Отборите на Левски и Сабах (Баку) се изправят един срещу друг в третия квалификационен кръг на Лигата на конференциите – на пръв поглед поредното евроизпитание за "сините" в разгара на лятото. Но този сблъсък крие и любопитна история зад кулисите. Разказ за почти разминали се съдби, за без малко подписани договори и за онези паралелни вселени във футбола, които понякога изглеждат по-реални от самата реалност.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че в четвъртък вечер можехме да видим Валдас Дамбраускас начело на Левски и Хулио Веласкес.. като треньор на Сабах. Звучи хипотетично? Само на пръв поглед.

Когато изборът променя всичко

В края на 2024 година „сините“ се разделиха със Станислав Генчев въпреки серията от четири поредни победи. Разривът с ръководството се оказа непреодолим, а на „Герена“ започна трескаво издирване на нов наставник. Сред имената, които циркулираха, най-сериозен фаворит беше именно добре познатият у нас Валдас Дамбраускас – шампион с Лудогорец през 2021 година и треньор, когото феновете не бяха забравили.

Дори се стигна до лични разговори между него и Наско Сираков, но в крайна сметка високите финансови условия, поставени от литовеца, охладиха ентусиазма на „Герена“. Скоро след това Дамбраускас пое унгарския Дьошдьор, а в София бе посрещнат човекът, който днес дава ново лице на тима – Хулио Веласкес.

Иронията? Според информация, с която разполага Arenasport.bg, именно Веласкес е бил предложен на няколко клуба в Азербайджан в същия период – включително на... Сабах. Нефтчи, Араз и също са разглеждали възможността да наемат испанския специалист, но сделка така и не се стига, само някакви опознавателни и неофициални разговори. Ако това бе станало реалност, днес героите от този текст щяха да бъдат на „погрешните“ скамейки.

Дамбраускас – блясък, застой и рестарт

След титлата с Лудогорец кариерата на Дамбраускас пое по трънлив път. Спечели Купата на Хърватия с Хайдук през 2022 година – първи трофей за клуба от почти десетилетие. И въпреки това, сезонът бе запомнен с горчивото отпадане от ПАОК в Европа и неспособността да се бори за нещо повече в първенството. В Омония Никозия литовецът даде заявка за нещо по-сериозно – класира отбора за групите на Лигата на конференциите, но тежка загуба с 0:3 от Легия Варшава сложи край на престоя му. В ОФИ (Крит) и Дьошдьор не остави трайна следа, което донякъде логично го доведе до екзотичното и амбициозно предизвикателство в Азербайджан.

Там, обаче, проектът на Сабах никак не е случаен. Както писа и колежката Марина Карачорова, отборът е финансово стабилен, мисли дългосрочно и не пести усилия, за да създаде конкурентен тим не само в местното първенство, но и на международната сцена. Назначението на Дамбраускас е още едно доказателство в тази посока.

И ето ни тук – няколко месеца по-късно. Валдас Дамбраускас не пое Левски, а ще трябва да го побеждава. Хулио Веласкес не отлетя за Баку, а търси поредния европейски пробив със „сините“. Съдбата ги постави на различни писти, но ги върна на общ старт. На „Герена“, под светлините на прожекторите, отново ще има дуел. Но този път не между Левски и Сабах, а между това, което е... и това, което можеше да бъде.