Източник на снимката: Личен архив 😱Родните клубове, от които трепереха европейските грандове
Славно минало!
- 19/08/2025
Благодарение на очаквания от малцина пробив в Лигата на конференциите Арда се превърна в осмия български отбор, достигащ до плейофната фаза на евротурнирите. Тимът от Кърджали определено впечатлява в едва второто си участие в надпреварите под егидата на УЕФА и върна лентата назад във времената, когато дори и наглед по-скромните отбори у нас са били в състояние да се борят наравно с клубове-институции на Стария континент. Идеята на следващите редове е да се покаже, че дори извън водещите отбори в София (ЦСКА, Левски, Локомотив, Славия), Пловдив (Ботев, Локомотив), Варна (Черно море, Спартак) и символите на българския футбол след 10 ноември 1989 г. (Литекс, Лудогорец) се срещат клубове, които могат да бъдат горди от показаното в европейските си участия. Статията няма претенции за изчерпателност, като на желаещите да навлязат по-навътре в тематиката може да препоръчаме книгите „Футболните ни клубове срещу Европа“ на Стефан Янев, Димчо Димитров и Иван Карабаджаков и „(Не)забравените мачове“ на Илия Иванов.
Берое
Стара Загора е един от малкото значими български градове, който все още няма свой девиз, но ако организираме спонтанна анкета сред местните, вероятността първо място да заеме фразата „Светът е Берое“ е много голям. Все пак това е населено място, което преди години се определи за Центъра на вселената. Ако игнорираме емоциите и се придържаме към фактите, то „Балканите са Берое“ би било напълно подходящо мото, тъй като „зелените“ са печелили най-престижната клубна надпревара на полуострова 4 пъти (1968, 1969, 1983, 1984) – повече от всеки друг отбор. През 1972 г. те дебютират в Купата на УЕФА и още на 1/32-финалите поднасят една от изненадите на турнира, елиминирайки Аустрия (Виена). Тимът на Лозан Коцев подчинява австрийците със 7:0 у дома и 3:1 като гост, а 7 от всички попадения са дело на голмайстора Петко Петков, който ще облече екипа на съперника десетилетие по-късно. Следва елиминиране на унгарския Хонвед (един от двата тима, станали причина за появата на Купата на европейските шампиони) преди пътя на старозагорци да бъде спрян от югославския ОФК Београд. През сезон 1973-74 те доказват, че предишните резултати не са случайни и достигат четвъртфинал в КНК, където отпадат от бъдещия носител на трофея Магдебург. Преди това обаче се справят с Атлетик (Билбао) с общ резултат 3:1, а в състава на баските личат имената на знаменития вратар Хосе Анхел Ирибар и бъдещия дългогодишен президент на Кралската испанска футболна федерация Анхел Мария Вияр. В паметта на феновете обаче най-силни спомени оставя датата 24 октомври 1979 г. Тогава на стадион „Локомотив“ глава прекланя италианския гранд Ювентус, който е победен с гол на Георги Стоянов – Бръснаря в 82-ата минута от дузпа. На реванша в Торино Старата госпожа печели с 3:0 след продължения, но в самия край на редовното време се разминава на косъм от отпадане заради пропуска на Валентин Пеев.
Марек
Във втората половина на 70-те години родните футболни фенове нямат достъп, а и не се нуждаят от „Силните мъже на Диема“. Ако искат да гледат непримиримост и битка за всяка педя трева е било достатъчно да отидат до Станке Димитров (тогавашното име на Дупница) за някое домакинство на Марек. Възпитаниците на Янко Динков, сред които личат имената на близнаците Иван и Венцислав Петрови и Сашо Паргов, са неудобен съперник за всеки, а победата им на финала за Купата на Съветската армия срещу ЦСКА през 1978 г. показва, че те самите не се съобразяват с никакви авторитети. Доказателство с това е участието им в Купата на УЕФА през 1977-78, когато елиминират унгарския Ференцварош – нещо, което от родните отбори е още само по силата на Локомотив (София). Следващият съперник е немския колос Байерн (Мюнхен), който остава покъртен от условията в съблекалнята на „Бончук“, но влиза уверен в реванша с преднина от 3 гола. Попаденията на Иван Петров в 33-ата и Сашо Паргов в 38-ата минута правят остатъка от мача истинско ходене по мъките за гранда от ФРГ, който при наличието на вратар, различен от Сеп Майер можеше да приключи скоропостижно участието си в надпреварата. На следващата година съперник в КНК е Абърдийн, воден от една бъдеща легенда на европейския и световен футбол – Алекс Фъргюсън (или Съра, както свойски го наричат родните фенове). „Доновете“ са още в началото на пътя, който ще ги превърне в един от най-солидните отбори на Стария континент в началото на 80-те години, но в състава им, загубил с 2:3 на българска земя личат имената на вратаря Джим Лейтън и нападателя Стив Арчибалд. Поражението с 0:3 на „Питодри“ е последната среща на Марек в евротурнирите, без да броим двубоите в Интертото когато надпреварата е под егидата на УЕФА.
