Люксембург на косъм от участие на еврофинали преди България

На 26 септември на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив България започва участието си в Лигата на нациите срещу Люксембург. В представите на футболната общественост у нас съперникът влиза в графата „Футболно джудже“ и дори фактът, че той е участвал в повече олимпийски футболни турнири от нашия национален отбор (6 срещу 5) едва ли ще бъде в състояние да убеди някого. В началото на 60-те години обаче представителите на Великото херцогство са на един плейофен мач от сензационно участие на европейски футболни финали – неособено популярна история, която ще ви разкажем в следващите редове.

Европейската купа на нациите, както е първоначалното име на настоящите първенства на Стария континент, стартира с квалификационни двубои още през 1958 г., а 2 години по-късно СССР става първият шампион в нея. Надпреварата обаче е посрещната с недоверие от големите футболни нации и неслучайно ФРГ не се включва и в пресявките за второто издание, която трябва да се проведе през 1964 г. Променилите впоследствие своето решение биват наказани от съдбата за своето високомерие – Англия губи с общ резултат 3:6 от Франция, а Белгия е елиминирана от Югославия след 2 загуби и общо 2:4. Не липсват и изненади – финалистът от Мондиал’62 Чехословакия отстъпва на ГДР, а Португалия на Еузебио бива изхвърлена от нашите национали след трети решителен мач в Рим. При такава елитна компания никой не слага в сметките за попадане във финалната четворка, какъвто е тогавашния регламент, отбор като Люксембург. От 1911 г. , когато изиграват първата си среща, представителите на настоящата най-богата държава в Европа могат да се похвалят с епизодични победи над Германия, Франция и Нидерландия в приятелски мачове, които са бележка под линия в цялостното им невзрачно представяне. Надеждите за промяна идват през 1960 г., когато начело на тима застава германецът Роберт Хайнц. 3 години след назначението му най-забележителния резултат е успеха с 4:2 над Португалия в квалификация за Мондиал’62, но аматьорските начала, на които е основан местния футбол спъват надграждането. Все пак надеждите са съсредоточени върху няколко футболисти, играещи професионално зад граница – Франсоа Контер е част от Андерлехт, Луис Пилот от Стандард Лиеж, а Ади Шмит – от Сошо.Достатъчно е да кажем, че през цялата 1962 г. е организиран само един приятелски мач с първокласен съперник (1:3 срещу СССР), докато останалите 7 са срещу Б отборите на Франция, Нидерландия, Белгия и Швейцария. По силата на жребия Люксембург пропуска предварителния кръг и отива директно на осминафинал, където съперник е Нидерландия. „Лалетата“ все още нямат статута си на голяма футболна сила, но класата им е достатъчна да се справят с Швейцария (общ резултат 4:2). В тима на Елек Шварц личат сериозни имена като легендата на Аякс Сяк Сваарт и неговия еквивалент във Фейенорд Коен Мулийн.



Преди изиграването на двата двубоя от люксембургската федерация взимат характерно за онези години решение – съгласяват се да „домакинстват“ в Ротердам, тъй като стадионът там е с по-голям капацитет и съответно приходите от продажба на билети ще са по-сериозни. Първата среща е на 11 септември 1963 г. и се провежда на Олимпийския стадион в Амстердам. Когато още в 5-ата минута дебютантът Клаас Нунинга от ГВАВ Грьонинген извежда домакините напред с удар от дистанция сякаш единственият въпрос е с каква разлика ще бъде тяхната победа. Вместо това Пол Май изравнява в 34-ата минута и за всеобщо учудване резултатът 1:1 остава такъв до самия край. Въпреки че през втората част тимът от Ниската земя на практика играе с 9 души след травмите на Мулийн и Даан Схрайверс, феновете нямат рационално обяснение за случилото се. В публичното пространство циркулират слухове, че играчите на Елек Шварц нарочно не са се напъвали, за да има интрига за реванша и да се гарантират приходите на Люксембург като домакини. Ако наистина това е била идеята на „лалетата“, то тя сработва – 42 385 зрители идват на 30 октомври за двубоя на „Де Кайп“. Те биват поляти от студен душ в 20-ата минута след попадението на Камил Димер. Играчът на втородивизионния белгийски Р. Кросинг Клуб Моленбек бележи втори гол в 68-ата, а между двата му точни изстрела за символичните гости се разписва Пит Круйвер – напълно недостатъчно за крайния успех. „Кого се опитваме да заблудим? Сега кой ще иска да играе с нас? Сан Марино? Андора? Лихтенщайн?“, беснее „Де Телеграаф“. „Нашият футбол достигна най-ниската си точка. След последния съдийски сигнал на Марсел Боа десетки люксембургски привърженици отпразнуваха успеха на своите, а Нидерландия бе безсилна. От атакуващите играчи добри думи заслужава само дебютанта Пит Гизен“, добавя „Хет Пароол“. „Оранжевите се провалиха напълно“, обобщава „Де Фолкскрант“ отбелязвайки, че дошлите да гледат срещата в студената ротердамска вечер фенове са истински герои.



