
🤍💚❤️„Владо, това са моите хора!“ – как Бленджини предвиди успеха на България
Уникална история!
- 29/09/2025
България още ликува след сребърните медали от Световното първенство по волейбол, а социалните мрежи се нажежиха с откъс от книгата на Владо Николов „Високо“. В него легендарният капитан припомня разговор с Джанлоренцо Бленджини, който още преди година е усетил какво се задава.
Из Анталия, през лагера в Пазарджик, до медалите на Мондиала – всичко започва с тежки тренировки в зала, където жегата е била убийствена, но никой от младите национали не се е предал. Именно тогава Бленджини е казал думите, които днес звучат като пророчество:
"Посред лятната жега, веднага след онзи международен турнир в Анталия, където старши треньорът Джанлоренцо Бленджини подложи на изпитания физиката на подмладения ни мъжки национален отбор, всички заминаха на лагер в… Пазарджик. Чудех се за избора му и като се върнаха, го попитах:
– Кико, защо Пазарджик?!
– Владо – отвърна ми Бленджини, – изключително съм щастлив от това, което се случи там.
– Какво се случи бе, Кико?
– Ами навън беше четиресет и пет градуса, в залата – петдесет. Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Нито един, нито веднъж. Сега разбираш ли ме, Владо? Това са моите хора! Само да са здрави, ще видиш, че догодина ще имаме резултат. Естествено, само това не стига. Тренирали сме само един месец, трябва да продължим и през годината, трябва и това, и това, и това, за да извървим стъпките, да стигнем до Олимпиадата, да вземем медал… Да знаеш, Владо, тия деца, които бяха с мен в Пазарджик – това са хората!"
Из Анталия, през лагера в Пазарджик, до медалите на Мондиала – всичко започва с тежки тренировки в зала, където жегата е била убийствена, но никой от младите национали не се е предал. Именно тогава Бленджини е казал думите, които днес звучат като пророчество:
"Посред лятната жега, веднага след онзи международен турнир в Анталия, където старши треньорът Джанлоренцо Бленджини подложи на изпитания физиката на подмладения ни мъжки национален отбор, всички заминаха на лагер в… Пазарджик. Чудех се за избора му и като се върнаха, го попитах:
– Кико, защо Пазарджик?!
– Владо – отвърна ми Бленджини, – изключително съм щастлив от това, което се случи там.
– Какво се случи бе, Кико?
– Ами навън беше четиресет и пет градуса, в залата – петдесет. Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Нито един, нито веднъж. Сега разбираш ли ме, Владо? Това са моите хора! Само да са здрави, ще видиш, че догодина ще имаме резултат. Естествено, само това не стига. Тренирали сме само един месец, трябва да продължим и през годината, трябва и това, и това, и това, за да извървим стъпките, да стигнем до Олимпиадата, да вземем медал… Да знаеш, Владо, тия деца, които бяха с мен в Пазарджик – това са хората!"