Стоян Орманджиев в ARENA подкаст: По време на мачове получавах ужасни съобщения от фенове на ЦСКА, върху нас се изля помия

Стоян Орманджиев е трето поколение армеец и човек, за когото ЦСКА никога не е бил просто клуб. Юноша на „червените“, той записва едва 13 минути за първия отбор при гостуване на Черно море, но пътят му във футбола далеч не приключва с това.

През 2023 година Орманджиев застава начело на ЦСКА като изпълнителен директор и в продължение на повече от една година ръководи клуба заедно с Филип Филипов в един от най-напрегнатите периоди в новата история на „армейците“.

В третия епизод на ARENA подкаст, пред камерите на нашето студио и пред водещия Александър Линдарев, Стоян Орманджиев говори открито за детството си в червено, за онези 13 минути на терена, за решенията, напрежението и уроците от управлението на ЦСКА, както и за личните битки и победи извън прожекторите на футбола.

Ето част от нещата, които разкри той в нашето студио:

"Бързо ли се съгласих да започна работа в ЦСКА? В интерес на истината нямах много време да мисля, защото до такава степен се бяха развили нещата като партньорство между новите акционери и тогавашните в лицето на фамилия Ганчеви, че трябваше сравнително бързо да взема решение. Първоначалната идея, в най-чистия ѝ вид, беше аз да комуникирам с хората в клуба, защото реално бях единственият представител на новия акционер вътре.

Едно е да познаваш хората отстрани, друго е да влезеш вътре и да носиш отговорност. С Филип Филипов се познавахме отпреди, още докато аз бях активен състезател, той беше помощник-треньор. Откъслечно се познавах и с фамилия Ганчеви покрай посредничество и агентска работа. Но решението го взех сравнително бързо и честно казано не съм се колебал много, защото вътрешно усещах, че това е нещо, което ми се прави. Имах усещането, че изискванията към мен са такива, че мога бързо да вляза в час.

Направихме няколко срещи, даде се краткосрочна стратегия и така започна периодът ми като изпълнителен директор. Особено в началото трябваше да бъда проводник – да асимилирам това, което се случва, и да го преведа на футболен език за новия акционер.

Много ми е трудно да давам оценки от типа “ако беше друг, щеше ли да се справи по-добре”, защото говорим постфактум. По-важно е да се говори за това, което успяхме да свършим, това, което не успяхме, грешките, решенията. Аз и до ден днешен заставам твърдо зад решенията, които сме взимали заедно с Филип Филипов – с единомислие. Имали сме разминавания по някои теми, нормално е, но генерално работехме в синхрон.

В първоначалния период, когато ние двамата изпълнявахме тази функция, Дани Ганчев беше “шапката” на нещата. Реално той беше като CEO в клуба. Ние контактувахме постоянно, имахме регулярни срещи, но крайните решения се взимаха от него. Нашата експертиза я давахме, когато бъде поискана. При мен ролята беше да асимилирам и да превеждам процесите, за да мога да ги представя. Фамилия Ганчеви са във футбола от много години, Дани изключително бързо и качествено навлезе в материята. Имаше спекулации кой взима решения, но той е човек, който може да тропне по масата и да каже "взимам това решение”. Нормално е да се консултира с баща си, но като структура умееше да ръководи, беше подреден в нещата си. След това се случиха много събития, които нямаше как да не оставят отпечатък.

Аз си мисля, че сезонът 2022/23 беше изстискан максимумът от това, което можеше да бъде ЦСКА, и неслучайно бяхме толкова близо до титлата, която злополучно се размина. Пропусната дузпа остава като символ, но имаше и много други събития и грешки. В крайна сметка дузпата остава, но загубената титла остави огромно разочарование у тогавашните акционери, които според мен дълги години, давайки най-доброто от себе си, бяха докарали до добро спортно-техническо ниво и в шампионата, и на европейска сцена.

След това имаше много злополучен мач със Сепси. Той остана в сянката на разочарованието от титлата, но там не трябва да се забравя, че се смени старши треньор – Саша Илич с Нестор, и смяната беше точно между двата мача. Имаше огромно разочарование у футболистите, отпаднахме в първия кръг, резултатът беше болезнен. После гостуване в Разград, пак лошо представяне. Хората може и да са забравили, но след мача в Разград гредите на “Армията” бяха разрязани, под съблекалнята, където бяха офисите ни, имаше надраскано – имаше много голямо недоволство.

Ако питаш какво щеше да е различно, ако бяхме станали шампиони – в краткосрочен план щяхме да получим много голямо одобрение. Виждаш колко е тънка разликата – една пропусната дузпа между провала и успеха. Това го осъзнах много ясно: разликата е тънка и се крие и в много дребни детайли, които правиш ежедневно – дали нещо ще бъде успешно или ще се окачестви като неуспешно. Разбира се, аз за онзи период от няколко месеца оперативно нямаше да имам кой знае каква заслуга – хората преди нас бяха положили основата, те трябва да поемат най-големия позитив. Но всички щяхме да останем в историята като хората, с които ЦСКА е станал шампион след дълги години.

