Източник на снимката: null„Синьо-червена Европа! Левски и ЦСКА отново са емблемата на българския футбол
Столицата може и да изпусна Евровизия, но футболната ѝ версия се задава с пълна сила
- 14/08/2026
Колкото и да се опитваме да гледаме безпристрастно на българския футбол, има една истина, която трудно може да бъде оспорена. Когато Левски и ЦСКА са силни, целият шампионат изглежда по-различно, интересът е несравнимо по-голям, а европейските вечери отново се превръщат в събитие, което вълнува далеч отвъд обичайните агитки на двата клуба.
Точно затова случващото се през това лято е толкова хубаво. Левски и ЦСКА отново ще играят европейски футбол през есента, а това се случва едновременно за първи път от един позабравен вече сезон. Трябва да се върнем чак до 2010/11, когато „сини“ и „червени“ по едно и също време достигат груповата фаза на Лига Европа. Тогава двата софийски гранда са сред участниците в турнира, в който тогава попадат още Ювентус, Ливърпул, Манчестър Сити, Порто, Севиля, Борусия (Дортмунд) и редица други големи имена.
За Левски онова европейско лято започва с истинска голова фиеста. Дъндолк е пометен с общ резултат 8:0, след което идва далеч по-сериозното изпитание срещу Калмар. Равенството 1:1 в Швеция оставя интригата жива, но на „Герена“ тимът на Ясен Петров печели с 5:2 и продължава към плейофа. Там чака АИК, а след нулево равенство в Стокхолм „сините“ печелят с 2:1 в София и си осигуряват европейска есен.
Следва група със Спортинг (Лисабон), Лил и Гент, която и днес би изглеждала достатъчно атрактивно. Левски стартира по възможно най-емоционалния начин с победа 3:2 срещу белгийците, след като два пъти изостава в резултата, а Сержиньо Грийн носи успеха в 84-ата минута. Жоазиньо и Гара Дембеле също се разписват в една от онези вечери, които „Георги Аспарухов“ умееше да превръща в истински европейски спектакъл.
Кампанията след това минава през тежкото 0:5 срещу Спортинг в Лисабон, минимална загуба от Лил във Франция и онова болезнено 2:2 срещу същия съперник в София. Владимир Гаджев прави 2:1 в 82-ата минута, но автоголът на Иво Иванов шест минути по-късно отнема победата, която можеше да промени целия развой на групата.
И все пак финалът остава красив. В снежна София Левски побеждава Спортинг с 1:0 след гол на Даниел Младенов и приключва участието си със седем точки. „Сините“ остават четвърти, но последният спомен от тази кампания е победа срещу първенеца в групата.
По същото време ЦСКА върви по своя европейски път. „Червените“ елиминират Клифтънвил след две победи, а в плейофа се справят с ТНС и също получават място в груповата фаза. Там жребият е тежък – Порто, Бешикташ и Рапид (Виена). Португалците впоследствие дори печелят целия турнир, което достатъчно добре показва нивото на тогавашната компания.
Началото не е никак приятно. ЦСКА губи първите си три двубоя и дори не успява да отбележи гол, а поражението с 0:2 от Рапид в София води и до треньорска промяна. После обаче идва една от най-хубавите вечери на тима през този сезон. Във Виена „армейците“ печелят с 2:1 с голове на Тодор Янчев и Маркиньос, като това е първият им успех и първите точки в групата.
Накрая Бешикташ печели с 2:1 в София и слага край на надеждите за продължаване, а Порто затваря групата с победа 3:1. ЦСКА приключва с три точки, но присъствието на двата вечни съперника в европейските групи прави онази есен далеч по-различна за българския футбол.
Шестнадесет години по-късно колелото най-после се завърта отново. Левски вече си гарантира участие минимум в основната фаза на Лига Европа и сега ще атакува най-голямата възможна награда срещу АЕК (Атина) – място сред най-добрите в Шампионската лига. Форматът на УЕФА е категоричен, че загубилите в плейофите на най-силния турнир преминават директно в същинската фаза на Лига Европа.
ЦСКА от своя страна стигна до плейофа на Лига Европа и ще има два мача срещу ОФИ (Крит). При успех „червените“ влизат във втория по сила европейски турнир, а при отпадане продължават директно в основната фаза на Лигата на конференциите. Именно това предвижда и настоящият квалификационен формат – отпадналите в плейофа за Лига Европа преминават в същинската фаза на третата надпревара.
