🌟Бруно Жордао и трансферът, който преобърна живота му!

Миналата година, докато все още носеше екипа на полския Радомяк Радом, Бруно Жордао даде ексклузивно интервю за Zerozero, в което разказва за решаващите моменти в кариерата си, трудностите при адаптацията в чужбина и влиянието на трансфера в Лацио върху личния и професионалния му живот. Arenasport.bg го предоставя на вашето внимание, за да придобиете малко по-добра представа за футболиста и ситуацията с преминаването му в Рим.

Бруно, да започнем с трансфера в Лацио. Беляза ли той живота ти?

- Без съмнение. Това беше ключов момент както в професионален, така и в личен план. Както казах: това беше един от онези влакове, които минават само веднъж. Не можех да кажа „не“. В Брага имах добри условия, клубът се развиваше бързо, бях на прага да вляза в първия отбор и получавах добра заплата, но не можех да пропусна тази възможност.

Очаквахте ли този трансфер?

- Изобщо не. Спомням си, че тренирах с националния отбор, когато агентът ми се обади с молба да се свържа след тренировка. Бях притеснен, особено защото наближаваше крайният срок на трансферния прозорец.

И съобщението беше за предложението на Лацио?

- Да, след тренировката агентът ми представи договора и условията. Признавам, че беше шок. Бях млад и трябваше да обмисля много варианти: преместване в друга държава, нов стил на футбол, нови реалности. Трябваше да дам отговор почти веднага, но решението дойде лесно. Баща ми се колебаеше, защото бях близо до първия отбор на Брага, но истината е, че никога не знаем какво ни очаква, затова се възползвах от възможността и не съжалявам.

Трансферът беше нашумял, особено след като преминахте заедно с Педро Нето. Имахте ли силна връзка с него?

- Да, обсъждаше се много, особено заради високите трансферни суми. Нето направи адаптацията към клуба и страната много по-лесна. От Брага имахме силна връзка; той дори живееше в къщата ми по време на предсезонната подготовка. Бяхме почти неразделни. По-късно заедно се преместихме в Уулвърхемптън.

Говореше се за възможността и двамата да преминете в Бенфика. Какво се случи?

- Имаше много разговори. Почти бяхме подписали, но поради някои подробности това не се случи и отидохме в Англия. Това беше последният клуб, където бяхме заедно.

Съжалявате ли за трансфера в Лацио?

- Не. Може би от спортна гледна точка не беше идеално, защото нито Педро, нито аз получихме много игрово време, но играчът расте чрез опит, чрез изиграни минути, чрез грешки. Смятам тези две години за години на учене. Работих с футболисти от световна класа като Лукас Лейва, Имобиле, Фелипе Андерсон и Нани. Те се отнасяха добре с нас, което беше важно за развитието ни.

Каква беше атмосферата в клуба?

- Феновете на Лацио са луди! Напълно страстни. Римското дерби е изумително: 80 000 разгорещени фенове, песни, невероятна енергия. В Англия съм преживял подобна атмосфера, но не може да се сравнява с това ниво на страст в Рим.

Добри ли бяха условията?

- Първата ми година съоръженията бяха стари, но през втората година клубът реновира почти всичко и стана перфектно.

Кое беше най-трудното в Рим?

- Когато пристигнах, не очаквах да играя веднага. Тренирах с Примаверата, понякога желанието ми за тренировки беше минимално. Имаше трудни моменти, но това беше част от израстването ми.

А Педро Нето?

- Той имаше всичко необходимо – бързина, експлозивност. Ако беше получил повече игрово време, резултатите щяха да са различни. И двамата показахме готовност, но не ни беше предоставено достатъчно време.