Източник на снимката: Фейсбук 🤼♂️Димитър Добрев: Първият ни Олимпийски шампион в класическия стил, откривател на легендарните Радев и Киров
Разминава се с още един златен медал от Игрите, за да не стане политически скандал със СССР
- 15/10/2025
Борбата е най-успешният български спорт за всички времена. Най-много медали на нашата родина от Олимпиади е донесла именно тя. ARENASPORT.BG ще Ви представи всичките ни 16 атлети, изкачили спортния Еверест – титла от Олимпийски игри. Започнахме с първия шампион на Игрите, не само в борбата, а в българския спорт като цяло - Никола Станчев. Сега е ред на втория ни Олимпийски първенец от борбата и първи в класическия й стил – Димитър Добрев.
Станчев триумфира на първенството в Мелбърн през 1956-та година, а още на следващата Олимпиада, през 1960-та в италианската столица Рим, България отново печели златен медал. Над всички е Добрев.
Той е роден в разградското село Езерче на 14 април 1931.ва г. Родителите му са учители и се ползват с голям авторитет сред своите съседи. Често се местят на различни населени места из Лудогорието, а малкият Димитър е навсякъде с тях. Борбата е основно забавление за децата в района и Митко не прави изключение – боричка се с останалите малчугани. Любопитното е, че първият спорт, с който се занимава професионално, това е гимнастиката. Четири години ходи на тренировки, а през 1950-та се записва във Висшия институт по физкултура (ВИФ). Вече в столицата София, Димитър се запознава с множество други спортове на високо ниво.
И така, идва време да избира с кой спорт да продължи. Дилемата е между борба и вдигане на тежести. Решава, че ще отдаде времето си на борбата и не бърка в избора. Печели републиканското първенство още в първата си година на тепиха. Но идва и първото разочарование, защото не намира място в националния ни отбор за състезание в Полша. Това му действа много демотивиращо и Димитър решава да се прехвърли при щангите. Става трети на студентско първенство в Будапеща, близо е дори до златото.
Тогава от федерацията по борба осъзнават, че има хляб в това момче и поправят грешката си. Говорят с него и Добрев отново е с трико на тепиха, защото усеща, че това е голямата му любов в спорта. Следват много дълги и изтощителни тренировки, за да се подготви за Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та година.
Състезанието започва добре за него. В първия кръг побеждава югославянина Симич с туш. Следващите два „скалпа“, които взима, са на скандинавците Пуанкари и Янсон, като схватката му срещу втория е обявена от медиите за една от най-атрактивните на Олимпиадата. Безпроблемно, българинът достига до финала. Последната крачка трябва да бъде направена срещу смятания най-добър борец в средна категория в света грузинец Хиви Картози, който се състезава за СССР. Въпреки че Димитър го е побеждавал в предишни състезания, този път грузинецът взима връх след спорно съдийско решение 2 на 3 гласа.
След състезанието съветват Добрев да подаде контестация срещу съдийското решение. Цената на това тогава е 10 долара и за той се замисля дали сам да не плати сумата с парите от командировъчни за Олимпиадата, които по това време са точно тази сума. Но ръководството на федерацията ни го съветва да не го прави, защото ще стане голям политически скандал, ако жалят срещу борец от СССР. Така България може би губи една Олимпийска титла, защото има голям резон Димитър да спечели евентуално обжалване.
Добрев се чувства ограбен и твърдо решен на следващите Игри да вземе това, което му е било отнето в Мелбърн – титлата.
И така, през 1960-та година в Рим, българинът трябва да се бори като гладиатор на арената и да стъпи на спортния Еверест. Всичко във федерацията очакват именно това, той е фаворит и според феновете.
В първата среща се изправя срещу португалеца Колдас, като успява да го тушира за по-малко от минута. След това среща руснака Чучалов, който е млад състезател, все още непознат, поради което българинът не знае какво точно да очаква от него. Борбата между двамата е равностойна. Чучалов се оказва много талантлив борец, но му липсва нещо, което притежава Добрев – техника и опит. Нашият атлет успява да хвърли съперника и така побеждава.
Израелсон от Швеция не може да спре устрема на Димитър, който разпилява опонента си на тепиха и кара тогавашния президент на ФИЛА Роже Кулон да каже следното след срещата: „От българите особено ми харесва Димитър Добрев, който е силен и умен състезател“.
Следващото препятствие пред българина е румънецът Църнау. Той е победен от нашия борец отново с лекота. Срещу него Димитър използва своята любима хватка „центур“, на която е майстор.
Така идва ред на финала. В него Добрев среща турчина Айваз. Мачът започва предпазливо. Българинът не допуска Айваз да му направи нито една хватка и в крайна сметка спечелва безпроблемно. Радостта от победата му е голяма, той постига мечтата си и се чувства отмъстен за предната Олимпиада. България има своя втори шампион на Игри от борбата и първи в класическия стил.
Димитър Добрев получава премия от 320 лева за златния си медал, с която си купува часовник и черпи приятелите си.