Така че този път няма „ако“. Европейска есен за Левски и ЦСКА ще има. И колко хубаво звучи само.
През последното десетилетие Лудогорец безспорно носеше най-много точки за българския коефициент и редовно присъстваше в европейските турнири, но трудно може да се твърди, че неговите международни вечери предизвикваха същия масов заряд. Не става въпрос за омаловажаване на постигнатото в Разград, а за една чисто футболна реалност – мащабът на емоцията около Левски и ЦСКА е различен.
Краят на задушаващата хватка, в която „орлите“ държаха българския футбол в продължение на години, вече започва да се усеща. Левски отново е шампион, ЦСКА постепенно намира своя европейски образ, а двата най-популярни клуба у нас най-после започват да бутат родната игра напред и извън пределите на Първа лига.
Това е полезно за всички. За коефициента, за интереса към първенството, за самочувствието на футболистите и най-вече за феновете, които прекалено дълго гледаха големия европейски футбол основно по телевизията.
А сега той отново идва в София. Столицата може и да изпусна Евровизия, но футболната ѝ версия се задава с пълна сила. Между седем и осем домакински европейски вечери могат да се изиграят между Националния стадион „Васил Левски“ и „Българска армия“ само в основните фази, а при добро развитие броят им може да стане и по-голям.
Представете си само какво означава това. Шампионска лига или Лига Европа за Левски. Лига Европа или Лига на конференциите за ЦСКА. Съперници от различни краища на континента, пълни трибуни, европейски химни, прожектори и онова приятно напрежение в София, което започва още от сутринта на мача. Точно това липсваше.
Българският футбол има нужда не просто от един силен клуб, а от конкуренция между големи отбори, които взаимно се принуждават да растат. Левски и ЦСКА може никога да не спрат да се мразят по 90 минути няколко пъти в годината, но когато излязат в Европа, успехите и на двата клуба работят за една и съща кауза.
След шестнадесет години чакане есента отново ще бъде синьо-червена. Остава само да пожелаем на Левски и ЦСКА да не се задоволяват с вече гарантираното, а да си изберат възможно най-високия етаж на европейския футбол. После София ще се погрижи за останалото. Феновете са "гладни" за такива вечери, а основното ястие вече е сервирано - този път Европа най-после отново идва при тях.
Точно затова случващото се през това лято е толкова хубаво. Левски и ЦСКА отново ще играят европейски футбол през есента, а това се случва едновременно за първи път от един позабравен вече сезон. Трябва да се върнем чак до 2010/11, когато „сини“ и „червени“ по едно и също време достигат груповата фаза на Лига Европа. Тогава двата софийски гранда са сред участниците в турнира, в който тогава попадат още Ювентус, Ливърпул, Манчестър Сити, Порто, Севиля, Борусия (Дортмунд) и редица други големи имена.
За Левски онова европейско лято започва с истинска голова фиеста. Дъндолк е пометен с общ резултат 8:0, след което идва далеч по-сериозното изпитание срещу Калмар. Равенството 1:1 в Швеция оставя интригата жива, но на „Герена“ тимът на Ясен Петров печели с 5:2 и продължава към плейофа. Там чака АИК, а след нулево равенство в Стокхолм „сините“ печелят с 2:1 в София и си осигуряват европейска есен.
Следва група със Спортинг (Лисабон), Лил и Гент, която и днес би изглеждала достатъчно атрактивно. Левски стартира по възможно най-емоционалния начин с победа 3:2 срещу белгийците, след като два пъти изостава в резултата, а Сержиньо Грийн носи успеха в 84-ата минута. Жоазиньо и Гара Дембеле също се разписват в една от онези вечери, които „Георги Аспарухов“ умееше да превръща в истински европейски спектакъл.
Кампанията след това минава през тежкото 0:5 срещу Спортинг в Лисабон, минимална загуба от Лил във Франция и онова болезнено 2:2 срещу същия съперник в София. Владимир Гаджев прави 2:1 в 82-ата минута, но автоголът на Иво Иванов шест минути по-късно отнема победата, която можеше да промени целия развой на групата.
