
🎞️Усмивки от „сините“ ленти: Юлу с култовия танц и неоправданите очаквания
Трябваха му само шест месеца, за да се влюби в нощния живот на София
- 06/09/2025
Добре дошли отново рубриката на Arenasport.bg – „Усмивки от „сините“ ленти“, където ви срещаме с едни от най-колоритните чуждестранни футболисти, които някога са носили фланелката на Левски.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
В историята на Левски има футболисти, които идват, бележат и се превръщат в легенди. Има и такива, които остават в спомените по други, доста по-нестандартни причини. Жанвион Юлу Матондо определено попада във втората категория...

Белгиец от конгоански произход, с визитка от Брюж, голове в Шампионската лига и дори попадение срещу Ювентус – звучи като трансферен удар! И наистина, в последния ден на зимния прозорец през 2011 г. „Герена“ го посреща с големи очаквания. Тогава „сините“ са на гребена на вълната – група на Лига Европа, треньори като Ясен Петров и Гонзо, играчи като Гара Дембеле, Дарко Тасевски, Сержиньо Грийн, Жоазиньо. Но, както често се случва във футбола, не всичко е цветя и рози!
Дебютът на Юлу е белязан от загубата с 1:3 от ЦСКА – болезнен старт, но и единствената му загуба в елита с екипа на Левски. В останалите осем мача той записа победи, включително и двата си гола – срещу Берое и срещу Сливен. Именно след попадението срещу „войводите“ Матондо изпълни един от най-култовите танци на радостта, които някога са се виждали на „Герена“. Толкова свръхестествен, че дори вдъхнови ритмичен кючек, превърнал се в хит по заведенията.
Уви, животът извън терена бързо надделя над футболните му ангажименти. Липсата на режим, любовта към нощния живот на София и оправданията пред ръководството за отсъствието на годеницата му, наклониха везните към бърза раздяла. Заплатата от 6000 евро също тежеше твърде много за играч с елегантно шкембенце и малко желание да се доказва. Юлу дотолкова се слива с дискотечния ритъм на столицата ни, че вече в несъществуващото заведение "Син Сити" влиза в ролята на жури при един от много конкурси за красота.
След края на шестмесечния си престой в България Юлу опита да продължи кариерата си – във Вестерло, Бъри (Англия), Ал Итихад (Египет) и Оцелул Галац (Румъния), а накрая завърши в аматьорския Crossing Schaerbeek в Белгия.
Днес, вече 39-годишен, се подвизава по-скоро като герой на социалните мрежи, с опити да показва луксозен начин на живот, който сякаш не отговаря на реалността около него. За кратко влезе и в ролята на футболен агент. Последните му изяви пък идват от парижкия квартал Сент Дени – място, което е далеч по-опасно от терените, на които някога бележеше в мрежата на Ювентус.

Историята на Жанвион Юлу Матондо е показателна – талант и сцена могат да те изстрелят нагоре, но без дисциплина и отдаденост всичко бързо се срутва.
В Левски той остана само шест месеца, но ще бъде запомнен с три гола и един танц, който ще кара "сините" фенове да се усмихват още дълго.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
В историята на Левски има футболисти, които идват, бележат и се превръщат в легенди. Има и такива, които остават в спомените по други, доста по-нестандартни причини. Жанвион Юлу Матондо определено попада във втората категория...

Белгиец от конгоански произход, с визитка от Брюж, голове в Шампионската лига и дори попадение срещу Ювентус – звучи като трансферен удар! И наистина, в последния ден на зимния прозорец през 2011 г. „Герена“ го посреща с големи очаквания. Тогава „сините“ са на гребена на вълната – група на Лига Европа, треньори като Ясен Петров и Гонзо, играчи като Гара Дембеле, Дарко Тасевски, Сержиньо Грийн, Жоазиньо. Но, както често се случва във футбола, не всичко е цветя и рози!
Дебютът на Юлу е белязан от загубата с 1:3 от ЦСКА – болезнен старт, но и единствената му загуба в елита с екипа на Левски. В останалите осем мача той записа победи, включително и двата си гола – срещу Берое и срещу Сливен. Именно след попадението срещу „войводите“ Матондо изпълни един от най-култовите танци на радостта, които някога са се виждали на „Герена“. Толкова свръхестествен, че дори вдъхнови ритмичен кючек, превърнал се в хит по заведенията.
Уви, животът извън терена бързо надделя над футболните му ангажименти. Липсата на режим, любовта към нощния живот на София и оправданията пред ръководството за отсъствието на годеницата му, наклониха везните към бърза раздяла. Заплатата от 6000 евро също тежеше твърде много за играч с елегантно шкембенце и малко желание да се доказва. Юлу дотолкова се слива с дискотечния ритъм на столицата ни, че вече в несъществуващото заведение "Син Сити" влиза в ролята на жури при един от много конкурси за красота.
След края на шестмесечния си престой в България Юлу опита да продължи кариерата си – във Вестерло, Бъри (Англия), Ал Итихад (Египет) и Оцелул Галац (Румъния), а накрая завърши в аматьорския Crossing Schaerbeek в Белгия.
Днес, вече 39-годишен, се подвизава по-скоро като герой на социалните мрежи, с опити да показва луксозен начин на живот, който сякаш не отговаря на реалността около него. За кратко влезе и в ролята на футболен агент. Последните му изяви пък идват от парижкия квартал Сент Дени – място, което е далеч по-опасно от терените, на които някога бележеше в мрежата на Ювентус.

Историята на Жанвион Юлу Матондо е показателна – талант и сцена могат да те изстрелят нагоре, но без дисциплина и отдаденост всичко бързо се срутва.
В Левски той остана само шест месеца, но ще бъде запомнен с три гола и един танц, който ще кара "сините" фенове да се усмихват още дълго.