Времето минава и борецът решава да сложи края на своята кариера след световното първенство в Япония. Вече има нова мечта – да приключи като шампион на света. Но този път не става така, както очаква. А причината не е в него, не е спортна…
Националният ни отбор е на летището и готов да влезе в самолета. Водачите на група обаче не пристигат. Пилотът изчаква половин час и в крайна сметка излита без борците ни. Какво се случва? Човек от Политбюро на ЦК на БКП и представител на федерацията по борба имат спор кой да води отбора ни. Докато се карат, полетът е изпуснат. Така Добрев, нашият Олимпийски шампион не приключва кариерата си като световен шампион, а отново огорчен от власт имащите, както и в Мелбърн.
Трудно е за него да се събужда и да не прекарва дните си в залата. Решението е ясно – става треньор. Наставник е на националния ни отбор в класическия стил от 1963-та до 1966-та година. Под негово ръководство се изкачваме на второ място в отборното класиране на Олимпиадата в Токио през 1964-та. А през 1966-та пак сме втори, но на световното. Именно Добрев е откривателят на младите тогава Боян Радев и Петър Киров, които се превръщат в легенди, печелейки не един, а два златни медала от Олимпиада. Един от тях Радев извоюва именно с Добрев за треньор. Освен това, Димитър е първия и единствен треньор на националните ни отбори и в двата стила. Той е заслужил майстор на спорта, спортист №1 на България за 1960-та година.
През 1989-та, макар и отказал се от треньорството, Димитър Добрев заедно с още 11 български специалисти е командирован в Ирак. Лично Саддам Хюсеин се заема с уреждането на това, воден от желанието да смае света, като спечели 4-5 златни медала на предстоящата Олимпиада. Надеждите му са отправени главно към борбата, като за нея е назначен да отговаря неговият син. Налага се обаче българите да напуснат страната заради операция „Пустинна буря“ (1990-1991), за която те са уведомени предварително от България.
Друга любопитна подробност е, че Добрев е първият българин, спечелил Олимпийско злато пред погледа на Симеон Сакскобургготски. Това става ясно 45 години след Игрите в Рим. През 2005-та Добрев и други носители на златни медали са повикани в Министерски съвет, за да им бъдат връчени дебитни карти за Олимпийски пенсии. Първият, при когото отива тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски, е именно Димитър. Министър-председателят му казва: „И до ден днешен си спомням всичките Ви хватки. Бях и двата дни в залата в Рим, стисках палци и се чувствах истински горд българин, когато станахте шампион“.
Големият Димитър Добрев напуска този свят на 1 април, 2019-та година, на 87-годишна възраст. Но любителите на борбата и спорта в България ще го помнят вечно.
ИМЕ: Димитър Добрев
РОДЕН НА: 14.04.1931 година в с. Езерче, Разградско
ПОЧИНАЛ НА: 01.04.2019 година
СТИЛ: Класически
КАТЕГОРИЯ: 73-79 кг
НАЙ-ГОЛЕМИ УСПЕХИ: Олимпийски шампион през 1960 година и Олимпийски вицешампион през 1956 година
Станчев триумфира на първенството в Мелбърн през 1956-та година, а още на следващата Олимпиада, през 1960-та в италианската столица Рим, България отново печели златен медал. Над всички е Добрев.
Той е роден в разградското село Езерче на 14 април 1931.ва г. Родителите му са учители и се ползват с голям авторитет сред своите съседи. Често се местят на различни населени места из Лудогорието, а малкият Димитър е навсякъде с тях. Борбата е основно забавление за децата в района и Митко не прави изключение – боричка се с останалите малчугани. Любопитното е, че първият спорт, с който се занимава професионално, това е гимнастиката. Четири години ходи на тренировки, а през 1950-та се записва във Висшия институт по физкултура (ВИФ). Вече в столицата София, Димитър се запознава с множество други спортове на високо ниво.
И така, идва време да избира с кой спорт да продължи. Дилемата е между борба и вдигане на тежести. Решава, че ще отдаде времето си на борбата и не бърка в избора. Печели републиканското първенство още в първата си година на тепиха. Но идва и първото разочарование, защото не намира място в националния ни отбор за състезание в Полша. Това му действа много демотивиращо и Димитър решава да се прехвърли при щангите. Става трети на студентско първенство в Будапеща, близо е дори до златото.
Тогава от федерацията по борба осъзнават, че има хляб в това момче и поправят грешката си. Говорят с него и Добрев отново е с трико на тепиха, защото усеща, че това е голямата му любов в спорта. Следват много дълги и изтощителни тренировки, за да се подготви за Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та година.
Състезанието започва добре за него. В първия кръг побеждава югославянина Симич с туш. Следващите два „скалпа“, които взима, са на скандинавците Пуанкари и Янсон, като схватката му срещу втория е обявена от медиите за една от най-атрактивните на Олимпиадата. Безпроблемно, българинът достига до финала. Последната крачка трябва да бъде направена срещу смятания най-добър борец в средна категория в света грузинец Хиви Картози, който се състезава за СССР. Въпреки че Димитър го е побеждавал в предишни състезания, този път грузинецът взима връх след спорно съдийско решение 2 на 3 гласа.