Етър (Велико Търново)
Ако перифразираме името на една известна комедия на режисьорите Елдар Рязанов и Франко Проспери, следващите 3 отбора трябва да бъдат обединени под названието „Невероятните приключения на италианци в България“. През 1974 г. жребият за Етър в Купата на УЕФА е безмилостен и го изправя срещу миланския гранд Интер. Треньор на „нерадзурите“ е носителя на „Златната топка“ за 1960 г. Луис Суарес, а споменаването на имена като Джачинто Факети и Сандро Мацола само по себе си е напълно достатъчно. На стадион „Ивайло“ великотърновци не само стигат до нулево равенство, но дори и могат да съжаляват за пропуските на нападателя си Димитър Цеков. Срещата на „Сан Сиро“ завършва с поражение 0:2, а към списъка с престижни резултати може да добавим и равенството 1:1 срещу шампиона на Германия Кайзерслаутерн през 1991 г.
Дунав (Русе)
„Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми.“ Това звучи от трибуните на градския стадион в Русе на 1 октомври 1975 г. когато Дунав се изправя срещу Рома в реванш от 1/32-финалите на Купата на УЕФА. „Вълците“ печелят първият мач в Рим с 2:0, но изживяват тежки мигове в крайдунавския град. В 65-ата минута домакините повеждат чрез Тодор Иванов, който в началото на сезона пробва да заиграе за Лудогорец, но е върнат на пожар заради проблемите с контузени в тима. До втори гол така и не се стига, въпреки открилата се възможност през Никола Христов и така отборът на Нилс Лидхолм се разминава само с уплаха.
Академик (София)
„Студентите“, чийто мъжки отбор от това лято вече не съществува, са единственият роден тим, записал победа срещу Милан. Това се случва на 16 октомври 1976 г. в 1/16-финал за Купата на УЕФА на стадион „Васил Левски“, а крайния резултат е атрактивното 4:3. В герой за тях се превръща Тодор Паунов – син на именития треньор Стефан Паунов, който отбелязва 2 попадения. „Росонерите“, в чиито редици са вратарят Енрико Албертози, Джани Ривера и Фабио Капело, успяват да стигнат до крайния успех с 2:0 в реванша, а от българския лагер имат сериозни претенции към съдийството на Ерих Линемайер.
Спартак (Пловдив)
При двете си евроучастия през 60-те години воденият от Тодор Диев тим успява да елиминира единствено албанския Партизани (Тирана), но играе като равен с равен с колосите ПСВ Айндховен и Бенфика. През 1963 г. в КЕШ Спартак губи с 0:1 у дома и прави 0:0 на „Филипс щадион“ с нидерландския гранд, а ако посетите музея на импозатното съоръжение флагът на пловдивчани ще е един от първите експонати, който ще видите. През 1966 г. съперник в Купата на панаирните градове (турнир, който макар и да не е под егидата на УЕФА е идеен предшественик на настоящия втори по сила евротурнир) са лисабонските „орли“, чиято перушина едва не е оскубана на стадион „9 септември“. Еузебио извежда гостите напред, но Христо Дишков изравнява за отбора на Димитър Байкушев – Мими. На „Луш“ двукратният европейски клубен шампион успява да наложи волята си и печели с 3:0.
БероеСтара Загора е един от малкото значими български градове, който все още няма свой девиз, но ако организираме спонтанна анкета сред местните, вероятността първо място да заеме фразата „Светът е Берое“ е много голям. Все пак това е населено място, което преди години се определи за Центъра на вселената. Ако игнорираме емоциите и се придържаме към фактите, то „Балканите са Берое“ би било напълно подходящо мото, тъй като „зелените“ са печелили най-престижната клубна надпревара на полуострова 4 пъти (1968, 1969, 1983, 1984) – повече от всеки друг отбор. През 1972 г. те дебютират в Купата на УЕФА и още на 1/32-финалите поднасят една от изненадите на турнира, елиминирайки Аустрия (Виена). Тимът на Лозан Коцев подчинява австрийците със 7:0 у дома и 3:1 като гост, а 7 от всички попадения са дело на голмайстора Петко Петков, който ще облече екипа на съперника десетилетие по-късно. Следва елиминиране на унгарския Хонвед (един от двата тима, станали причина за появата на Купата на европейските шампиони) преди пътя на старозагорци да бъде спрян от югославския ОФК Београд. През сезон 1973-74 те доказват, че предишните резултати не са случайни и достигат четвъртфинал в КНК, където отпадат от бъдещия носител на трофея Магдебург. Преди това обаче се справят с Атлетик (Билбао) с общ резултат 3:1, а в състава на баските личат имената на знаменития вратар Хосе Анхел Ирибар и бъдещия дългогодишен президент на Кралската испанска футболна федерация Анхел Мария Вияр. В паметта на феновете обаче най-силни спомени оставя датата 24 октомври 1979 г. Тогава на стадион „Локомотив“ глава прекланя италианския гранд Ювентус, който е победен с гол на Георги Стоянов – Бръснаря в 82-ата минута от дузпа. На реванша в Торино Старата госпожа печели с 3:0 след продължения, но в самия край на редовното време се разминава на косъм от отпадане заради пропуска на Валентин Пеев.
