Източник на снимката: https://www.instagram.com/fernandotorresФернандо Торес посочи двама гении на треньорската скамейка
Испанецът се възхищава на Гуардиола и Луис Енрике за способността им да предвиждат проблемите
- 20/09/2026
Фернандо Торес иска отборите му да играят футбол, който самият той би гледал с удоволствие – смел, бърз и наситен със събития. Начело на резервния състав на Атлетико Мадрид някогашният голмайстор изгражда собствен треньорски почерк, а сред най-силните му вдъхновения е Юрген Клоп.
„Ел Ниньо“ е работил като футболист с Рафа Бенитес, Карло Анчелоти, Жозе Моуриньо и Диего Симеоне, но именно една седмица край германеца оставя най-дълбока следа, след като решава да се посвети на треньорската професия.
„Имах късмета да го наблюдавам как работи в продължение на една седмица. Той ме покани в Ливърпул през последния си сезон там. Видях темпото, директния подход, пресата и интензивността на неговите отбори. Лидерството му в съблекалнята и взаимното уважение между него и играчите също бяха изключително впечатляващи. Личността му е огромна“, споделя Торес.
Тези впечатления се доближават до собственото му разбиране за привлекателен футбол.
„Бих искал отборите ми да изглеждат като тези, които обичам да гледам по телевизията. Харесвам смели, динамични и директни тимове, които играят бързо при преходите и в чиито мачове постоянно се случват интересни неща.“
В работата с младите футболисти обаче водеща остава подготовката им за следващото ниво. Испанецът подчертава, че задачата на резервния състав е да развива състезатели за първия отбор, а на останалите да помогне да намерят място в професионалния футбол.
„Трябва да е ясно, че ние сме резервен отбор и мисията ни е да подготвяме играчи за първия тим. А ако не успеят да стигнат дотам, поне да им дадем шанс да пробият в професионалния футбол. Мисля, че досега се справяме успешно с тази задача.“
Тази мисия изисква ежедневна връзка със Симеоне и постоянен обмен на информация с юношеските формации.
„Имаме играчи, които са в динамика с първия отбор, затова постоянно обменяме информация. В контакт сме и с юношеските формации. Разбира се, основната цел винаги е първият отбор.“
Когато посещава „Метрополитано“, Торес все още намира място и за емоцията на привърженика: „Опитвам се да си сложа шалчето на привърженик и да се наслаждавам на Атлетико. Старая се да не анализирам прекалено, а просто да гледам моя отбор, да го подкрепям и да усещам играта.“
Сред съперниците най-силно го впечатлява Барселона, чиито мачове следи с особено удоволствие.
„Не съм гледал много футбол тази година, но гледах доста мачове на Барса, защото те са просто грандиозни. Разбира се, гледам всички мачове на Атлетико. Реал Мадрид съм ги гледал по-малко, но е очевидно, че имат много големи играчи и когато изглежда, че мачът е загубен, те все пак успяват да го спечелят, както винаги.“
Възхищението му от каталунците върви с предпазливост по отношение на битката за титлата.
„Едва в началото на сезона сме. Той е много дълъг, има контузии и много неща могат да се случат. Но в момента мисля, че Барселона е един от отборите в най-добра форма в Европа, без никакво съмнение.“
Специално място в оценките му заема Луис Енрике, чиято увереност и последователност го впечатляват.
„Обожавам личността му. Той не се променя в зависимост от отбора, който води, или от момента, в който се намира, а това показва колко е уверен в това, което прави. Той е треньор, който знае как да предвиди какво предстои.“
Торес намира обща черта между него и Пеп Гуардиола: „Според мен и двамата са треньори, които търсят решения, още преди проблемът да се е появил. Дори когато изглежда, че си разучил отборите им и знаеш как да ги спреш, те вече са направили промяна.“
В кратките си определения за големите имена в професията той нарича Луис Арагонес „баща“, свързва Висенте дел Боске с „управление“, Анчелоти с „интелигентност“, Моуриньо с „лидерство“, Бенитес с „педантичност“, а Симеоне със „страст“. Ханзи Флик е „страхотен“, докато Луис де ла Фуенте е „пример“.
