра на отбраната. А само преди по-малко от година беше титуляр за Естудиантес по пътя към титлата в Аржентина. Първите му месеци с червения екип също показаха, че притежава качества, с които да бъде полезен. В момента обаче всяко негово колебание сякаш води до следващо, а загубата на увереност се отразява както върху индивидуалните му действия, така и върху цялата защитна линия. Възстановяването на самочувствието му и изграждането на стабилен синхрон с партньорите отзад ще бъдат сред важните задачи пред Маркус Гиздол.
Друг футболист, от когото ЦСКА получаваше далеч по-малко от очакваното, е Лео Перейра. Бразилецът пристигна с прилична визитка и близо 70 мача в елита на родината си, но нуждата от адаптация и дефицитите в играта един на един бързо свалиха очакванията към него. Формата му се влошаваше с всеки изминал двубой, а проблемите изглеждаха както спортно-технически, така и психологически. При Даниел Моралес обаче крилото беше най-острият футболист на армейците и в трите срещи под негово ръководство. Перейра е сред най-бързите играчи в първенството и умее да се възползва от празните пространства. При правилни инструкции и подходяща тактическа роля той има предпоставки да се превърне в сериозно оръжие за червената атака. Вместо непрекъснато да бъде поставян в ситуации, които изваждат на показ слабостите му, бразилецът трябва да получи възможност да разгърне най-силните си качества.
Още по-трудна е ситуацията на Тамиму Уору, който вече два месеца не е стъпвал на терена за ЦСКА. Той бе привлечен от Ботев Враца по настояване на Христо Янев, но именно специалистът го изпрати в немилост след първия му мач като титуляр срещу Ботев Пд, когато го замени още преди почивката. Въпреки продължителната изолация 23-годишният защитник продължава да бъде национал на Бенин. Конкуренцията вдясно се засили допълнително с привличането на Бари Котър, но Уору притежава физически дадености и потенциал за развитие. Маркус ще трябва да прецени дали може да го интегрира отново в състава, или младият футболист ще продължи да губи ценно време на пейката.
Петият скрит коз в червената колода е Каталин Иту. Румънецът избухна с две асистенции и червен картон срещу Ботев Враца, но оттогава сякаш се покри. Дебютът му като титуляр също приключи още през първото полувреме, а при Даниел Моралес получи силно периферна роля. Така взискателната публика на ЦСКА все още не е видяла почти нищо от качествата, заради които той бе привлечен. Иту тепърва трябва да доказва, че може да бъде постоянен фактор, а не футболист на отделни проблясъци. Намирането на точната му позиция и използването на изградените взаимовръзки с Цварц могат да се окажат ключови за неговото бъдеще.
Петимата са различни случаи, но ги обединява едно – огромната разлика между потенциал и реален принос. Маркус Гиздол няма да разполага с много време за експерименти, но ако успее да събуди дори част от този скрит ресурс, ЦСКА ще получи сериозно подкрепление без нито един допълнителен трансфер, пише "Тема Спорт".
Най-яркият пример безспорно е Исак Соле, върху чиято класа българският зрител има преки наблюдения. Националът на ЦАР беше сред най-добрите футболисти в първенството с екипа на Славия, а след това започна ударно и в далеч по-конкурентната турска Сюперлиг под ръководството на Станимир Стоилов в Гьозтепе. Развитието му бе прекъснато от тежка контузия, но тя трудно може да обясни цялостното му представяне след пристигането в ЦСКА. Твърде често халфът изглежда незаинтересуван от случващото се на терена и треньорските инструкции, като показва едва 20 процента от видяното в Славия. Техническите му качества, погледът върху играта и способността да преодолява съперници обаче няма как да са се изпарили. Задачата на Гиздол ще е не просто да върне Соле в състава, а да намери правилната му роля и най-вече да го мотивира да разгърне огромния си потенциал. Защото в най-добрата си форма, той може да бъде сред футболистите, които правят разликата за ЦСКА.
Сходен, макар и с различни измерения, е случаят с Факундо Родригес. Аржентинецът се намира в сериозна дупка от началото на сезона и с изключение на един-два мача във формация 3-5-2 изглежда изключително неуверен и предразположен към грешки. Неслучайно след привличането на Диниш Алмейда се очерта като четвърта опция в центъра на отбраната. А само преди по-малко от година беше титуляр за Естудиантес по пътя към титлата в Аржентина. Първите му месеци с червения екип също показаха, че притежава качества, с които да бъде полезен. В момента обаче всяко негово колебание сякаш води до следващо, а загубата на увереност се отразява както върху индивидуалните му действия, така и върху цялата защитна линия. Възстановяването на самочувствието му и изграждането на стабилен синхрон с партньорите отзад ще бъдат сред важните задачи пред Маркус Гиздол.
Друг футболист, от когото ЦСКА получаваше далеч по-малко от очакваното, е Лео Перейра. Бразилецът пристигна с прилична визитка и близо 70 мача в елита на родината си, но нуждата от адаптация и дефицитите в играта един на един бързо свалиха очакванията към него. Формата му се влошаваше с всеки изминал двубой, а проблемите изглеждаха както спортно-технически, така и психологически. При Даниел Моралес обаче крилото беше най-острият футболист на армейците и в трите срещи под негово ръководство. Перейра е сред най-бързите играчи в първенството и умее да се възползва от празните пространства. При правилни инструкции и подходяща тактическа роля той има предпоставки да се превърне в сериозно оръжие за червената атака. Вместо непрекъснато да бъде поставян в ситуации, които изваждат на показ слабостите му, бразилецът трябва да получи възможност да разгърне най-силните си качества.
Още по-трудна е ситуацията на Тамиму Уору, който вече два месеца не е стъпвал на терена за ЦСКА. Той бе привлечен от Ботев Враца по настояване на Христо Янев, но именно специалистът го изпрати в немилост след първия му мач като титуляр срещу Ботев Пд, когато го замени още преди почивката. Въпреки продължителната изолация 23-годишният защитник продължава да бъде национал на Бенин. Конкуренцията вдясно се засили допълнително с привличането на Бари Котър, но Уору притежава физически дадености и потенциал за развитие. Маркус ще трябва да прецени дали може да го интегрира отново в състава, или младият футболист ще продължи да губи ценно време на пейката.
Петият скрит коз в червената колода е Каталин Иту. Румънецът избухна с две асистенции и червен картон срещу Ботев Враца, но оттогава сякаш се покри. Дебютът му като титуляр също приключи още през първото полувреме, а при Даниел Моралес получи силно периферна роля. Така взискателната публика на ЦСКА все още не е видяла почти нищо от качествата, заради които той бе привлечен. Иту тепърва трябва да доказва, че може да бъде постоянен фактор, а не футболист на отделни проблясъци. Намирането на точната му позиция и използването на изградените взаимовръзки с Цварц могат да се окажат ключови за неговото бъдеще.
Петимата са различни случаи, но ги обединява едно – огромната разлика между потенциал и реален принос. Маркус Гиздол няма да разполага с много време за експерименти, но ако успее да събуди дори част от този скрит ресурс, ЦСКА ще получи сериозно подкрепление без нито един допълнителен трансфер, пише "Тема Спорт".
