Времето бързо тече и не оставя възможност за оглеждане и ослушване. Особено в съвременния футбол, защото границата между сезоните е почти заличена, ако имаме предвид, че подготовката започва две-три седмици след финала на предишния шампионат. А трансферната хроника захранва медиите и феновете с новини, слухове и очаквания. Особено в отборите на кръстопът като нашия ЦСКА. Какво става? Това е най-честата риторична реплика сред огромната червена общност. Наистина, какво става с 31-кратните шампиони на 15-тия месец след смяната на властта?

Към днешна дата усещането е за повторение на трагикомичната сага от преди година, когато всеки ден „директорите“ от трио „Абсурд“ чакаха новите попълнения, за да се стигне до панически ходове и имитация на дейност в 12 без 5, струващи огромни пари и жестоки трансферни греди. Резултатът е известен и на терена, и в офисите, произвели мазохистични договори с воденични камъни, докато проспиват края на контрактите на важни играчи. Миналото не може да се върне назад, но е страшно, когато една и съща беда се стоварва върху все същата глава. И както гласи старата сентенция: само глупакът повтаря грешките си. В ЦСКА глупаци няма, но има неадекватни управленци, които или не съзнават къде са попаднали, или просто толкова могат. Впрочем, все тая, защото резултатът е същият.

Вече споделих с аудиторията на „Арена спорт“ своята гледна точка за това, че оправданията с липсата на Европа са контрапродуктивни. Още веднъж дебело подчертавам – типажът потенциални наемници има за приоритет парите, а не евентуалното участие в турнирите, което за повечето нашенски тимове приключва скоропостижно през юли или най-късно през август. А после? После в 12 без 5, малко преди гонга на трансферния период в края на август, ще има опашка за ЦСКА, ако финансовите параметри са тези, които се тиражират от медиите. Ами, ако отново ни сервират Купър, Исека и Локило на кило? Нищо чудно, както е тръгнало…

Наскоро изпълнителният директор на ЦСКА Златков, който вероятно е отличен корпоративен мениджър, но е далеч от футбола, повтори баналната фраза на „футболните хора“: няма да правим трансфери на килограм? Чудесно, но „армейският“ тим на живот и смърт се нуждае от качество на килограм и от разтоварване в същото количество, но в обратна посока.

Конкретно – минус Турицов, Купър, Кордоба, Пинто, Исека, Локило… С дебела питанка за Фаетон и Бютучи от гледна точка на цена-качество. Илиан Илиев-младши е на границата, а Панайотов, Тасев, Чорбаджийски имат шанс да бъдат част от ротацията. Вион и Скаршем трябва да останат, но в поддържащи роли. Синът на Вальо Илиев ще го преценяваме в хода на сезона. Нямам впечатления от него по разбираеми причини…

Към днешна дата ЦСКА разполага със солидна централна ос: Лопухов (Бусато), Лапеня, Делова, Ето”О, Питас. Не е малко, но не стига! Отборът има животоспасяваща потребност от два чифта флангови играчи – защитник и нападател вдясно и вляво, от един як дефанзивен халф и от човек на последния пас. Просто и ясно – половин дузина. Успоредно с разтоварването на воденичните камъни. И колкото е възможно по-скоро, защото ако Питас не вкара, въобще няма кой да се разпише…

До края на трансферния период има почти два месеца и много вода ще изтече. Дано не се изпарят в аванс и надеждите на червената общност за по-добри дни. Впрочем, сезонът у нас реално ще започне, когато участниците в Европа се сблъскат със Стената и се върнат у дома. А докато настъпи този момент ще отлагат мачове на килограм. И точно в тази ситуация ЦСКА можеше да набере скорост и точки. Уви, с римейка на старите гафове от преди година едва ли ще се получи…