Помните ли „демикренизаторите“? Онези гласовити войници на „справедливостта“, които денонощно бълваха помия по ЦСКА и бившето ръководство. Онези, които във всеки корнер виждаха световна конспирация и във всяка загуба и равен - повод за нова революция. Къде са днес? Пълна тишина. Страници, групи, „инфлуенсъри“ и самопровъзгласили се говорители са потънали в дълбока, летаргична дрямка.

Има ли поводи за критики? Те валят като есенен дъжд над Борисовата градина. ЦСКА ниже провал след провал. Втора поредна година няма класиране за Европа. Няма победа от началото на новия сезон, а съперниците бяха, меко казано, несериозни - Локомотив Пловдив, Спартак Варна и Ботев Пловдив бяха в насипно състояние, но пак взеха точки от „червените“.

Къде са лидерите и титаните на мнението? Къде е Иван Велчев? Къде е Росен Петров? Къде са страничките и организациите като „Offenders“ и други знайни и незнайни „спасители“ на ЦСКА? Няма ги. Мълчат.

А в ЦСКА сега уж се работи „професионално“. Всички уж са доволни. „Няма го вече злото“. Всичко е наред. Няма вече „лоши“, няма виновни, няма нужда от протести, няма нужда от лозунги. Но резултатите са безмилостни.

Преди година и половина за далеч по-малки грехове се искаха оставки, пишеха се лозунги по магистрали, драскаха се декларации. Днес - тишина. Удобна тишина. Може би така е по-добре за някои. Може би този ЦСКА е „нашият“, а онзи преди - „чуждият“.

Едно е сигурно - от „демикренизаторите“ няма и следа. Дали защото мачовете вече не ги интересуват, или защото онова „зло“, срещу което се бореха, е било всъщност просто друг лагер в една и съща война?

Изпихме ли горчивата чаша?