ЦСКА победи с 3:1 Раднички Ниш в последната си контрола преди старта на първенството и даде поне лъч оптимизъм на феновете. Вярно, съперникът от Северна Македония не предложи сериозна съпротива, но по-важното бе друго – „червените“ най-сетне изглеждаха като отбор с идея, структура и заряд.

Още преди мача обаче на "Армията" пак се показа старата слабост. Част от феновете освиркваха свои играчи още по време на представянето на отбора. Горчилката от миналия сезон тежи, разбираме го. Но новото начало изисква поне малко търпение и вяра. И няма клуб в света, където да освиркват собствени футболисти преди да е изигран и един официален мач от новия сезон. Иска ми се това да остане лош спомен, а не някаква норма.

На терена Керкез излезе с 4-1-4-1, когато отборът се защитаваше и преливаше в 4-1-2-3 в атака. Бусато пази, а пред него Пинто, Купър, Теодор Иванов и Вион. Лапеня бе пред защитата, с Илиан Илиев и Скаршем в халфовата линия. Санянг и Тасев бяха по крилата, а Питас водеше нападението. Илиев започна, но се контузи рано и бе сменен от Чорбаджийски.

Лапеня – за мен, играч на мача. В новата си роля на опорен халф бе стабилен, тактически дисциплиниран и точен. Там ЦСКА вече има сериозна опция, заедно с Ето’о, Делова, а и Вион, ако се наложи.

В защитата Купър направи силен мач и лидерството му се усеща. Пинто, въпреки освиркванията, бе приличен, а Вион – както винаги, постоянен и един от най-добрите десни бекове у нас. Теодор Иванов и Кордоба също показаха качества, макар и с дребни неточности.

Скаршем си е стабилен. Чорбаджийски – малко вял. Влезе Сегер и веднага центърът се подреди. Скаршем и Сегер приличат на терена като близнаци – еднотипно поведение и движение.

На крилата – Санянг отново вкара, но не убеди. Липсва му глад, агресия, желание да се наложи. Тасев обаче заслужава адмирации – борба, саможертва, движение, връщане назад. Пример за роден футболист с хъс.

А Питас? Два гола и солидно представяне. Но тук стои въпросът – нужна е алтернатива за него, да се създаде здравословна конкуренция.

В края Питас премина вляво, а Борносузов застана на върха – любопитен ход, който може да се използва и в шампионата.

ЦСКА обаче остава с проблем по крилата. Ако иска да атакува титлата и да се върне на върха, там трябва качествена селекция.

Добро лице, но не забравяйки, че Раднички не бяха мерило. Истинският тест идва още след седмица – визита на „Колежа“ срещу Ботев Пловдив, който изглежда преобразен – нов треньор, опитни попълнения и амбиции.

Глътка свеж въздух – да. Но и напомняне, че ЦСКА още няма право да се успокоява. Феновете искат отговори – и те могат да дойдат само на терена. Времето за празни обещания отмина. Сега е време за действия.