🍺Рилдо е като безалкохолна бира – играе, но не опиянява

Когато Левски привлече плеймейкъра Рилдо през юли, това не бе просто "поредния" трансфер. Ставаше въпрос за стратегически ход, зад който стоеше уверението на клубните скаути – гаранция, че бразилецът е точният човек за нуждите на отбора в атака.

Дори бе нарушена наложената напоследък политика на „сините“ – вместо стандартния модел с покупка и последваща продажба с печалба, ръководството прие да го вземе под наем от Санта Клара, без фиксирана опция за откупуване. Всичко това говореше за огромното доверие в качествата на техничаря още преди да е стъпил на терена в официален мач.


Два месеца по-късно, това доверие виси на косъм. 12 официални срещи, 604 игрови минути, нито един гол, нито една асистенция – суха статистика, която не може да бъде пренебрегната. В Първа лига той има 5 мача (304 минути), в квалификациите за Европа – 7 двубоя, включително решаващите срещу Брага и Сабах. Да, в някои от тях показа проблясъци – две греди, три отменени попадения (включително невероятното изпълнение срещу португалците, с шут извън наказателното поле), няколко опасни изстрела, спасени чудодейно от вратарите. Но резултатът остава все един и същ – липса на реална продукция.

До някаква степен, привидно активните, но безплодни действия на №37 приличат на безалкохолната бира - пиеш, пиеш, но така и не се напиваш. Същото и с футбола на Фильо, активен е, ала оставаш с противоречиво мнение.

Футболът, разбира се, не е само числа. Рилдо демонстрира желание, старае се, бори се. Но в същото време играта му изобилства от ненужни финтове на място, забавящи атаките, и удари от дистанция, които рядко носят заплаха. За сравнение – сънародникът му Евертон Бала има далеч по-добри показатели, при сходно игрово време.

Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че конкуренцията не спи. Мазир Сула, познаващ отлично българския шампионат, се възползва максимално от всяка възможност и започва да измества Рилдо в плановете на треньора.


И така стигаме до повратната точка – предстоящата седмица може да се окаже определяща за съдбата на бразилеца на „Герена“. Реваншът с АЗ Алкмаар от плейофите в Лигата на конференциите и дербито за първенство с ФК ЦСКА 1948 са двубоите, в които Левски има нужда от плеймейкър, от маестро, който да направи разликата. За Рилдо това е шанс да докаже, че скаутите не са сбъркали, и че доверието в него не е напразно.

Но ако и след тях картината остане непроменена – ако пак има само близки опити, отменени голове и греди без реален принос – вярата в него ще се изпари окончателно. А тогава този трансфер ще бъде запомнен като експеримент, струвал време и доверие на клуба, вместо като ход, който е дал тласък към нови успехи.


На „Герена“ не чакат вечно. Играчи като Рилдо са взимани, за да решават мачове, не за да бъдат оправдавани. Настъпи моментът той да покаже защо бе избран пред десетки други и защо Левски рискува със стратегия, която иначе не следва. Сега или никога.