За Гуардиола запазва думата „гений“, а за Луис Енрике добавя още по-лично признание: „Още един гений. Просто го обичам, той е вдъхновяващ“, казва Торес пред „Марка“.
„Ел Ниньо“ е работил като футболист с Рафа Бенитес, Карло Анчелоти, Жозе Моуриньо и Диего Симеоне, но именно една седмица край германеца оставя най-дълбока следа, след като решава да се посвети на треньорската професия.
„Имах късмета да го наблюдавам как работи в продължение на една седмица. Той ме покани в Ливърпул през последния си сезон там. Видях темпото, директния подход, пресата и интензивността на неговите отбори. Лидерството му в съблекалнята и взаимното уважение между него и играчите също бяха изключително впечатляващи. Личността му е огромна“, споделя Торес.
Тези впечатления се доближават до собственото му разбиране за привлекателен футбол.
„Бих искал отборите ми да изглеждат като тези, които обичам да гледам по телевизията. Харесвам смели, динамични и директни тимове, които играят бързо при преходите и в чиито мачове постоянно се случват интересни неща.“
В работата с младите футболисти обаче водеща остава подготовката им за следващото ниво. Испанецът подчертава, че задачата на резервния състав е да развива състезатели за първия отбор, а на останалите да помогне да намерят място в професионалния футбол.
„Трябва да е ясно, че ние сме резервен отбор и мисията ни е да подготвяме играчи за първия тим. А ако не успеят да стигнат дотам, поне да им дадем шанс да пробият в професионалния футбол. Мисля, че досега се справяме успешно с тази задача.“
Тази мисия изисква ежедневна връзка със Симеоне и постоянен обмен на информация с юношеските формации.
„Имаме играчи, които са в динамика с първия отбор, затова постоянно обменяме информация. В контакт сме и с юношеските формации. Разбира се, основната цел винаги е първият отбор.“
Когато посещава „Метрополитано“, Торес все още намира място и за емоцията на привърженика: „Опитвам се да си сложа шалчето на привърженик и да се наслаждавам на Атлетико. Старая се да не анализирам прекалено, а просто да гледам моя отбор, да го подкрепям и да усещам играта.“
Сред съперниците най-силно го впечатлява Барселона, чиито мачове следи с особено удоволствие.
„Не съм гледал много футбол тази година, но гледах доста мачове на Барса, защото те са просто грандиозни. Разбира се, гледам всички мачове на Атлетико. Реал Мадрид съм ги гледал по-малко, но е очевидно, че имат много големи играчи и когато изглежда, че мачът е загубен, те все пак успяват да го спечелят, както винаги.“
Възхищението му от каталунците върви с предпазливост по отношение на битката за титлата.
„Едва в началото на сезона сме. Той е много дълъг, има контузии и много неща могат да се случат. Но в момента мисля, че Барселона е един от отборите в най-добра форма в Европа, без никакво съмнение.“
Специално място в оценките му заема Луис Енрике, чиято увереност и последователност го впечатляват.
„Обожавам личността му. Той не се променя в зависимост от отбора, който води, или от момента, в който се намира, а това показва колко е уверен в това, което прави. Той е треньор, който знае как да предвиди какво предстои.“
Торес намира обща черта между него и Пеп Гуардиола: „Според мен и двамата са треньори, които търсят решения, още преди проблемът да се е появил. Дори когато изглежда, че си разучил отборите им и знаеш как да ги спреш, те вече са направили промяна.“
В кратките си определения за големите имена в професията той нарича Луис Арагонес „баща“, свързва Висенте дел Боске с „управление“, Анчелоти с „интелигентност“, Моуриньо с „лидерство“, Бенитес с „педантичност“, а Симеоне със „страст“. Ханзи Флик е „страхотен“, докато Луис де ла Фуенте е „пример“.
За Гуардиола запазва думата „гений“, а за Луис Енрике добавя още по-лично признание: „Още един гений. Просто го обичам, той е вдъхновяващ“, казва Торес пред „Марка“.