След състезанието съветват Добрев да подаде контестация срещу съдийското решение. Цената на това тогава е 10 долара и за той се замисля дали сам да не плати сумата с парите от командировъчни за Олимпиадата, които по това време са точно тази сума. Но ръководството на федерацията ни го съветва да не го прави, защото ще стане голям политически скандал, ако жалят срещу борец от СССР. Така България може би губи една Олимпийска титла, защото има голям резон Димитър да спечели евентуално обжалване.
Добрев се чувства ограбен и твърдо решен на следващите Игри да вземе това, което му е било отнето в Мелбърн – титлата.
И така, през 1960-та година в Рим, българинът трябва да се бори като гладиатор на арената и да стъпи на спортния Еверест. Всичко във федерацията очакват именно това, той е фаворит и според феновете.
В първата среща се изправя срещу португалеца Колдас, като успява да го тушира за по-малко от минута. След това среща руснака Чучалов, който е млад състезател, все още непознат, поради което българинът не знае какво точно да очаква от него. Борбата между двамата е равностойна. Чучалов се оказва много талантлив борец, но му липсва нещо, което притежава Добрев – техника и опит. Нашият атлет успява да хвърли съперника и така побеждава.
Израелсон от Швеция не може да спре устрема на Димитър, който разпилява опонента си на тепиха и кара тогавашния президент на ФИЛА Роже Кулон да каже следното след срещата: „От българите особено ми харесва Димитър Добрев, който е силен и умен състезател“.
Следващото препятствие пред българина е румънецът Църнау. Той е победен от нашия борец отново с лекота. Срещу него Димитър използва своята любима хватка „центур“, на която е майстор.
Така идва ред на финала. В него Добрев среща турчина Айваз. Мачът започва предпазливо. Българинът не допуска Айваз да му направи нито една хватка и в крайна сметка спечелва безпроблемно. Радостта от победата му е голяма, той постига мечтата си и се чувства отмъстен за предната Олимпиада. България има своя втори шампион на Игри от борбата и първи в класическия стил.
Димитър Добрев получава премия от 320 лева за златния си медал, с която си купува часовник и черпи приятелите си.
Времето минава и борецът решава да сложи края на своята кариера след световното първенство в Япония. Вече има нова мечта – да приключи като шампион на света. Но този път не става така, както очаква. А причината не е в него, не е спортна…
Националният ни отбор е на летището и готов да влезе в самолета. Водачите на група обаче не пристигат. Пилотът изчаква половин час и в крайна сметка излита без борците ни. Какво се случва? Човек от Политбюро на ЦК на БКП и представител на федерацията по борба имат спор кой да води отбора ни. Докато се карат, полетът е изпуснат. Така Добрев, нашият Олимпийски шампион не приключва кариерата си като световен шампион, а отново огорчен от власт имащите, както и в Мелбърн.
Трудно е за него да се събужда и да не прекарва дните си в залата. Решението е ясно – става треньор. Наставник е на националния ни отбор в класическия стил от 1963-та до 1966-та година. Под негово ръководство се изкачваме на второ място в отборното класиране на Олимпиадата в Токио през 1964-та. А през 1966-та пак сме втори, но на световното. Именно Добрев е откривателят на младите тогава Боян Радев и Петър Киров, които се превръщат в легенди, печелейки не един, а два златни медала от Олимпиада. Един от тях Радев извоюва именно с Добрев за треньор. Освен това, Димитър е първия и единствен треньор на националните ни отбори и в двата стила. Той е заслужил майстор на спорта, спортист №1 на България за 1960-та година.
През 1989-та, макар и отказал се от треньорството, Димитър Добрев заедно с още 11 български специалисти е командирован в Ирак. Лично Саддам Хюсеин се заема с уреждането на това, воден от желанието да смае света, като спечели 4-5 златни медала на предстоящата Олимпиада. Надеждите му са отправени главно към борбата, като за нея е назначен да отговаря неговият син. Налага се обаче българите да напуснат страната заради операция „Пустинна буря“ (1990-1991), за която те са уведомени предварително от България.
Друга любопитна подробност е, че Добрев е първият българин, спечелил Олимпийско злато пред погледа на Симеон Сакскобургготски. Това става ясно 45 години след Игрите в Рим. През 2005-та Добрев и други носители на златни медали са повикани в Министерски съвет, за да им бъдат връчени дебитни карти за Олимпийски пенсии. Първият, при когото отива тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски, е именно Димитър. Министър-председателят му казва: „И до ден днешен си спомням всичките Ви хватки. Бях и двата дни в залата в Рим, стисках палци и се чувствах истински горд българин, когато станахте шампион“.
Големият Димитър Добрев напуска този свят на 1 април, 2019-та година, на 87-годишна възраст. Но любителите на борбата и спорта в България ще го помнят вечно.
ИМЕ: Димитър Добрев
РОДЕН НА: 14.04.1931 година в с. Езерче, Разградско
ПОЧИНАЛ НА: 01.04.2019 година
СТИЛ: Класически
КАТЕГОРИЯ: 73-79 кг
НАЙ-ГОЛЕМИ УСПЕХИ: Олимпийски шампион през 1960 година и Олимпийски вицешампион през 1956 година
