Димитър Душков Пенев – Стратега, Пената или просто… Чичо Митко. Едва ли има човек в България, който да не знае кой е Димитър Пенев. Дори онези, които не се вълнуват особено от футбол, ще свържат името му с подвига на националния отбор през славното американско лято на 1994 г., когато България удиви света… под ръководството на един мъж с блеснали очи и фрази, достойни за златна плоча. Да, гениалният стратег, който ни отведе до четвъртото място на планетата, се казва Димитър Пенев.

Пената е истински символ. Символ на ЦСКА. Символ на вярност. Символ на българския футбол в неговата най-човешка и неподправена форма.

През последните дни в Arenasport ви срещнахме с онези, които го познават най-добре – съотборници, ученици, приятели и наблюдатели. Паро Никодимов, Стоян Йорданов, Джони Велинов, Георги Денев – Кучето… А също и двама от най-опитните журналисти у нас – Георги Атанасов и Борис Касабов. Специално търсих и мнение от „синия“ лагер – защото когато дори съперникът говори за теб с уважение, значи си постигнал нещо много повече от победи и успехи.

Няма и един, който да каже лоша дума за Димитър Пенев.

Навсякъде, във всяко изказване, звучаха едни и същи нотки – респект, обич, признание. Всички приеха с охота да кажат по няколко думи за този гений. Гласовете им ставаха по-топли. Езиците – по-истински. Пената е бил велик футболист, но още по-велик човек. Умел в защита, интелигентен като играч, лидер по рождение. А извън терена – душата на съблекалнята. Човек с чар, харизма и неповторимо чувство за хумор. Такъв, който с една дума може да разсее напрежението и да вдъхне увереност на отбора.

Моите лични спомени с него започват от 1998 година. Тогава се завърна начело на ЦСКА и донесе Купата на България. Но по-важното – даде път на тримата последни колоси в нашия футбол: Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Това е Пената – човек, който вижда отвъд хоризонта.

Разговаряйки с големите фигури на ЦСКА, осъзнах нещо съвсем ясно – Димитър Пенев не е просто част от историята. Той е самата история. Неговият образ стои като фон зад всяка златна епоха на клуба. Времето минава, футболът се променя, но неговото име остава непроменено върху корицата на вечността.

ЦСКА има изобилие от велики имена. Не бих се наел да ги подреждам – всеки фен има свои герои. Но ако трябва да извадим един, който стърчи над всички… може би това е именно днешният юбиляр. Не само заради играта и успехите му. А заради това, че никога – дори за секунда – не изневери на себе си и на клуба си. Никога не каза и една лоша дума за ЦСКА. Той носи ЦСКА в сърцето си така, както малцина могат – дълбоко, кръвно, безусловно.

За да бъдеш най-големият сред големите, не стига само да си добър с топката. Трябва да си голям и с душата си. Пенев е. Той е Човекът ЦСКА.

Уважаван от враговете. Обичан от приятелите. И винаги – с топлина в очите.

Знам, че такива класации са коварни – защото в тях винаги някой ще бъде поставен след друг. Но Димитър Пенев никога не е имал нужда да бъде пръв. Той просто е бил. И в това „бил“ има повече величие, отколкото в десетките медали и успехи зад гърба си.

ЦСКА ще ражда още и още велики имена. Но Чичо Митко ще остане завинаги. Като стълб. Като ориентир. Като част от самата тъкан на клуба.

Честит юбилей, чичо Митко!

И благодарим, че те има.

Нека си припомним какво казаха за Димитър Пенев:

🔗 [Паро Никодимов]

🔗 [Георги Денев – Кучето]

🔗 [Стоян Йорданов]

🔗 [Джони Велинов]

🔗 [Георги Атанасов]

🔗 [Борис Касабов]