"Никога не поиска скъпи маратонки. Никога не помоли за маркови дрехи. Знаеше, че не можем да си го позволим и затова – просто не искаше. Беше внимателен, мълчалив и благодарен. Така се научи да цени – и нещата, и живота."

С тези думи Изабел Силва, майката на трагично загиналия Диого Жота, разкрива едно различно лице на своя син - лице, което рядко виждаме зад светлините на прожекторите. В писмо, публикувано в The Players' Tribune, тя описва не футболната звезда, а момчето, което остана същото, дори когато мечтите му се сбъднаха.

"Когато от Пасош де Ферейра ни казаха, че Диого е изключително отговорен и зрял за възрастта си, това ни беше достатъчно. Знаехме, че сме си свършили работата. Гордостта, която изпитахме, беше по-голяма от всяка слава."

Жота никога не е бил типичното тийнейджърско момче. Нямал е нужда от шумни компании и купони. Единствената вечер, в която излязъл, била по случай рождения му ден. "Дори когато аз самата го подканях да излезе, той избираше да остане вкъщи – с футбола и PlayStation-а."

Семейството му работило усилено, за да му купи първата конзола. А той - никога не я поискал. Никога не поиска нищо. Но даде всичко - със смирение, отдаденост и сърце.

Диого Жота - момчето, което покори футболния свят, но никога не загуби връзка с корените си. Момчето, което направи родителите си горди, не с голове, а с доброта.