Източник на снимката: nullМонако: От новак до шампион и жертва на Начко Михайлов
Текст на Теодор Борисов
- 14/10/2026
Утре от 19:45 ч. ЦСКА посреща Монако в откриващия си мач от същинската фаза на Лигата на конференциите. „Армейците“ излизат срещу настоящия лидер във френското първенство, имащ сериозни традиции в европейския футбол. 8 титли, 5 купи и финали в Шампионската лига и КНК са само част от трофеите във витрината на монегаските, които могат да се похвалят със сериозно постижение. През 1978 г. те стават един от малкото отбори в световен мащаб, който печели титлата веднага след промоцията си в елита – епизод, за който ще ви разкажем в следващите редове.
Към средата на 70-те години Монако е сред утвърдените имена във френския елит и има на сметката си 2 шампионски титли, постигнати под ръководството на Люсиен Ледюк. Тимът има кратък престой във втория ешелон между 1969 и 1971, но след завръщането си свързва своите позитивни резултати с голмайсторския нюх на Делио Онис. За влиянието на аржентинеца говори факта, че за 278 мача той бележи 223 гола с червено-бялата фланелка. До 1975 г. част от тима е и неговия сънародник Хосе Пасториса – Ел Пато, а начело е още един представител на страната на пампасите – Алберто Муро. На следващия сезон 1975-76 обаче тима от Княжеството изненадващо пропада и завършва 18-и, на 2 точки от спасилия се Троа. Онис не изневерява на себе си и със своите 29 попадения е втори при голмайсторите след Карлос Бианки (34). В сичко това се случва в началото на мандата на президента Жан-Луи Кампора и е изненадващо предвид дългосрочната му визия за клуба. В хода на споменатия сезон той инициира създаването на клубна академия, която бива оглавена от Пиер Моска. Заедно с Жерар Банид той трябва да положи нейните основи, но изведнъж се оказва, че бъдещето на първия отбор се оказва основния приоритет. За да може тимът да се върне бързо сред най-добрите за треньор отново е назначен Люсиен Ледюк, който след предишния си престой помага на Марсилия да спечели 2 поредни титли на Франция в началото на 70-те години. Споменът за предишната златна генерация на монегаските, чийто капитан е бъдещия селекционер на Франция Мишел Идалго, е все още жив, тъй като под ръководството на специалиста от Льо Портел тимът играе вълнуващ атакуващ футбол. Клубът от Скалата, както е наричан още Монако, успява да убеди звездата си Делио Онис да остане в отбора, а в редиците му остават и опитни играчи като вътрешния халф Жан Пти и дясното крило Кристиан Далже. По това време втория ешелон на френския футбол е разделен на 2 групи: победителите от тях печелят директна промоция, а класиралите се на второ място в директен сблъсък заемат последната вакантна позиция. Монегаските изпреварват Гьоньон с 3 точки, за което помагат и 29-те гола на Онис, позволили му да стане най-добър реализатор на първенството заедно с Хоаким Мартинес от Тулуза. Регламентът предвижда изиграването на финален плейоф с победителя от другата група Страсбург, който да определи шампионът. Елзасци се налагат с 2:0 у дома и след равенството 1:1 в Княжеството стигат до отличието.
В навечерието на сезон 1977-78 в лагера на Монако са извършени множество промени – на вратарския пост е взет юношата на клуба Жан-Люк Етори, аржентинският халф Раул Ногес е привлечен от Марсилия, а защитата е подсилена с Ролан Курбис от Сошо и Алфред Виталис от Тур. Въпреки това никой не слага червено-белия тим в битката за челните места – шампионът Нант успява да съхрани най-добрите си играчи, югославският тандем на Марсилия Иван Маркович (треньор)-Йосип Скоблар (технически директор) се цели в титлата с нападателната мощ на Марк Бердол и Бубакар Сар, а в Ница темпераментния Ненад Бйекович винаги е способен да изненада противниковите отбрани. При тези обстоятелства играчите на Ледюк се готвят без напрежение за новия сезон, а една сутрин по време на подготовката Делио Онис шокира съотборниците си с думите: „Момчета, сънувах, че сме шампиони и че сме спечелили първите пет мача от сезона, а след това ще загубим шестия...“ Явно аржентинецът наистина разполага с пророческа дарба, тъй като преди драматичната загуба с 2:3 от Марсилия вкъщи тимът му побеждава последователно Бастия, Нанси, Бордо, Страсбург и Реймс. Монегаските се държат близо до челниците през първата част на сезона, а равенството 2:2 като гост на „Велодром“ подсказва, че този отбор е готов за нещо голямо. Победата с 3:2 над Валансиен в следващия 23-и кръг качва Монако на върха, където няколко мача преди края те имат равен брой точки с Нант, а Страсбург е само на 2 пункта зад тях. „В този момент си казахме, че спечелим ли останалите си мачове до края няма кой да ни спре“, казва години по-късно капитанът на тима Жан Пти. Победата с 2:1 като гост на ПСЖ и 4:0 като домакин на Метц, гарнирана с равенство на Нант срещу Руан означава, че при успех в последния кръг срещу достигналия финал в Купата на УЕФА Бастия новаците ще стигнат до шампионската титла. Старият стадион „Луи II“ е изпълнен от 8825 зрители, които предвкусват отличието. Делио Онис открива резултата в 26-ата минута, а в 48-ата Бернар Гардон бележи първото си попадение за сезона в правилното време. Корсиканци обаче показват, че са корав съперник и намаляват чрез Джони Реп в 63-ата минута. 