Странно нещо е животът, как събира и разделя, как преплита нишките на съдбата… Не е ли той съвкупност огромна от „случайни“ срещи?! Готов ли е някой за предизвикателствата, които Фортуна ни е отправя?

Тук някъде, трябва да се появи и широка усмивка по лицето на Радослав Кирилов. Футболист, който едва ли някога е очаквал, че големият шанс в неговата кариера ще бъде трансферът му в Левски. На пръв поглед нещо ординарно, ако я няма малката подробност, че неговият любим отбор е… ЦСКА.

Цесекар по душа, левскар по съдба

"Аз съм Радослав Кирилов и от малък съм армеец. Идвам тук сред фенове и легенди. Амбициран съм за победи с червената фланелка. Само ЦСКА!", казва преди две години техничарят, когато подписва с ФК ЦСКА 1948.

Ясно е, че пламенната му реч вътрешно не е адресирана за тима от Бистрица, а за другия „армейски“ тим, за когото дори дере гърло във финала за Купата на България през 2022 година, когато обаче бива разплакан от Нани Стефанов…

Колкото и неестествено да звучеше: „Само Левски!“ от устата му, Радослав се очертава да бъде ясният пример, че голям футбол се играе от истинските професионалисти. Няма значение чии календар си закачил в дома си, важното е да оправдаваш доверието. А головете, асистенциите и финтовете, са най-бързият път към сърцата на взискателната „синя“ публика.

Закъснялото признание

И за да се върнем към ретроспекцията на самата му кариера до този момент, нужно е да извлечем тезата, че Левски е награда за Радослав Кирилов. Доста закъсняло признание обаче, което осмисли една изключително стойностна футболна кариера. Недооценена от мнозина, но пък не останала в миманса за нас журналистите.

Но как започва всичко за Радослав.

Роден на 29 юни 1992 година в Симитли, Ради е едно от онези имена, които не се налагат с гръм и трясък, а с търпение, трудолюбие и постоянство.

Италианската афера

Още в тийнейджърските си години Кирилов напуска родния край и заминава за Италия. Там попада в школата на Римини, а още през сезон 2009/10 записва 7 мача за мъжкия отбор в Лега Про Прима Дивизионе. Представя се убедително и това му осигурява трансфер в елитния Киево (Верона) през 2010 г. Макар да не успява да се наложи в първия тим на "летящите магаренца", оставя ярка следа в младежките формации, отбелязвайки 8 гола в 25 мача за юношите до 20 години през сезон 2010/11. Дебют за първия отбор прави в мач за Купата на Италия срещу Сасуоло на 28 октомври 2010-а, когато влиза като резерва на Давиде Москардели.

Следват години на преотстъпвания, които обогатяват футболния му опит: Лумецане, Карпи, Венеция, Кремонезе, Зюдтирол – в различните дивизии на Италия. През 2016 година Кирилов взема важното решение и се завръща в България, където играе под наем в Берое, а след това прекарва и един сезон в Пирин (Благоевград).

Именно с екипа на „орлетата“ сякаш се чувства най-комфортно. Играта му спори, ала италианската мечта не спира да гложди неговото сърце. Така следва и нов опит на Апенините, този път във Вис Песаро. Точно тогава, сезон 2018/19 отборът се е завърнал в Серия С след 13-годишно очакване.

Ренесанс в „бяло“

Кирилов обаче изиграва само седем мача за „червено-белите“ и отново поема обратно към България, а следващата спирка в кариерата му е квартал „Овча купа“ и Славия. Може би най-доброто решение, което може да вземе на този етап от кариерата си, защото по подобие на много негови предшественици, „Старата дама“ на българския футбол се превръща в арена на неговия футболен ренесанс. рамките на три сезона записва над 100 мача и 22 гола, утвърждавайки се като едно от най-постоянните крила в родната Първа лига. Регулярно започва да бъде викан и в националния отбор, а след време вече е и капитан на славистите.

Компромисната „армейска“ мечта

Макар и на няколко пъти да е пред трансфер в любимия му ЦСКА, съдбата му „подарява“ компромисния вариант за ФК ЦСКА 1948. За отбора изиграва 84 мача, в които се отчита с 9 попадения, както и с лидерска роля в съблекалнята. С „червените“ играе и два мача в европейските клубни турнири.

На национално ниво Кирилов преминава през всички юношески формации – U19 и U21, преди да дебютира за мъжкия тим на България през ноември 2016 година срещу Беларус. До момента има 21 мача и 2 гола за "лъвовете“. Попаденията му идват в контролата срещу Украйна (1:1) и триумфа над Гибралтар с 5:1.

За да се превърне във футболист на Левски в началото на юни, Радослав Кирилов трябваше да стори две неща. Първо да приключи отношенията си с ФК ЦСКА 1948, където падна в жертва на тоталната реконструкция, сътворена от боса Цветомир Найденов. Също така отказа и достатъчно добра оферта от Арда, където може би щеше да му е далеч по-лесно откъм липса на чак толкова голямо напрежение, каквото несъмнено ще свари на „Герена“.

Новият хоризонт на "Герена" и финтът на съдбата

Без никакво съмнение, Радослав Кирилов ще даде сериозна острота в атаката на Левски и може да се смята за наследник на напускащия клуба Фабио Лима. Освен типичен флангови футболист, присъствието на българския национал може да се смята и като крачка напред към спазването на новите правила на БФС, които задължават наличието на поне четирима родни играчи по време на мач. Точно в тази ситуация, неговите 33 години изобщо не са порок, защото с присъствието му в съблекалнята, Левски получава напълно завършен футболист, „врял и кипял“ във всяка една обстановка.

Доволен ще е и Хулио Веласкес, който и без това иска да изгради едно силно ядро от родни играчи, което да сложи край на разделението в „синята“ съблекалня и спомогне за създаването на един истински колектив. А при наличието на хора като Кристиан Димитров, Георги Костадинов, Марин Петков, Светльо Вуцов и Асен Митков, подобна цел изглежда напълно възможна.

Още с първите си изяви с фланелката на Левски, Радослав Кирилов показа, че да си цесекар в „синия“ клуб не е порок. Страхотните му пробиви бързо бяха оценени височайшо от агитката, която на секундата сякаш забрави за личните му клубни пристрастия. Радостно е, че драми по това направление липсват и Ради ще има необходимото спокойствие, за да реализира своя невероятен потенциал.

А той го заслужава!

Невъзнаграден труд няма. Просто са необходими вяра, работа и търпение. Качествата, заради които Кирилов заслужи възможността за изява на най-голямата футболна сцена у нас – Левски.

ТОВА Е РАДИ КИРИЛОВ

• Дата на раждане: 29 юни 1992 г. (32 г.), Симитли

• Ръст: 1,72 м

• Позиция: ляво крило (предпочита левия крак)

Общо клубни мача 351

Общо клубни голове 50

Висша лига 2024/25 29 мача, 4 гола

Лига на конференциите 3 мача, 4 асистенции

Национален отбор 21 мача, 2 гола

Пазарна стойност ~400 000 евро