Източник на снимката: Официален сайт ЛивърпулПървият избор на Клоп, световен шампион - внушителната история на Груич до Левски
Една необикновена история
- 15/08/2026
Левски е на път да добави към състава си футболист с биография, каквато рядко пристига в българското първенство. Марко Груич е световен шампион с младежкия национален отбор на Сърбия, играл е във Висшата лига, Бундеслигата, Португалия и Гърция, носил е екипите на Ливърпул и Порто. Но зад футболната му визитка стоят няколко любопитни истории, които разкриват доста повече за човека и играча, който е пред трансфер на „Герена“.
Първият трансфер на Юрген Клоп
Името на Груич завинаги остава свързано с началото на ерата на Юрген Клоп в Ливърпул. През януари 2016 година сърбинът става първото ново попълнение на германеца след поемането на мърсисайдци. Тогава Марко е едва на 19 години и е един от големите таланти на Цървена звезда. Самият Клоп впоследствие разказва как скаутите на Ливърпул му показали записи на „много техничен футболист“ от Белград. Германецът харесал видяното, последвали разговор и лична среща, а скоро след това сделката била факт.
„Марко е голям талант“, казва Клоп при представянето му, като обръща внимание не само на техническите качества на младия сърбин, но и на характера и желанието му да се развива.
Баща му прибира паспорта, за да спре трансфера
А пътят до „Анфийлд“ можеше да приключи, преди изобщо да е започнал. В края на 2015 година английските медии разказват една почти невероятна история. Бащата на футболиста Горан Груич е категорично против 19-годишният му син да напусне Цървена звезда толкова рано. Той се страхува, че Марко ще бъде един от многото млади таланти, привлечени от голям английски клуб, които впоследствие изчезват между резервната скамейка и преотстъпванията. Според тогавашната информация Горан стига дотам, че прибира паспорта на сина си. „Паспортът му е у мен и заявявам, че Марко няма да ходи никъде“, са думите му, цитирани от английския The Independent. Историята все пак завършва с подпис. На 6 януари 2016 година Груич официално става футболист на Ливърпул.
Подписва с Ливърпул, но избира първо да изпълни детската си мечта
Любопитното е, че след трансфера Груич не заминава веднага за Англия. Той се връща под наем в Цървена звезда до края на сезона. Причината обяснява сам в първото си интервю като футболист на Ливърпул. Още като дете мечтаел да стане шампион със своя клуб и не искал да си тръгне, когато титлата вече била толкова близо. Нарича Цървена звезда „моето семейство“ и заявява, че първо иска да довърши започнатото в Белград, а след това да се отдаде изцяло на новото предизвикателство. Мечтата му се сбъдва - няколко месеца по-късно Цървена звезда става шампион на Сърбия, а Груич заминава за Англия със златен медал.
100 000 души и една песен, която не забравя
Още преди да облече червената фланелка, Груич вече е впечатлен от нещо, което няма общо с пари, трансферни суми или трофеи - публиката на Ливърпул. В първото си интервю за клуба той разказва за видео, което е гледал от приятелския мач на мърсисайдци в Мелбърн през 2013 година. Около 100 000 души пеят „You'll Never Walk Alone“, а гледката остава запечатана в съзнанието му. Месеци по-късно Груич вече преживява всичко това от терена на „Анфийлд“.
„Усещането е десет пъти по-силно“, разказва сърбинът след първия си домакински старт. Признава, че е настръхнал, когато е чул песента на живо, и определя привържениците като 12-ия играч, който дава допълнителна сила на футболистите. История, която със сигурност ще звучи познато и на „Герена“, където връзката между трибуните и отбора също е огромна част от идентичността на клуба.
„Най-добрият халф, когото съм виждал за 22 години в Херта“
Груич така и не успява да се наложи трайно в звездния състав на Ливърпул, но един от периодите под наем се превръща в много важна част от кариерата му. В Херта Берлин той впечатлява толкова силно Пал Дардай, че унгарският специалист прави забележително изказване.
