Който мечтае за Олимп, не се страхува от височината

Шампионската лига дълго звучеше почти сакрално за „сините“. Нещо като блян, останал от други времена и прекалено далеч от реалността. Особено в онези години, в които Левски беше в дълбините и имаше далеч по-земни проблеми за решаване. Тогава Олимп не просто не се виждаше, а за него никой дори не мислеше.

Сега обаче Левски е на една крачка.

Утре „сините“ излизат срещу АЕК в Атина и първият мач вече им даде достатъчно основания да вярват, че тази крачка е по силите им. Левски показа, че не се страхува от гърците. Че няма да се даде. Че може да бъде равностоен и да чака своя момент, без да се впуска в необясними рискове.

Сега също няма нужда да го прави. Няма нужда да се хвърля към Олимп, сякаш трябва да го достигне на всяка цена. Няма нужда да доказва смелостта си с безразсъдство. Левски на Хулио никога няма да допусне грешка и да прегори. Този Левски вече показа достатъчно характер, за да знае разликата между цел и безразсъдство.





Няма да бъде лесно. Не би и трябвало да бъде, когато наградата е Шампионската лига. Но има и нещо много важно - Европа вече е гарантирана. Лига Европа е сигурна. Каквото и да се случи утре, Левски постигна много и никой не може да му го вземе. Това не е утешителна награда, а огромна крачка за клуб, който само допреди няколко години гледаше към съвсем различни хоризонти.

Шампионската лига е другото.

Тя е върхът.

Олимп.

Онзи немислимият допреди време. Онзи, който звучеше като блян, когато Левски беше в дълбините. Само че вече не е блян, защото бляновете са далечни. А този е пред очите му. И сякаш съдбата нарочно е подредила сцената. Левски отива да търси своя футболен Олимп точно в Гърция. При боговете. Не знае дали ще го достигне. Но след целия път от дълбините дотук вече няма никаква причина да се страхува от височината.