Източник на снимката: nullАкадемик София няма трофеи у нас, но е покорявал Балканите
Текст на Теодор Борисов
- 11/09/2026
Преди седмица бе съобщена новината за възстановяването на един от традиционните български отбори от втората половина на миналия век – Академик София. „Студентите“ започнаха надпреварата в столичната южна „Б“ областна група с гостуване на Люлин, а играчите на Костадин Ангелов имат амбиции за бързо изкачване във футболната йерархия. За своята история Академик така и не успява да спечели отличие у нас – през 1951 г. губи финала за Купата на Съветската армия от ЦСКА с 0:1, а година по-рано и през сезон 1975-76 се класира на 3-о място в първенството. За сметка на това столичани имат в актива си победа с 4:3 над Милан (засега единствената на роден отбор над италианския гранд), а през 1974 г. печелят Балканската клубна купа.
Преди да ви разкажем за този триумф си заслужава да отбележим, че за периода на своето съществуване 1961-94, надпреварата на полуострова е доминирана от родни представители. Българските участници са печелили 9 издания и още 7 пъти са били финалисти, а освен Академик на върха на Балканите са се качвали още Берое, Славия. Локомотив София и Ботев Пловдив. Самият турнир променя своя формат и участници в зависимост от натовареността на отборите и политическата конюнктура, поради което по-младите читатели не трябва да си представят, че това е футболния вариант на наскоро отбелязалата 25 години от своето съществуване баскетболна АБА лига.
Надпревараа през 1974 г. започва през март, в средата на състезателния сезон, а в нея Академик участва в качеството си на 5-и в класирането (по право трябва да играе четвъртия Левски, но „сините“ се отказват от участие). На полусезона „студентите“ са 8-и, но към началото на турнира са в долната половина на таблицата. В крайна сметка те финишират на шеста позиция в крайното класиране, но фактът, че през същата година са световни студентски вицешампиони говори достатъчно за тяхната класа. „Двама души бяха ключови за успехите ни – проф. Ангел Шишков, който ръководеше футбола в Академик и полагаше всички грижи за неговите успехи (б.а. той е част от Съвета на Българска федерация по футбол) и треньора Данко Роев, ползващ се с неговото пълно доверие. Имахме отлични играчи, които искаха да са част от тима и бяха изключително мотивирани. Младен Василев дойде при нас от Славия след обединението им с Локомотив, но след това отказа да се върне. След Мондиал’74 Левски направиха всичко възможно да го вземат, но той остана верен на Академик“, разказва д-р Стоян Костадинов, който е част от отбора през цялото славно десетилето на 70-те години. В началото на сезон 1973-74 като част от тима е привлечен централният защитник на Локомотив София Борис Ангелов, но той получава право да играе само в националната и Балканската купа, но не и в „А“ група.
В своята група играчите на Данко Роев попадат заедно с румънския Бакъу (тогава носещ името Спортклуб) и турския Болуспор, като първата среща трябва да се играе на 6 март в северната съседка. Противникът завършва предишния сезон на рекордното за своята история 4-о място, но към момента на мачовете с родния представител се бори за оцеляването си в елита и в крайна сметка ще завърши на предпоследната 17-а позиция. За двубоя на стадион „23 август“, игран на 6 март обаче българите срещат напълно преобразен отбор, ръководен от Костика Радулеску. Домакините диктуват събитията през по-голямата част от срещата и в крайна сметка стигат до победата в 74-ата минута след изстрел с глава на резервата Василе Шошу, който засича умело центриране от фаул на Николае Флоря. Интересно е, че второто полувреме се предава по румънската държавна телевизия, а според различните репортажи на стадиона присъстват между 10 и 15 000 зрители. В местните медии отбелязват, че албанския съдия Шефкет Касли на няколко пъти ги е ощетил, докато треньорът на Академик Данко Роев твърди, че 2 минути преди края чист гол на тима му е отменен поради засада, маркирана от румънския страничен съдия (б.а. по това време е практика помощниците в Балканската купа да са представители на страната домакин). „Ако има нещо, за което би могло да съжаляваме в този двубой, то това е, че не успяхме да реализираме поне едно-две от многобройните голови положения. Без да преувеличавам, почти през всичките 90 минути имахме подчертан превес. Играхме открит, агресивен футбол, но ... нападателите ни и по-специално Радев, Горанов и Симов, макар и в идеални положения, не успяха да покажат реализаторските си качества“, казва специалистът пред вестник „Студентска трибуна“.
