Целият ми съзнателен живот във футбола повече от половин век, най-напред като привърженик, а после и като професионален спортен журналист, е свързан с Димитър Пенев. Като днес си спомням първите имена от великите отбори на ЦДНА/ЦСКА, които запаметих от моя баща: Нако Чакмаков, Стефан Божков, Манол Манолов (Симолията), Гацо Панайотов, Иван Колев, Крум, Янев, Кирил Ракаров, Жоро Найденов, Никола Ковачев (Тулата)…, а после настъпи времето на Никола Цанев, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Паро Никодимов, Боби Станков. Следващите кумири – Петър Жеков и Георги Денев вече сам ги открих…

Футболното ми съзряване съвпадна с европейските епопеи на ЦСКА срещу „Интер“ (Милано), Панатинайкос“, „Аякс“, които са добре известни с участието на Димитър Пенев. Той бе гениален, уникален защитник ала Франц Бекенбауер – елегантен, интелигентен, бърз в мисълта и реакцията без да е спринтьор и боксьор на терена. Паметта ми съхранява не само шедьоврите му в отбрана, но и някои от неговите голове, например онзи срещу „Левски-Спартак“ през пролетта на 1969-та, когато тръгна от центъра, за да донесе дубъла на армейците срещу вечния съперник. Гледах този мач на националния стадион с моя вуйчо, верен левскар, който също се преклони пред магията на Пената.

Тези спомени бяха на един любител и зрител, генетично закърмен с любовта към ЦСКА. По-късно имах шанса да общувам професионално и неформално с Димитър Пенев. Запознах се директно с него в средата на 80-те години, когато той пое ЦСКА след скандала на финала за купата през 1985-та. В два-три случая пътувах с армейския тим, макар и под името „Средец“ за кратко, за разни мачове в страната и отблизо видях как Старшията лансира към Космоса 19-20-годишните Ицо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов. За да постигнат дубъл през 1987-та редом до … 32-годишния Сашо Борисов.

Пената имаше неповторим, природен усет за играчи. Ако не беше така, той нямаше да направи от Ивайло Йорданов стопер по време на Мондиал-94 и от Георги Йорданов (Ламята) ляв защитник при европробива на ЦСКА през 1998 г., когато даде път на Бербатов, Мартин и Стилян. С две думи – човекът от Мировяне е футболен феномен. А освен това и тънък, роден психолог, след като успя да съвмести и примири егото на „звездите“ от националния тим в САЩ-94. И дори да ги удържи до финалите на Евро-96, достигнати след епохалната победа над Германия с 3:2 в София.

Постиженията на Старшията са добре известни на поколенията. За мен обаче неговата най-голяма победа се състои в това, че Той винаги остана верен на ЦСКА. Да си жив и здрав, Пена и още кръгли юбилеи…