Колко по-красив е светът, когато Левски печели така! Несравнимо е чувството да се събудиш след велика европейска нощ, в която отборът е минал през ада и е излязъл от него по-силен, по-смел и по-обединен от всякога. Победата над Апоел (Беер Шева) не беше просто класиране напред. Това беше инжекция надежда, която тече във вените на всеки левскар – от футболистите и треньорския щаб, до феновете по трибуните и пред телевизорите.

Да преминеш през 120 минути на ръба, да оцелееш при познатите сривове и пак да се изправиш с гордо вдигната глава – това е Левски. Дузпите не бяха просто лотария, а епична сцена от филм, в който този път ролята на безмилостния герой беше поверена на Светослав Вуцов.


Да, същият Вуцов, който превърна съмненията в тишина, а страховете – в еуфория. Левски от години страда от дузпите в Европа – Хамрун все още гори в спомените. Но този път под рамката стоеше не човек, а митологично създание – Хекатонхейрът на „Герена“, с множество ръце и безстрашно сърце. Трите спасени дузпи не просто класираха тима напред – те запечатаха името на Вуцов в историята. Той не само отмъсти за болезнените спомени, а и продължи фамилната традиция. Синът на Вили, внукът на Иван, вече е мъж в "синия" храм. Героят на вечерта, който даде пример за всички останали.

Но той не беше сам. В защита Кристиан Димитров изнесе блестящ двубой. Борбен, концентриран, и абсолютно непоколебим. Всяка битка бе негова, всяка намеса – навременна. Излъчваше спокойствие и класа, а при статични положения бе истинска заплаха. До него блестеше и изненадата на вечерта – Фабио Лима. Тактическата находка на Хулио Веласкес се отплати с титанична дисциплина. На необичайната позиция ляв бек, Лима затвори коридорите, дублира Кирилов и показа ново лице. За гола вината не бе негова – пасът на Макун постави отбора в шах.


В средата на терена Гашпер Търдин се завърна като войн. Отписан, но не и предал се, той вършеше "черната работа" до Георги Костадинов и показа, че мястото му е в този отбор. А Костадинов? Лидер по призвание, Мечката се хвърли в битката с всичко. Изчерпан физически, но не и ментално, именно той събра отбора в кръга на доверието преди дузпите. Речта му там ще остане в съблекалнята, но ехото й стигна до цяла България.

А след това – Сангаре. Батман, както феновете го наричат, получи своята сцена. Повикан "на пожар", той отбеляза за 1:1, а после вкара и решителната дузпа. Мачът, от който имаше нужда, за да започне да вярва в себе си, а и да убеди трибуните. Карл Фабиен също заслужава своя поклон. Дълго критикуван и колеблив, той се появи с енергия и точност – асистира на Сангаре, вкара дузпа и напомни, че резервата може да бъде разликата.

Над всичко това стоеше фигурата на Хулио Веласкес. Той не направи революция, но направи отбор. Даде платформа на Търдин и Лима, направи нужните корекции и най-важното – поведе. Може би сбърка в първия мач, може би смените му не бяха идеални, но в крайна сметка Левски спечели. А победителите ги помнят. Следва Брага.


Ако Португалия има своите три големи – Порто, Бенфика, Спортинг – то Брага е четвъртата колона на този футболен храм. Отбор със стил, агресия и качество. Но каквото и да се каже за тях, Левски има едно безценно оръжие – вярата. А както каза и Емил Велев: „Всичко е възможно“. Дон Хулио вече е побеждавал Брага два пъти в кариерата си – нека го направи и трети, четвърти...

И не на последно място – за публиката. Над 1000 верни в Унгария, въпреки рестрикциите. Гласове, сълзи, песни. Сърце. А сега си представете какво ще бъде на „Герена“ в четвъртък вечер. Когато трибуните ще бъдат пълни, сърцата ще бият в ритъма на надеждата, а теренът ще стане арена за следващия "с"ин подвиг.

Още една красива вечер. А дано и още една победоносна сутрин след нея!