Моментът, който Хулио Веласкес очаква от години

По приетото футболно клише мачовете за Суперкупите рядко се приемат като нещо съдбоносно. Те носят моментен престиж, снимка с купа и кратък отзвук в календара, но почти никога не пренареждат големите цели. В Испания и Италия този трофей отдавна се е превърнал в инструмент за печалба, изнесен далеч от местната публика, по арабските стадиони, където футболът е по-скоро спектакъл, отколкото битка за идентичност. Пътуващ цирк, добре опакован и скъпо продаден..

В България Суперкупата също дълго време съществуваше като екзотика от началото на прехода. Турнир, който минаваше почти незабелязано, освен ако в него не участваха Левски или ЦСКА. Имаше финали с трицифрена публика, имаше мачове, които изглеждаха като задължително отбиване от календара, без заряд и контекст. Сега обаче ситуацията е различна, защото когато Левски е във финала, Суперкупата спира да бъде декоративен аксесоар и започва да прилича на лакмус за посоката.

Предстоящият двубой срещу Лудогорец не е просто още един мач за отличие. Той е тест за това докъде е стигнал Левски в собственото си развитие и доколко изминатият път има реално покритие. Реалността е проста и в същото време тежка. Победа означава първо отличие след Купата на България през 2022 година и ясен сигнал, че проектът не се движи само по инерция, а вече влиза в зона на резултати.

Левски сам си изкова това участие, стигайки до второто място в първенството през изминалата кампания не по случайност, а с постоянство и труд. В този процес Хулио Веласкес успя да превърне отбора от колеблив претендент в реален кандидат за трофей. За клуба това е исторически момент, но за самия треньор значението е още по-дълбоко. Близо две десетилетия по пейките, различни държави, различни проекти, а сега за първи път толкова осезаема близост до купа. Неговият мечтан шанс за легитимация!

Емоцията и напрежението ще бъдат огромни, защото освен срещу Лудогорец, Веласкес излиза и срещу собствените си критици. Тези, които отдавна подценяват работата му и свеждат всичко до удобни клишета. Трофей след ерата на Стоилов би означавал ясно едно нещо. Качество и правилно свършена работа, без нужда от оправдания и условности.

Да се победи Лудогорец е важно и по още една причина. Това би дало психологически импулс за предстоящите сблъсъци с „орлите“ в първенството и за Купата на България. Подобен успех променя динамиката на съперничеството и вкарва съмнение там, където години наред имаше рутина и чувство на богоизбраност.

Интригата обаче не е само в тактиката, а и в емоционалната устойчивост. Големите мачове досега показаха, че Веласкес понякога губи контрол в ключови моменти. Точно затова този финал е толкова показателен. Левски в момента изглежда като оформен отбор, който познава силните си страни и не се срамува от слабостите си. Ако излезе да се надиграва с Лудогорец, а не да се крие, победата изобщо не е химера. Сгъстеният календар на съперника е фактор, който може и трябва да бъде използван. Директният футбол в атака, с подвижността и разнообразието на хора като Евертон Бала, Мазир Сула, Мустафа Сангаре, Ради Кирилов, Марин Петков и Армстронг Око Флекс, дава реални аргументи. Дълбоката преса също може да се окаже решаващ компонент, стига да бъде приложена с ясна идея, а не импулсивно.

Най-важното остава Веласкес първо да контролира себе си. Да не търси евтини изненади, да не повтаря нелогични ротации като онези срещу Славия и да заложи на най-доброто, с което разполага. За Левски този финал тежи повече, но Лудогорец винаги е бил най-опасен точно когато срещу него има свръхамбиция. Историята го е доказвала неведнъж, включително и във финали, в които един стадион, пълен с "червени" фенове, си тръгваше мълчалив.

От другата страна стои и Пер Матиас Хьогмо, треньор с опит и самочувствие, който също ще иска да блесне с първи трофей у нас. Това обаче не променя фокуса. Този текст е за дон Хулио.

Остава да видим дали двадесетгодишния му труд ще се увенчае с първа купа и дали тя ще бъде само предястие за нещо по-голямо през този сезон. Понякога една Суперкупа не променя историята, но може да отвори врата към нея и да даде смисъл на всичко, изградено дотук.