И все пак финалът остава красив. В снежна София Левски побеждава Спортинг с 1:0 след гол на Даниел Младенов и приключва участието си със седем точки. „Сините“ остават четвърти, но последният спомен от тази кампания е победа срещу първенеца в групата.
По същото време ЦСКА върви по своя европейски път. „Червените“ елиминират Клифтънвил след две победи, а в плейофа се справят с ТНС и също получават място в груповата фаза. Там жребият е тежък – Порто, Бешикташ и Рапид (Виена). Португалците впоследствие дори печелят целия турнир, което достатъчно добре показва нивото на тогавашната компания.
Началото не е никак приятно. ЦСКА губи първите си три двубоя и дори не успява да отбележи гол, а поражението с 0:2 от Рапид в София води и до треньорска промяна. После обаче идва една от най-хубавите вечери на тима през този сезон. Във Виена „армейците“ печелят с 2:1 с голове на Тодор Янчев и Маркиньос, като това е първият им успех и първите точки в групата.
Накрая Бешикташ печели с 2:1 в София и слага край на надеждите за продължаване, а Порто затваря групата с победа 3:1. ЦСКА приключва с три точки, но присъствието на двата вечни съперника в европейските групи прави онази есен далеч по-различна за българския футбол.
Шестнадесет години по-късно колелото най-после се завърта отново. Левски вече си гарантира участие минимум в основната фаза на Лига Европа и сега ще атакува най-голямата възможна награда срещу АЕК (Атина) – място сред най-добрите в Шампионската лига. Форматът на УЕФА е категоричен, че загубилите в плейофите на най-силния турнир преминават директно в същинската фаза на Лига Европа.
ЦСКА от своя страна стигна до плейофа на Лига Европа и ще има два мача срещу ОФИ (Крит). При успех „червените“ влизат във втория по сила европейски турнир, а при отпадане продължават директно в основната фаза на Лигата на конференциите. Именно това предвижда и настоящият квалификационен формат – отпадналите в плейофа за Лига Европа преминават в същинската фаза на третата надпревара.
Така че този път няма „ако“. Европейска есен за Левски и ЦСКА ще има. И колко хубаво звучи само.
През последното десетилетие Лудогорец безспорно носеше най-много точки за българския коефициент и редовно присъстваше в европейските турнири, но трудно може да се твърди, че неговите международни вечери предизвикваха същия масов заряд. Не става въпрос за омаловажаване на постигнатото в Разград, а за една чисто футболна реалност – мащабът на емоцията около Левски и ЦСКА е различен.
Краят на задушаващата хватка, в която „орлите“ държаха българския футбол в продължение на години, вече започва да се усеща. Левски отново е шампион, ЦСКА постепенно намира своя европейски образ, а двата най-популярни клуба у нас най-после започват да бутат родната игра напред и извън пределите на Първа лига.Това е полезно за всички. За коефициента, за интереса към първенството, за самочувствието на футболистите и най-вече за феновете, които прекалено дълго гледаха големия европейски футбол основно по телевизията.
А сега той отново идва в София. Столицата може и да изпусна Евровизия, но футболната ѝ версия се задава с пълна сила. Между седем и осем домакински европейски вечери могат да се изиграят между Националния стадион „Васил Левски“ и „Българска армия“ само в основните фази, а при добро развитие броят им може да стане и по-голям.
Представете си само какво означава това. Шампионска лига или Лига Европа за Левски. Лига Европа или Лига на конференциите за ЦСКА. Съперници от различни краища на континента, пълни трибуни, европейски химни, прожектори и онова приятно напрежение в София, което започва още от сутринта на мача. Точно това липсваше.
Българският футбол има нужда не просто от един силен клуб, а от конкуренция между големи отбори, които взаимно се принуждават да растат. Левски и ЦСКА може никога да не спрат да се мразят по 90 минути няколко пъти в годината, но когато излязат в Европа, успехите и на двата клуба работят за една и съща кауза.След шестнадесет години чакане есента отново ще бъде синьо-червена. Остава само да пожелаем на Левски и ЦСКА да не се задоволяват с вече гарантираното, а да си изберат възможно най-високия етаж на европейския футбол. После София ще се погрижи за останалото. Феновете са "гладни" за такива вечери, а основното ястие вече е сервирано - този път Европа най-после отново идва при тях.
