Левски, Суперкупата и преиначаването на историята! Как на „Герена“ превърнаха финал от миналия сезон в първа крачка към требъл?!

В българския футбол има едно вечно изкушение – да броиш трофеи, които още не си спечелил, и сезони, които още не са приключили. В момента тази мантра се вихри с пълна сила около Левски, където по средата на кампанията вече се говори за требъл, при това с „първи тест“, който… идва от миналия сезон.

Става дума за финала за Суперкупата срещу Лудогорец – трофей, който по дефиниция принадлежи на предишната кампания, но по традиционна българска немарливост се играе някъде по средата на следващата. И изведнъж този мач се превръща в „крачка към требъла“, според някои колеги, анализатори и фенове.

Само че тук логиката започва да скърца.

Суперкупата не е начало на нов сезон. Тя е епилог на стария. Точно затова никой сериозен клуб в Европа не брои Суперкупата като трофей за кампанията, в която се играе. Никой.

Защото въпросът е прост:

кой отбор казва, че е спечелил трофей за новия сезон, взимайки финал, който по право е от предишния?

Ако Левски иска вътрешен требъл, има един-единствен коректен път:


– става шампион

– печели Купата на България

– и след това, в началото на следващия сезон, печели Суперкупата като шампион и носител на купата


Така се броят нещата. Навсякъде.


Ако именно Лудогорец спечели предстоящата Суперкупа, това реално ще бъде требъл за разградчани – шампионат, Купа и Суперкупа от един и същи сезон, макар и разтеглен във времето. Просто трите трофея на масата – в правилния ред и с ясна логика.

Всичко друго е някакво сляпо счетоводство по желание и пришиване на трофеи. Господа, требълът е рамка, ред и последователност.

И колкото и да е удобно, миналият сезон не може да се превърне в „първи тест“ за настоящия, само защото думата „требъл“ звучи по-сладко и готино.

Суперкупата не е първи епизод на нов сериал, а последен щрих от предишния – с надпис „край“, независимо кога БФС и ПФЛ решат да пуснат прожекторите.