Кортът бе замрял в шок, трибуните затаиха дъх, а целият тенис свят се сви от неудобство, агонизирайки заедно с Григор Димитров. Българският ас, водещ с два сета срещу световния №1 Яник Синер, рухна на тревата на централния корт на „Уимбълдън“, държейки се за гърдите и викайки: „My pec! My pec!“. Сълзите по лицето му казаха повече от всяка статистика. Това бе петият пореден турнир от Големия шлем, в който Григор се отказва заради контузия. И сякаш вече никой не брои победите му, а само моментите, в които тялото му го предава.

А беше толкова близо…Само на сет дистанция от триумф над не кой да е, а световния №1. При това успехът му щеше да бъде категоричен и напълно отговарящ на доминацията, която първата ни ракета имаше над именития италианец. Съдбата обаче отново му обърна гръб.

Това не бе първата тъжна капитулация за Гришо. През 2024 г. той се отказа от мача си срещу Даниил Медведев на същия турнир. После дойде US Open — отказване след повече от три часа битка с Франсис Тиафо. На Australian Open 2025 — отказване срещу Франческо Пасаро още в първи кръг. На „Ролан Гарос“ тази година — напусна срещу Итан Куин при преднина в сетовете. И сега, на Уимбълдън, при положение, че бе на ръба да сътвори сензация.

Светът на тениса не остана апатичен към болката на Григор. Величие като Роджър Федерер седеше на трибуните с насълзени очи и безизразно лице, а фенове и колеги, сред които Ник Кирьос и Танаси Кокинакис, публикуваха думи на подкрепа с социалните мрежи. „Просто не е честно“, написа Кирьос. Публиката го изпрати на крака, а съперникът му Синер каза: „Ако можеше да продължи, заслужаваше да победи. Това не е победа за мен“!

Но колкото и да обичаме Григор, колкото и да съчувстваме, трябва да зададем въпроса, който виси като невидима ръка над кариерата му: Защо се контузва толкова често?

Причините биха могли да се търсят в основния баланс между тренировка, състезание и възстановяване.

В тениса подготовката има няколко фази: натоварваща, поддържаща, тонизираща, възстановителна и лечебно-възстановителна. При елитните спортисти като Григор често се случва прекалено участие в турнири да лиши организма от пълноценно възстановяване. Невъзстановените мускулни групи, скъсани влакна и „забравени“ стари травми често се „събуждат“ точно в най-важните моменти.

Григор Димитров е олицетворение на класа и стил на корта, но и на трагичността на спортната съдба. Неговото тяло сякаш казва „Стига!“, докато умът и сърцето му искат още. Неговите сълзи вчера не бяха просто болка от травмата. Те бяха огледало на годините борба, на изминатите километри по турнирите, на стотиците часове във фитнеса и на онези хиляди удари, които никой не вижда.

Какво следва оттук нататък? На 34 години Григор се намира на прага на труден житейски и професионален кръстопът. Продължава ли да се бори и да рискува нови травми или търси нови хоризонти извън корта? Може ли той още веднъж да бъде „Гришо“, когото светът обича — усмихнат, летящ по корта и побеждаващ дори най-големите?

Едно е сигурно — каквото и решение да вземе, той вече е завинаги в сърцата ни. Но колкото и да ни боли, всички усещаме, че най-трудният му мач тепърва предстои — този със самия себе си.