МарекВъв втората половина на 70-те години родните футболни фенове нямат достъп, а и не се нуждаят от „Силните мъже на Диема“. Ако искат да гледат непримиримост и битка за всяка педя трева е било достатъчно да отидат до Станке Димитров (тогавашното име на Дупница) за някое домакинство на Марек. Възпитаниците на Янко Динков, сред които личат имената на близнаците Иван и Венцислав Петрови и Сашо Паргов, са неудобен съперник за всеки, а победата им на финала за Купата на Съветската армия срещу ЦСКА през 1978 г. показва, че те самите не се съобразяват с никакви авторитети. Доказателство с това е участието им в Купата на УЕФА през 1977-78, когато елиминират унгарския Ференцварош – нещо, което от родните отбори е още само по силата на Локомотив (София). Следващият съперник е немския колос Байерн (Мюнхен), който остава покъртен от условията в съблекалнята на „Бончук“, но влиза уверен в реванша с преднина от 3 гола. Попаденията на Иван Петров в 33-ата и Сашо Паргов в 38-ата минута правят остатъка от мача истинско ходене по мъките за гранда от ФРГ, който при наличието на вратар, различен от Сеп Майер можеше да приключи скоропостижно участието си в надпреварата. На следващата година съперник в КНК е Абърдийн, воден от една бъдеща легенда на европейския и световен футбол – Алекс Фъргюсън (или Съра, както свойски го наричат родните фенове). „Доновете“ са още в началото на пътя, който ще ги превърне в един от най-солидните отбори на Стария континент в началото на 80-те години, но в състава им, загубил с 2:3 на българска земя личат имената на вратаря Джим Лейтън и нападателя Стив Арчибалд. Поражението с 0:3 на „Питодри“ е последната среща на Марек в евротурнирите, без да броим двубоите в Интертото когато надпреварата е под егидата на УЕФА.
Етър (Велико Търново)
Ако перифразираме името на една известна комедия на режисьорите Елдар Рязанов и Франко Проспери, следващите 3 отбора трябва да бъдат обединени под названието „Невероятните приключения на италианци в България“. През 1974 г. жребият за Етър в Купата на УЕФА е безмилостен и го изправя срещу миланския гранд Интер. Треньор на „нерадзурите“ е носителя на „Златната топка“ за 1960 г. Луис Суарес, а споменаването на имена като Джачинто Факети и Сандро Мацола само по себе си е напълно достатъчно. На стадион „Ивайло“ великотърновци не само стигат до нулево равенство, но дори и могат да съжаляват за пропуските на нападателя си Димитър Цеков. Срещата на „Сан Сиро“ завършва с поражение 0:2, а към списъка с престижни резултати може да добавим и равенството 1:1 срещу шампиона на Германия Кайзерслаутерн през 1991 г.
Дунав (Русе)
„Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми.“ Това звучи от трибуните на градския стадион в Русе на 1 октомври 1975 г. когато Дунав се изправя срещу Рома в реванш от 1/32-финалите на Купата на УЕФА. „Вълците“ печелят първият мач в Рим с 2:0, но изживяват тежки мигове в крайдунавския град. В 65-ата минута домакините повеждат чрез Тодор Иванов, който в началото на сезона пробва да заиграе за Лудогорец, но е върнат на пожар заради проблемите с контузени в тима. До втори гол така и не се стига, въпреки открилата се възможност през Никола Христов и така отборът на Нилс Лидхолм се разминава само с уплаха.
Академик (София)„Студентите“, чийто мъжки отбор от това лято вече не съществува, са единственият роден тим, записал победа срещу Милан. Това се случва на 16 октомври 1976 г. в 1/16-финал за Купата на УЕФА на стадион „Васил Левски“, а крайния резултат е атрактивното 4:3. В герой за тях се превръща Тодор Паунов – син на именития треньор Стефан Паунов, който отбелязва 2 попадения. „Росонерите“, в чиито редици са вратарят Енрико Албертози, Джани Ривера и Фабио Капело, успяват да стигнат до крайния успех с 2:0 в реванша, а от българския лагер имат сериозни претенции към съдийството на Ерих Линемайер.
Спартак (Пловдив)
При двете си евроучастия през 60-те години воденият от Тодор Диев тим успява да елиминира единствено албанския Партизани (Тирана), но играе като равен с равен с колосите ПСВ Айндховен и Бенфика. През 1963 г. в КЕШ Спартак губи с 0:1 у дома и прави 0:0 на „Филипс щадион“ с нидерландския гранд, а ако посетите музея на импозатното съоръжение флагът на пловдивчани ще е един от първите експонати, който ще видите. През 1966 г. съперник в Купата на панаирните градове (турнир, който макар и да не е под егидата на УЕФА е идеен предшественик на настоящия втори по сила евротурнир) са лисабонските „орли“, чиято перушина едва не е оскубана на стадион „9 септември“. Еузебио извежда гостите напред, но Христо Дишков изравнява за отбора на Димитър Байкушев – Мими. На „Луш“ двукратният европейски клубен шампион успява да наложи волята си и печели с 3:0.