"В Херта съм от 22 години. Не искам да обидя никого, но Марко е безспорно най-добрият халф, когото съм виждал за времето си в клуба“, казва Дардай. А оценката му не приключва дотук. Той описва Груич като физически мощен футболист, който в същото време умее да играе с топката, силен е във въздуха, печели единоборства и притежава огромно желание за победа. Дардай специално отбелязва и удара му, както и способността да играе на различни позиции в средата на терена.
В Ливърпул „запаметява“
Едно от интервютата на Груич от периода му в Англия разкрива и начина, по който младият тогава сърбин възприема тренировките с големите футболисти. Той разказва, че внимателно наблюдава Джордан Хендерсън, Адам Лалана, Джорджиньо Вайналдум и останалите халфове на Ливърпул и се опитва да „запази в съзнанието си“ начина, по който те действат.
„Това е важно за младите футболисти - да се опитват да се учат от по-опитните“, обяснява Груич. Показателно е и отношението му към мачовете за втория отбор. Когато Клоп преценява, че има нужда от 90 минути и го изпраща при младежите, сърбинът не възразява. Казва, че няма значение дали става дума за първия тим или за U23 – за него важното е да играе.
Световен шампион още на 19
Преди Ливърпул, Порто и големите европейски вечери Груич вече е преживял нещо, което малцина футболисти могат да поставят във визитката си.
През 2015 година той е част от знаменитото поколение на Сърбия, което под ръководството на Велко Паунович става световен шампион до 20 години в Нова Зеландия. Повече от десетилетие по-късно тази връзка продължава да означава много за него. Когато през 2025 година Паунович поема мъжкия национален отбор на Сърбия и отново го вика в състава, Груич определя като огромна чест възможността отново да работи с треньора, извел онова поколение до историческия триумф.
„Марко ще дава 200 процента“
Може би най-доброто обобщение за начина, по който Груич сам иска да бъде възприеман, идва още от деня на подписването му с Ливърпул. На 19 години го питат какво може да обещае на привържениците на новия си клуб.
„Аз ще давам 200 процента във всяка тренировка и във всеки мач.“
Повече от десет години след онези думи кариерата му вече е минала през Англия, Германия, Португалия и Гърция. Тя не се разви точно така, както мнозина прогнозираха, когато Клоп го направи първия си трансфер в Ливърпул. Имаше силни периоди, тежки контузии, големи вечери и моменти, в които трябваше отново да търси мястото си.
Сега пътят го води до "Герена", а какво следва? Историята все още не е написана...
Първият трансфер на Юрген Клоп
Името на Груич завинаги остава свързано с началото на ерата на Юрген Клоп в Ливърпул. През януари 2016 година сърбинът става първото ново попълнение на германеца след поемането на мърсисайдци. Тогава Марко е едва на 19 години и е един от големите таланти на Цървена звезда. Самият Клоп впоследствие разказва как скаутите на Ливърпул му показали записи на „много техничен футболист“ от Белград. Германецът харесал видяното, последвали разговор и лична среща, а скоро след това сделката била факт.
„Марко е голям талант“, казва Клоп при представянето му, като обръща внимание не само на техническите качества на младия сърбин, но и на характера и желанието му да се развива.
Баща му прибира паспорта, за да спре трансфера
А пътят до „Анфийлд“ можеше да приключи, преди изобщо да е започнал. В края на 2015 година английските медии разказват една почти невероятна история. Бащата на футболиста Горан Груич е категорично против 19-годишният му син да напусне Цървена звезда толкова рано. Той се страхува, че Марко ще бъде един от многото млади таланти, привлечени от голям английски клуб, които впоследствие изчезват между резервната скамейка и преотстъпванията. Според тогавашната информация Горан стига дотам, че прибира паспорта на сина си. „Паспортът му е у мен и заявявам, че Марко няма да ходи никъде“, са думите му, цитирани от английския The Independent. Историята все пак завършва с подпис. На 6 януари 2016 година Груич официално става футболист на Ливърпул.