Следващото изпитание е домакинство на Болуспор на 20 март. В днешно време този отбор може да не говори нищо на феновете, но точно в този период тимът от 20-хилядното градче изживява своята златна ера. През сезон 1973-74 Болуспор завършва 3-и, оставайки само зад истанбулските грандове Фенербахче и Бешикташ. Това довежда и до участие в Купата на УЕФА, където турския представител бива елиминиран от Динамо Букурещ с общ резултат 0:4. Освен това Болу е едва третия град в южната ни съседка след Истанбул и Анкара, който разполага със затревен терен. Начело на съперника пък е румънеца Валериу Нягу - все предпоставки за оспорван двубой. Вместо това „студентите“ си правят един хубав спаринг, като крайното 6:0 може да бъде много по-убедително, след като към противниковата врата полетяват 31 удара. С 4 гола се отчита Милен Горанов, а Илия Чалев и Младен Василев започват и завършват разгрома. „Изпит с „шестица“ “ е остроумното заглавие на „Вечерни новини“, а в типичния за това време стил „Студентска трибуна“ разкритикува победителите. Нападателят Неделчо Радев е наречен„сянка“, а Василев е обвинен в слаба форма, заради която е останал извън плановете на националния селекционер Христо Младенов.
След равенството 2:2 между Болуспор и Бакъу всички погледи са отправени към домакинството на румънците на 17 април. В равностоен двубой Академик се налага над опонента си след единствения гол на Радев в 16-ата минута, дошъл след асистенция на Горанов. Така победа при гостуването в Болу на 15 май означава класиране за финала. Това обаче няма да е никак лесна задача, на същия стадион по-рано през годината губи гранда Галатасарай с 0:1, а английския им треньор Брайън Бърч бива арестуван от полицията заради невъздържаното си поведение. Сега в Болу всички е спокойно и след серия от пропуски Академик взима преднина с головете на Радев в 55-ата и 73-ата минута. Крайното 1:2 е оформено от Айдън в 88-ата минута, а успехът на Бакъу над турския тим с 2:0 оформя крайното класиране. 1.Академик София – 6 т., 2. Бакъу – 5 т., 3. Болуспор – 1 т.
Съперник на финала на студентите е Вардар Скопие, който 2 години по-рано губи сблъсъка за трофея от Ботев Пловдив (тогава Тракия), а в 4 последователни играе контроли с ЦСКА при баланс 2 равни и 2 загуби. Отборът от днешна Северна Македония е 10-и в първенството на Югославия и е типичен средняк, но в силно конкурентна лига. Двубоят в София, който е 22 октомври, минава изцяло под диктовката на домакините, които откриват резултата в 36-ата минута след свободен удар от Иван Тишански и получил се рикошет. Младен Василев – Махо удвоява в 52-ата минута, а освен това Богомил Симов, Милен Горанов и Илия Чалев пропускат от чиста позиция. Българският отбор бива наказан с изненадващо попадение на Никола Секулов, което изцяло променя настройката за реванша. Интересно е, че като десен бек в състава на гостите срещата започва бъдещия треньор на ЦСКА Гьоре Йовановски. Въпреки загубата треньорът на гостите Часлав Божиновски не губи надежда за обрат.
Ревашът в Скопие на 6 ноември е предшестван от любопитен момент, разказан от д-р Стоян Костадинов. „Преди мача при мен дойде Стефан Първанов, който невинаги бе титуляр и искаше да се представи добре. „Докторе, моля те, помогни ми – дай ми нещо, за да изиграя добре мача “, каза той. „Не мога, Стефчо, нямам право – медикаментите, които силно стимулират, имат допингиращ ефект и са опасни за организма“, отговорих аз. „Нищо, докторе, аз отговарям за здравето си, помогни ми“, настояваше той. „Добре, ще направя изключение. Ще ти дам един прах, който ще изпиша 60 минути преди мача, но трябва добре да загрееш“, казах му аз. В действителност нито имах такъв медикамент, а още по-малко желание да го давам. Аз обаче взех една таблетка аналгин и половин аспирин. Стрих ги на прах и накарах състезателя да ги изпие с чаша вода и мед. Резултатът бе удивителен. Според треньорите това бе най-добрия му мач. След това той искрено ми благодари, но през нощта се оплака от главоболие, безсъние, умора и повръща няколко пъти – симптоми, характерни за взимането на остър допинг. В медицината това е срещано явление, когато се взима псевдостимулант (плацебо), а спортистът е убеден, че е взел истински такъв“, споделя лекаря на студентите.
В Скопие домакините излизат без спасителя си в първия мач Секулов, който е болен от грип. Противно на очакванията за силен техен натиск, Академик е отбора, който създава по-добрите положения, а в 53-ата минута цели и гредата чрез Симов. Постепенно обаче българите започват да отстъпват физически, което довежда до принудителните смени на Милен Горанов и Тодор Паунов, а Младен Василев довършва срещата на един крак. С изключение на един опасен удар от Боро Узунов на Георги Тиханов обаче не му се налага да показва високата си класа и така в резултат на нулевото равенство трофея остава в София, след като през предишната година е бил спечелен от Локомотив. Официозът на Югославската комунистическа партия „Борба“ разкритикува представянето на Вардар, пишейки, че отдавна те не са играли толкова зле, но заслугата за това е изцяло на българите. През сезон 1974-75 Академик дори ще оглави класирането в „А“ група след 21-ия кръг, но макар да завършват пети „студентите“ показват че са фактор, с който всеки трябва да се съобразява.
