Хосу Урибе: В България ме ценят повече, отколкото в Испания

С над 300 мача в испанската Сегунда дивисион и траектория, белязана от ярки моменти в испанския и българския футбол, треньорът Хосу Урибе направи обстоен преглед на своята кариера и визията си за играта. В откровено интервю за испанското издание „Futbolverdadero“ бившият наставник на Берое говори за таланта, възможностите пред младите, стойността на школите и нуждата да се запази същността на футбола над резултатите и икономическите интереси.

Според Урибе професионалният футбол се е променил драстично през последните 20 години. Методите на работа са на съвсем различно ниво, като всеки аспект от играта се анализира до най-малкия детайл – физически, технически и тактически данни, както на индивидуално, така и на колективно ниво.

„Днес футболистите са атлети. Имат брутален, огромен физически компонент, защото се работи по всички аспекти – хранене, мускулатура, индивидуална подготовка… Всеки работи на своя максимум, за да се превърне в атлет. Но дали това подобри футбола? Не. Не мисля, че футболът е по-добър. Дори смятам, че е по-скучен“, категоричен е Урибе.

Той смята, че играта е станала по-роботизирана, тактическа и с по-малко място за талант и импровизация. „Мачовете се превръщат в много скучни срещи. Това е моят опит в съвременния футбол“, допълва испанският специалист.

Хосу Урибе си спомня с благодарност за времето, прекарано в България начело на Берое, където работи в два различни периода.

„Много съм благодарен на България, на българския футбол и на Берое. Преживях две брутални години в Първа дивизия, работейки с отлични футболисти. В България има огромно разделение между Левски, ЦСКА и Лудогорец – три брутални отбора, които се състезават сериозно в Европа. Останалите са на друго ниво, както икономически, така и спортно“, анализира той.

Урибе подчертава, че в България е усетил нещо, което му липсва в родината му – признание. „В България ценят и уважават много чужденеца, испанския треньор и испанския футболист. Истината е, че там попаднах на точното място. Първата година всичко беше феноменално. Втората, когато пристигнах, ситуацията беше много сложна, но бях много близо до постигане на целта. Хората ме ценят и уважават, оставиха ме да работя. Насърчавам испанските треньори да излизат навън. Светът е голям и има много държави, които ценят работата ти.“

Урибе е твърдо убеден, че на младите футболисти трябва да се дава шанс, но и че те самите трябва да се борят много по-здраво за мястото си.

„Много ми е забавно, когато за играч на 21 или 22 години казват: „Той е млад, все още е млад“. На тази възраст, за да влезеш в професионалния футбол, трябва да те пуснат да играеш. Няма друг начин“, казва той. Според него младите таланти днес са станали твърде „удобни“.

„Като треньор винаги казвам, че трябва да се залага на хората от школата, да, но хората от школата трябва да направят крачка напред – нещо, което мисля, че в момента не правят“, завършва Урибе.

Въпреки трудностите и личните жертви, които професията изисква, Урибе остава влюбен във футбола. Той вярва, че треньорът никога не трябва да спира да се развива и да обучава играчите, независимо от техния опит.

„Никога не трябва да спираме да обучаваме. Защо? Защото професионалните играчи имат много недостатъци и си мислят, че знаят всичко, но не знаят нищо“, споделя той. За него същността на футбола е в самата игра и в страстта към нея, независимо от категорията или заплащането.

„Професионалният футбол се превърна в бизнес. Бизнес, в който корпоративни групи купуват клубове, управляват ги и поставят свои хора. Но футболът е нещо повече. Има игра, има тренировки, има много неща, които трябва да продължим да пазим“, завършва Хосу Урибе.