10 минути преди края домакините пропускат дузпа чрез Онис и трябва да треперят до самия край. В другия мач с отношение към титлата Нант разбива Ница с 6:1 и чака издънка на прекия си конкурент, но вместо това последния съдийски сигнал на Жорж Конрат узаконява титлата на Монако. „Парадът по улиците на града бе изключителен. Тръгнахме по пътя за Двореца през пазара „Кондамин“ и непрекъснато се разминавахме с хора“, сеща се с вълнение капитанът Пти. Монако се превръща в третия отбор след Бордо (1950) и Сент Етиен (1964), който стига до титлата на Франция след промоция, но играчите на Ледюк имат шанс да надградят с дубъл. За тяхно съжаление двубоите с Ница идват малко след шампионските празненства и фокусът вече е загубен – 0:1 като гост и 1:1 като домакин. Изненадващо или не селекционерът на Франция Мишел Идалго включва само двама играчи на монегаските в състава за Мондиал’78 (Далже и Пти), срещу четирима на Нант и Сент Етиен.
През сезон 1978-79 в КЕШ Монако елиминира Стяуа, но отпада от бъдещия финалист в турнира Малмьо, затвърждавайки тенденцията френските отбори да не успяват да използват докрай своя потенциал. В първенството отборът е четвърти и единствено факта, че втория Нант става носител на Купата на Франция му дава възможност да се класира за Купата на УЕФА за 1979-80. Там след елиминирането на Шахтьор Донецк се стига до сблъсъците с Локомотив София. „Железничарите“, които също стигат до шампионската титла през 1978 г., имат в редиците си изключителния Атанас Михайлов, който бележи общо 5 гола (4 в София и 1 Монако) и спомага за крайния успех с общ резултат 5:4, с което си спечелва прозвището Начко Моначко. За тези мачове вече начело на тима е Жерар Банид, който година по-късно ще изведе тима до Купата на Франция – доказателство за изключителните качества на тази генерация.
Към средата на 70-те години Монако е сред утвърдените имена във френския елит и има на сметката си 2 шампионски титли, постигнати под ръководството на Люсиен Ледюк. Тимът има кратък престой във втория ешелон между 1969 и 1971, но след завръщането си свързва своите позитивни резултати с голмайсторския нюх на Делио Онис. За влиянието на аржентинеца говори факта, че за 278 мача той бележи 223 гола с червено-бялата фланелка. До 1975 г. част от тима е и неговия сънародник Хосе Пасториса – Ел Пато, а начело е още един представител на страната на пампасите – Алберто Муро. На следващия сезон 1975-76 обаче тима от Княжеството изненадващо пропада и завършва 18-и, на 2 точки от спасилия се Троа. Онис не изневерява на себе си и със своите 29 попадения е втори при голмайсторите след Карлос Бианки (34). В сичко това се случва в началото на мандата на президента Жан-Луи Кампора и е изненадващо предвид дългосрочната му визия за клуба. В хода на споменатия сезон той инициира създаването на клубна академия, която бива оглавена от Пиер Моска. Заедно с Жерар Банид той трябва да положи нейните основи, но изведнъж се оказва, че бъдещето на първия отбор се оказва основния приоритет. За да може тимът да се върне бързо сред най-добрите за треньор отново е назначен Люсиен Ледюк, който след предишния си престой помага на Марсилия да спечели 2 поредни титли на Франция в началото на 70-те години. Споменът за предишната златна генерация на монегаските, чийто капитан е бъдещия селекционер на Франция Мишел Идалго, е все още жив, тъй като под ръководството на специалиста от Льо Портел тимът играе вълнуващ атакуващ футбол. Клубът от Скалата, както е наричан още Монако, успява да убеди звездата си Делио Онис да остане в отбора, а в редиците му остават и опитни играчи като вътрешния халф Жан Пти и дясното крило Кристиан Далже. По това време втория ешелон на френския футбол е разделен на 2 групи: победителите от тях печелят директна промоция, а класиралите се на второ място в директен сблъсък заемат последната вакантна позиция. Монегаските изпреварват Гьоньон с 3 точки, за което помагат и 29-те гола на Онис, позволили му да стане най-добър реализатор на първенството заедно с Хоаким Мартинес от Тулуза. Регламентът предвижда изиграването на финален плейоф с победителя от другата група Страсбург, който да определи шампионът. Елзасци се налагат с 2:0 у дома и след равенството 1:1 в Княжеството стигат до отличието.