Преди да ви разкажем за този триумф си заслужава да отбележим, че за периода на своето съществуване 1961-94, надпреварата на полуострова е доминирана от родни представители. Българските участници са печелили 9 издания и още 7 пъти са били финалисти, а освен Академик на върха на Балканите са се качвали още Берое, Славия. Локомотив София и Ботев Пловдив. Самият турнир променя своя формат и участници в зависимост от натовареността на отборите и политическата конюнктура, поради което по-младите читатели не трябва да си представят, че това е футболния вариант на наскоро отбелязалата 25 години от своето съществуване баскетболна АБА лига.
Надпревараа през 1974 г. започва през март, в средата на състезателния сезон, а в нея Академик участва в качеството си на 5-и в класирането (по право трябва да играе четвъртия Левски, но „сините“ се отказват от участие). На полусезона „студентите“ са 8-и, но към началото на турнира са в долната половина на таблицата. В крайна сметка те финишират на шеста позиция в крайното класиране, но фактът, че през същата година са световни студентски вицешампиони говори достатъчно за тяхната класа. „Двама души бяха ключови за успехите ни – проф. Ангел Шишков, който ръководеше футбола в Академик и полагаше всички грижи за неговите успехи (б.а. той е част от Съвета на Българска федерация по футбол) и треньора Данко Роев, ползващ се с неговото пълно доверие. Имахме отлични играчи, които искаха да са част от тима и бяха изключително мотивирани. Младен Василев дойде при нас от Славия след обединението им с Локомотив, но след това отказа да се върне. След Мондиал’74 Левски направиха всичко възможно да го вземат, но той остана верен на Академик“, разказва д-р Стоян Костадинов, който е част от отбора през цялото славно десетилето на 70-те години. В началото на сезон 1973-74 като част от тима е привлечен централният защитник на Локомотив София Борис Ангелов, но той получава право да играе само в националната и Балканската купа, но не и в „А“ група.
В своята група играчите на Данко Роев попадат заедно с румънския Бакъу (тогава носещ името Спортклуб) и турския Болуспор, като първата среща трябва да се играе на 6 март в северната съседка. Противникът завършва предишния сезон на рекордното за своята история 4-о място, но към момента на мачовете с родния представител се бори за оцеляването си в елита и в крайна сметка ще завърши на предпоследната 17-а позиция. За двубоя на стадион „23 август“, игран на 6 март обаче българите срещат напълно преобразен отбор, ръководен от Костика Радулеску. Домакините диктуват събитията през по-голямата част от срещата и в крайна сметка стигат до победата в 74-ата минута след изстрел с глава на резервата Василе Шошу, който засича умело центриране от фаул на Николае Флоря. Интересно е, че второто полувреме се предава по румънската държавна телевизия, а според различните репортажи на стадиона присъстват между 10 и 15 000 зрители. В местните медии отбелязват, че албанския съдия Шефкет Касли на няколко пъти ги е ощетил, докато треньорът на Академик Данко Роев твърди, че 2 минути преди края чист гол на тима му е отменен поради засада, маркирана от румънския страничен съдия (б.а. по това време е практика помощниците в Балканската купа да са представители на страната домакин). „Ако има нещо, за което би могло да съжаляваме в този двубой, то това е, че не успяхме да реализираме поне едно-две от многобройните голови положения. Без да преувеличавам, почти през всичките 90 минути имахме подчертан превес. Играхме открит, агресивен футбол, но ... нападателите ни и по-специално Радев, Горанов и Симов, макар и в идеални положения, не успяха да покажат реализаторските си качества“, казва специалистът пред вестник „Студентска трибуна“.
Следващото изпитание е домакинство на Болуспор на 20 март. В днешно време този отбор може да не говори нищо на феновете, но точно в този период тимът от 20-хилядното градче изживява своята златна ера. През сезон 1973-74 Болуспор завършва 3-и, оставайки само зад истанбулските грандове Фенербахче и Бешикташ. Това довежда и до участие в Купата на УЕФА, където турския представител бива елиминиран от Динамо Букурещ с общ резултат 0:4. Освен това Болу е едва третия град в южната ни съседка след Истанбул и Анкара, който разполага със затревен терен. Начело на съперника пък е румънеца Валериу Нягу - все предпоставки за оспорван двубой. Вместо това „студентите“ си правят един хубав спаринг, като крайното 6:0 може да бъде много по-убедително, след като към противниковата врата полетяват 31 удара. С 4 гола се отчита Милен Горанов, а Илия Чалев и Младен Василев започват и завършват разгрома. „Изпит с „шестица“ “ е остроумното заглавие на „Вечерни новини“, а в типичния за това време стил „Студентска трибуна“ разкритикува победителите. Нападателят Неделчо Радев е наречен„сянка“, а Василев е обвинен в слаба форма, заради която е останал извън плановете на националния селекционер Христо Младенов.
