Преди точно година, на 15 юли 2024 г., Томислав Стипич – тогава начело на ЦСКА, предизвика фурор с думите си, че "червените" трудно ще се преборят за място в топ 5. Прогноза, приета с насмешка, но накрая – с признание. ЦСКА завърши точно пети и изпусна Лигата на конференциите след загуба от Арда. Днес, 12 месеца по-късно, Стипич се връща към бурния си престой на "Армията" с доза откровеност и горчивина. Ето какво каза той пред колегите от "Тема спорт".

Г-н Стипич, как сте, къде ви намираме в момента?

– Благодаря, добре съм. В момента съм в Германия, където живея.

Приключи ли вашето приключение с мароканския клуб МАС Фес?

– Да, беше истинско приключение. Сега очаквам подходящ проект и оферта.

Защо приключихте с МАС Фес толкова бързо?

– Клубът изпадна във финансови затруднения и вече не можеше да ми изплаща заплатата. Взаимно и с уважение решихме, че е по-добре да се разделим.

Преди точно една година бяхте треньор на ЦСКА и казахте, че реалистичната цел е топ 5. Мнозина бяха шокирани, но се оказахте прав – ЦСКА завърши пети и загуби плейофа за Лигата на конференциите…

– Когато мисля за ЦСКА, още усещам голяма празнина в себе си. Не исках да бъда герой, а реалистичен и близък до хората служител на клуба. Можехме да постигнем нещо голямо заедно. Но вътрешно не бяхме семейство. Затова и казах, че ще завършим пети с наличния състав – и точно това се случи. После се похарчиха милиони, за да се постигне същото.

Какъв беше най-големият ви проблем в ЦСКА?

– Логистиката и структурата в клуба. Исках да правя промени и да изграждам, а другите искаха просто да управляват. Исках ново начало и позитивна енергия, но това изискваше бързи решения и качествени попълнения.

Можеше ли да получите повече време в ЦСКА?

– Разбира се. Моето уволнение беше шега. Сезонът го потвърди. Вижте – наеха ме, а после ме изолираха. Нямах никаква власт. Казах им, че така няма да стане. Всеки ден говорих с Филип Филипов и му повтарях: „Така няма да проработи“. В крайна сметка нямах шанс и не беше приятно чувство да си тръгна по този начин. Повярвайте ми.

Филип Филипов ли беше основният ви контакт в ЦСКА?

– Да. Никога не срещнах президента. Не ми беше позволено да опозная клуба отвътре. Така и не разбрах кой реално управлява ЦСКА. Казах им: „Заведете ме при собственика. Искам да му покажа моята презентация. Искам да обясня какво трябва да се направи, как трябва да се работи, да го убедя…“. Ако Филипов ме беше послушал, и двамата щяхме още да сме в ЦСКА.

Кои играчи според вас щяха да донесат нужното качество?

– Имахме добри млади български играчи – Чорбаджийски, Панайотов, Християн Петров, Иван Дюлгеров, Слави Шопов. Играехме с четири-пет млади българи. Това беше здрава основа, но ни трябваше повече класа, за да се конкурираме с Лудогорец. И това щеше да стане, ако бяха привлечени качествени футболисти, които бях предложил на клуба.

Имахте ли контакт с другия директор – Стоян Орманджиев?

– Да, разбира се. Страхотен човек. Той беше първият, който се свърза с мен. Понякога наистина се наслаждавах на разговорите ни вечер с бира в ръка. За съжаление, и той не беше в позиция да ме подкрепи.

Какво мислите за Душан Керкез, който това лято пое ЦСКА при сходни обстоятелства?

– Той е добър треньор. И аз бях такъв.