Така противно на очакванията на чиновниците от „Щрасбургер щрасе“ Люксембург е на четвъртфинал на Евро’64, където негов съперник е Дания. Скандинавците не са имали никакви проблеми срещу Малта и Албания и на теория не изглеждат толкова притеснителен опонент. В навечерието на първия мач, който този път се играе във Великото херцогство, предшествениците на Червения динамит биват елиминирани в квалификациите за олимпийския футболен турнир в Токио от Румъния след поражение с 1:2 в трети решителен мач в Торино. Мачът на „Стад Мунисипал“ се превръща в истински трилър, приключил при равенство 3:3. С хеттрик за скандинавците се отчита Оле Мадсен, докато за домакините резултатът е открит от Луи Пилот още преди да измине и минута игра, а с две попадения се отчита Анри Клайн. За датския нападател пресата пише: „Гази като валяк, върти се като пумпал, има баланса на балерина и е бърз като сърна“. Той и съотборниците му обаче изпадат в засада цели 28 пъти, което показва едно от оръжията на люксембургската защита.

Еуфорията преди реванша е огромна и по инициатива на евродепутата Йос Волфарт и собственика на местния Петанж Антоан Нангерони е основан фенклуб на националния отбор. „Червените лъвове“, както вече са известни играчите на Люксембург получават специална подкрепа за реванша в Копенхаген, след като 40 души придружават националите с техния полет до датската столица за реванша на 10 декември. Над 36 000 зрители стават свидетели на още един спиращ дъха двубой – гостите повеждат в 12-ата минута чрез Джони Леонард, а вездесъщия Мадсен обръща резултата с попадения в 15-ата и 70-ата минута. В крайна сметка Люксембург стига до равенството в 84-ата минута чрез Ади Шмит, което в ерата преди продълженията и дузпите означава едно – трети мач на неутрален терен. Глас в пустиня остават претенциите на гостите, че при резултат 1:1 в наказателното поле на вратаря Нико Шмит са влетяли хвърлени от трибуните бирени бутилки. На стадиона има много повече фенове, отколкото е капацитета на съоръжението, а битката между привържениците и полицията приключва с четирима арестувани и четирима приети в болница. Френският съдия Хосе Барберан не описва нищо в доклада си за мача и така съперниците трябва да се срещнат отново на 18 декември в добре позната дестинация за играчите от Великото Херцогство – Амстердам.



Най-големият град в Нидерландия посреща претендентите за слава със сериозна снежна покривка, а близо 2500 привърженици от Люксембург пропътуват разстоянието дотам с автобус, влак и самолет. Тези, които преди това са подкрепяли тима в Копенхаген, е трябвало да се бръкнат с повече от предвидените 1900 франка заради допълнителната нощувка, наложена от мъглата при обратния полет. Поради това те избират по евтините железници (срещу „само“ 425), но остават разочаровани, след като става ясно, че 69 км след началото на пътуването цялата бира се е свършила, при все, че са били подготвени 1500 бутилки. Наетите 2 чартъра пък се приземяват принудително във Франкфурт поради мъгла, а отново метеорологичните условия стават причина да не се осъществят обратните полети след двубоя. Тъй като голяма част от феновете са бизнесмени с важни дела, които не могат да чакат, те решават да се приберат до вкъщи... с такси. На терена Люксембург е по-активния отбор и създава повече положения, но Ерик Лике Сьоренсен спасява всичко възможно. От своя страна Мадсен демонстрира головия усет, който впоследствие ще му донесе преминаване в Спарта Ротердам и бележи единствения гол в 43-ата минута. „Съдбата не беше благосклонна към малкия Люксембург, който досега се представи блестящо в надпреварата. Повечето люксембургци вярваха в победата, която предвид развоя на двубоя би била заслужена, но за съжаление тя не се материализира. Късметът бе на страната на датчаните“, отбелязва „Тагеблан“. И до ден днешен това остава най-големия успех на националния отбор на Люксембург, а ние се надяваме, че той няма да пише нови светли страници срещу играчите на Александър Димитров.