Подписва с Ливърпул, но избира първо да изпълни детската си мечта
Любопитното е, че след трансфера Груич не заминава веднага за Англия. Той се връща под наем в Цървена звезда до края на сезона. Причината обяснява сам в първото си интервю като футболист на Ливърпул. Още като дете мечтаел да стане шампион със своя клуб и не искал да си тръгне, когато титлата вече била толкова близо. Нарича Цървена звезда „моето семейство“ и заявява, че първо иска да довърши започнатото в Белград, а след това да се отдаде изцяло на новото предизвикателство. Мечтата му се сбъдва - няколко месеца по-късно Цървена звезда става шампион на Сърбия, а Груич заминава за Англия със златен медал.
100 000 души и една песен, която не забравя
Още преди да облече червената фланелка, Груич вече е впечатлен от нещо, което няма общо с пари, трансферни суми или трофеи - публиката на Ливърпул. В първото си интервю за клуба той разказва за видео, което е гледал от приятелския мач на мърсисайдци в Мелбърн през 2013 година. Около 100 000 души пеят „You'll Never Walk Alone“, а гледката остава запечатана в съзнанието му. Месеци по-късно Груич вече преживява всичко това от терена на „Анфийлд“.
„Усещането е десет пъти по-силно“, разказва сърбинът след първия си домакински старт. Признава, че е настръхнал, когато е чул песента на живо, и определя привържениците като 12-ия играч, който дава допълнителна сила на футболистите. История, която със сигурност ще звучи познато и на „Герена“, където връзката между трибуните и отбора също е огромна част от идентичността на клуба.
„Най-добрият халф, когото съм виждал за 22 години в Херта“
Груич така и не успява да се наложи трайно в звездния състав на Ливърпул, но един от периодите под наем се превръща в много важна част от кариерата му. В Херта Берлин той впечатлява толкова силно Пал Дардай, че унгарският специалист прави забележително изказване.
"В Херта съм от 22 години. Не искам да обидя никого, но Марко е безспорно най-добрият халф, когото съм виждал за времето си в клуба“, казва Дардай. А оценката му не приключва дотук. Той описва Груич като физически мощен футболист, който в същото време умее да играе с топката, силен е във въздуха, печели единоборства и притежава огромно желание за победа. Дардай специално отбелязва и удара му, както и способността да играе на различни позиции в средата на терена.
В Ливърпул „запаметява“
Едно от интервютата на Груич от периода му в Англия разкрива и начина, по който младият тогава сърбин възприема тренировките с големите футболисти. Той разказва, че внимателно наблюдава Джордан Хендерсън, Адам Лалана, Джорджиньо Вайналдум и останалите халфове на Ливърпул и се опитва да „запази в съзнанието си“ начина, по който те действат.
„Това е важно за младите футболисти - да се опитват да се учат от по-опитните“, обяснява Груич. Показателно е и отношението му към мачовете за втория отбор. Когато Клоп преценява, че има нужда от 90 минути и го изпраща при младежите, сърбинът не възразява. Казва, че няма значение дали става дума за първия тим или за U23 – за него важното е да играе.
Световен шампион още на 19
Преди Ливърпул, Порто и големите европейски вечери Груич вече е преживял нещо, което малцина футболисти могат да поставят във визитката си.
През 2015 година той е част от знаменитото поколение на Сърбия, което под ръководството на Велко Паунович става световен шампион до 20 години в Нова Зеландия. Повече от десетилетие по-късно тази връзка продължава да означава много за него. Когато през 2025 година Паунович поема мъжкия национален отбор на Сърбия и отново го вика в състава, Груич определя като огромна чест възможността отново да работи с треньора, извел онова поколение до историческия триумф.
„Марко ще дава 200 процента“
Може би най-доброто обобщение за начина, по който Груич сам иска да бъде възприеман, идва още от деня на подписването му с Ливърпул. На 19 години го питат какво може да обещае на привържениците на новия си клуб.
„Аз ще давам 200 процента във всяка тренировка и във всеки мач.“
Повече от десет години след онези думи кариерата му вече е минала през Англия, Германия, Португалия и Гърция. Тя не се разви точно така, както мнозина прогнозираха, когато Клоп го направи първия си трансфер в Ливърпул. Имаше силни периоди, тежки контузии, големи вечери и моменти, в които трябваше отново да търси мястото си.
Сега пътят го води до "Герена", а какво следва? Историята все още не е написана...