Относно разделението, омразата и вътрешните спорове – когато нямаш резултати, винаги в Левски и ЦСКА изникват проблеми. Дори стари, забравени теми излизат като нови. Винаги е имало хора, които искат ЦСКА да не върви. Вероятно има и около Левски. Това е моментът те да излязат. Омразата и оплюването са много по-шумни от това да похвалиш някого, когато нещата се случват както трябва. И то е по-интересно за хората, за съжаление.

Аз съм на мнение, че всеки собственик, който дава пари за футбол в България, трябва да бъде уважаван. Всеки вижда спортно-техническото развитие по свой начин – затова е собственик, затова си намира хора. Българският терен никак не е лесен за работа. На вътрешната сцена трябва да познаваш и “мръсните номера”, които ги има. А когато решиш да развиваш клуб и като инфраструктура, и като бюджет – това стана много скъпо удоволствие. Аз смятам, че всеки един собственик е дал от себе си за благоразвитието на клуба. И винаги ще има хора, които ще кажат “тоя колко беше лош, некадърен” и т.н. Няма как да избягаш от това. Но факт е, че в момента нещата се случват – дано да видим стадиона завършен, подобренията в Панчарево, реалната работа по школата. Това изисква много средства и в България можеш да имаш най-добро желание, но не зависи само от теб.

Най-тежките решения за мен винаги са били, когато се стига до смяна на треньор. Странно е точно аз да го казвам, че трябва да се дава кредит на доверие и да не се сменят треньори, а под наше ръководство се смениха Нестор, после Стамен, после Стипич, но във всеки един момент това ми е било трудно – и човешки, и професионално.

До април 2024 най-оперативните срещи, на които се взимаха решения, бяха с Дани и с Филип – тримата. Рядко е имало случаи и с Гриша Ганчев, когато говорим за спортно-техническите неща. И тук е важно да се отбележи: когато влязох като изпълнителен директор, не бях само аз. С мен влезе Ангел Борисов, който и до днес има много дейно участие. Той е основният човек по процесите около стадиона и строителството, Панчарево и базата. Той не се е занимавал със спортно-техническите процеси – това бяха решенията с Дани и Филип, а след това само двамата с Филип.

Това, което ми хареса, е че ни беше дадена абсолютна свобода да работим и да прилагаме визията – начините, по които да се постигне визията за ЦСКА. Имахме много добри намерения. Захванахме много неща едновременно и сега го отчитам като грешка, но и нямаше как да стане по друг начин. Някой трябваше да хване този “горещ картоф”.

За треньорите – има различни периоди. Първата смяна беше около Нестор и после Стамен, там трябваше да се реагира бързо, вариантите бяха ограничени. Много е трудно да намериш треньор, който тепърва да влиза в събитията. Имаше и вариант Нестор да остане, но напрежението около него беше огромно – на косъм да се стигне до физическа саморазправа. Аз твърдя, че Нестор е качествен треньор и екипът му са качествени хора, но всичко зависи от резултатите. Имаше загуби, преместихме се на стадион “Васил Левски”, а там ние не се чувстваме у дома. Факт е, че там не играем по същия начин, както на “Армията”. Затова се надявам час по-скоро да се върнем на “Българска армия”, където атмосферата ще е различна.

След това със Стамен – той трябваше бързо да навлезе, познаваше отбора, имал е добри резултати, но се стигна до много слаби резултати в първенството и отпадане за купата. След толкова години ЦСКА да не се класира за евротурнири, се взе решение за смяна. И тогава пак нямахме време да търсим спокойно, защото паузата между края на сезона и новия е много кратка. Зимата е по-лесно да правиш промени – имаш по-голяма пауза, по-дълъг лагер. Лятото реално имахме 11–12 дни до започване на подготовката, защото баражът се игра късно. Трябваше да вземаме бързи решения за лагера, логистиката, нови футболисти. Изтърпяхме критики, че подготовката била в Банско, но ние нямахме време. Искахме да намалим максимално негативите и да лимитираме рисковете, затова избрахме подготовка в България – по-лесна организация и по-лесно докарване на евентуално нови футболисти."

Какво още сподели Стоян Орманджиев по тези и много други теми, можете да видите във видеото. В подкаста той за първи път разкрива и с кои големи имена ЦСКА е водил преговори за треньорския пост – детайли, които досега не бяха публично известни.

👉 Не пропускайте епизода.


🎁 GIVEAWAY ЗА ВСИЧКИ ФЕНОВЕ НА ARENASPORT.BG!

Подаряваме рядка и изключително ценна книга, посветена на легендарния Стоян Орманджиев – една от най-емблематичните фигури в историята на ЦСКА 🔴⚪️

Изданието е със снимков материал и много любопитни истории, а стойността му е не само колекционерска, но и дълбоко емоционална.

🖊️ Книгата е подписана лично от неговия внук - Стоян Орманджиев - трето поколение армеец и гост в ARENA подкаст!

📺 Победителят ще бъде изтеглен в следващия епизод на ARENA подкаст.

✅ Как да участваш?

1️⃣ Остави коментар под този клип в YouTube



Толкова е просто.

🍀 Успех на всички!

🟡 Може да подкрепите ARENA подкаст в Revolut:

👉 https://revolut.me/a_domu