В навечерието на сезон 1977-78 в лагера на Монако са извършени множество промени – на вратарския пост е взет юношата на клуба Жан-Люк Етори, аржентинският халф Раул Ногес е привлечен от Марсилия, а защитата е подсилена с Ролан Курбис от Сошо и Алфред Виталис от Тур. Въпреки това никой не слага червено-белия тим в битката за челните места – шампионът Нант успява да съхрани най-добрите си играчи, югославският тандем на Марсилия Иван Маркович (треньор)-Йосип Скоблар (технически директор) се цели в титлата с нападателната мощ на Марк Бердол и Бубакар Сар, а в Ница темпераментния Ненад Бйекович винаги е способен да изненада противниковите отбрани. При тези обстоятелства играчите на Ледюк се готвят без напрежение за новия сезон, а една сутрин по време на подготовката Делио Онис шокира съотборниците си с думите: „Момчета, сънувах, че сме шампиони и че сме спечелили първите пет мача от сезона, а след това ще загубим шестия...“ Явно аржентинецът наистина разполага с пророческа дарба, тъй като преди драматичната загуба с 2:3 от Марсилия вкъщи тимът му побеждава последователно Бастия, Нанси, Бордо, Страсбург и Реймс. Монегаските се държат близо до челниците през първата част на сезона, а равенството 2:2 като гост на „Велодром“ подсказва, че този отбор е готов за нещо голямо. Победата с 3:2 над Валансиен в следващия 23-и кръг качва Монако на върха, където няколко мача преди края те имат равен брой точки с Нант, а Страсбург е само на 2 пункта зад тях. „В този момент си казахме, че спечелим ли останалите си мачове до края няма кой да ни спре“, казва години по-късно капитанът на тима Жан Пти. Победата с 2:1 като гост на ПСЖ и 4:0 като домакин на Метц, гарнирана с равенство на Нант срещу Руан означава, че при успех в последния кръг срещу достигналия финал в Купата на УЕФА Бастия новаците ще стигнат до шампионската титла. Старият стадион „Луи II“ е изпълнен от 8825 зрители, които предвкусват отличието. Делио Онис открива резултата в 26-ата минута, а в 48-ата Бернар Гардон бележи първото си попадение за сезона в правилното време. Корсиканци обаче показват, че са корав съперник и намаляват чрез Джони Реп в 63-ата минута. 10 минути преди края домакините пропускат дузпа чрез Онис и трябва да треперят до самия край. В другия мач с отношение към титлата Нант разбива Ница с 6:1 и чака издънка на прекия си конкурент, но вместо това последния съдийски сигнал на Жорж Конрат узаконява титлата на Монако. „Парадът по улиците на града бе изключителен. Тръгнахме по пътя за Двореца през пазара „Кондамин“ и непрекъснато се разминавахме с хора“, сеща се с вълнение капитанът Пти. Монако се превръща в третия отбор след Бордо (1950) и Сент Етиен (1964), който стига до титлата на Франция след промоция, но играчите на Ледюк имат шанс да надградят с дубъл. За тяхно съжаление двубоите с Ница идват малко след шампионските празненства и фокусът вече е загубен – 0:1 като гост и 1:1 като домакин. Изненадващо или не селекционерът на Франция Мишел Идалго включва само двама играчи на монегаските в състава за Мондиал’78 (Далже и Пти), срещу четирима на Нант и Сент Етиен.
През сезон 1978-79 в КЕШ Монако елиминира Стяуа, но отпада от бъдещия финалист в турнира Малмьо, затвърждавайки тенденцията френските отбори да не успяват да използват докрай своя потенциал. В първенството отборът е четвърти и единствено факта, че втория Нант става носител на Купата на Франция му дава възможност да се класира за Купата на УЕФА за 1979-80. Там след елиминирането на Шахтьор Донецк се стига до сблъсъците с Локомотив София. „Железничарите“, които също стигат до шампионската титла през 1978 г., имат в редиците си изключителния Атанас Михайлов, който бележи общо 5 гола (4 в София и 1 Монако) и спомага за крайния успех с общ резултат 5:4, с което си спечелва прозвището Начко Моначко. За тези мачове вече начело на тима е Жерар Банид, който година по-късно ще изведе тима до Купата на Франция – доказателство за изключителните качества на тази генерация.