След равенството 2:2 между Болуспор и Бакъу всички погледи са отправени към домакинството на румънците на 17 април. В равностоен двубой Академик се налага над опонента си след единствения гол на Радев в 16-ата минута, дошъл след асистенция на Горанов. Така победа при гостуването в Болу на 15 май означава класиране за финала. Това обаче няма да е никак лесна задача, на същия стадион по-рано през годината губи гранда Галатасарай с 0:1, а английския им треньор Брайън Бърч бива арестуван от полицията заради невъздържаното си поведение. Сега в Болу всички е спокойно и след серия от пропуски Академик взима преднина с головете на Радев в 55-ата и 73-ата минута. Крайното 1:2 е оформено от Айдън в 88-ата минута, а успехът на Бакъу над турския тим с 2:0 оформя крайното класиране. 1.Академик София – 6 т., 2. Бакъу – 5 т., 3. Болуспор – 1 т.
Съперник на финала на студентите е Вардар Скопие, който 2 години по-рано губи сблъсъка за трофея от Ботев Пловдив (тогава Тракия), а в 4 последователни играе контроли с ЦСКА при баланс 2 равни и 2 загуби. Отборът от днешна Северна Македония е 10-и в първенството на Югославия и е типичен средняк, но в силно конкурентна лига. Двубоят в София, който е 22 октомври, минава изцяло под диктовката на домакините, които откриват резултата в 36-ата минута след свободен удар от Иван Тишански и получил се рикошет. Младен Василев – Махо удвоява в 52-ата минута, а освен това Богомил Симов, Милен Горанов и Илия Чалев пропускат от чиста позиция. Българският отбор бива наказан с изненадващо попадение на Никола Секулов, което изцяло променя настройката за реванша. Интересно е, че като десен бек в състава на гостите срещата започва бъдещия треньор на ЦСКА Гьоре Йовановски. Въпреки загубата треньорът на гостите Часлав Божиновски не губи надежда за обрат.
Ревашът в Скопие на 6 ноември е предшестван от любопитен момент, разказан от д-р Стоян Костадинов. „Преди мача при мен дойде Стефан Първанов, който невинаги бе титуляр и искаше да се представи добре. „Докторе, моля те, помогни ми – дай ми нещо, за да изиграя добре мача “, каза той. „Не мога, Стефчо, нямам право – медикаментите, които силно стимулират, имат допингиращ ефект и са опасни за организма“, отговорих аз. „Нищо, докторе, аз отговарям за здравето си, помогни ми“, настояваше той. „Добре, ще направя изключение. Ще ти дам един прах, който ще изпиша 60 минути преди мача, но трябва добре да загрееш“, казах му аз. В действителност нито имах такъв медикамент, а още по-малко желание да го давам. Аз обаче взех една таблетка аналгин и половин аспирин. Стрих ги на прах и накарах състезателя да ги изпие с чаша вода и мед. Резултатът бе удивителен. Според треньорите това бе най-добрия му мач. След това той искрено ми благодари, но през нощта се оплака от главоболие, безсъние, умора и повръща няколко пъти – симптоми, характерни за взимането на остър допинг. В медицината това е срещано явление, когато се взима псевдостимулант (плацебо), а спортистът е убеден, че е взел истински такъв“, споделя лекаря на студентите.
В Скопие домакините излизат без спасителя си в първия мач Секулов, който е болен от грип. Противно на очакванията за силен техен натиск, Академик е отбора, който създава по-добрите положения, а в 53-ата минута цели и гредата чрез Симов. Постепенно обаче българите започват да отстъпват физически, което довежда до принудителните смени на Милен Горанов и Тодор Паунов, а Младен Василев довършва срещата на един крак. С изключение на един опасен удар от Боро Узунов на Георги Тиханов обаче не му се налага да показва високата си класа и така в резултат на нулевото равенство трофея остава в София, след като през предишната година е бил спечелен от Локомотив. Официозът на Югославската комунистическа партия „Борба“ разкритикува представянето на Вардар, пишейки, че отдавна те не са играли толкова зле, но заслугата за това е изцяло на българите. През сезон 1974-75 Академик дори ще оглави класирането в „А“ група след 21-ия кръг, но макар да завършват пети „студентите“ показват че са фактор, с който всеки трябва да се съобразява.
