Източник на снимката: startphoto.bgЦСКА, повярвай!
В четвъртък не ни трябват зрители! Трябват ни армейци!
- 24/08/2026
Представянето на ЦСКА в Европа никога не е било подчинено на някаква логика. И може би точно това е най-хубавото в европейската история на този клуб. Тук няма значение какво показва математиката, какъв е резултатът от първия мач или колко трудна изглежда задачата. ЦСКА има странната способност да превръща европейските вечери в отделни малки епоси, в които предварителните сметки често отиват на боклука. Дори да оставим далеч назад великите мачове и обрати, които този клуб е правил през годините, и да погледнем само настоящата европейска кампания, ще видим шест мача с три различни лица и три различни истории.
С Дери Сити всичко беше футболна лудост и голове. 3:2 в София, 1:2 в Дери и общо осем попадения в двата мача. След това дойдоха две нулеви равенства с Карабах, където вече трябваше да се играе по съвсем различен начин. Повече търпение, повече дисциплина и повече характер. ЦСКА го направи и отстрани силния азербайджански отбор. А после дойде Макаби. 0:3 като гост, резултат, който изглеждаше като почти непреодолима пропаст. В София обаче армейците излязоха с мисълта, че всичко е приключило и щяха да си изпатят, но все пак успяха да оцелеят и да продължат напред.
Точно това е ЦСКА в Европа. Непредвидим, понякога хаотичен, понякога невероятно устойчив, но винаги способен да те накара да повярваш, че невъзможното не е чак толкова невъзможно.
И сега отново сме в подобна ситуация. 0:3 в Крит е тежък резултат, няма никакъв смисъл да го омаловажаваме. Само че всички, които гледаха мача, видяха и нещо друго. Това не беше мач, в който ОФИ ни надигра по начин, който да ни кара да кажем, че този отбор е недостижим. Напротив. ЦСКА сам си усложни живота с груби индивидуални грешки, пропуски, нелепия червен картон на Брахими и цяла поредица от ситуации, в които всичко сякаш се подреждаше по най-лошия възможен начин. Футболът понякога е такъв. Има вечери, в които каквото може да се обърка, се обърква.
Но този мач вече е минало. Резултатът остава, разбира се, но в четвъртък започва нова история.
И ако има един клуб в България, който неведнъж е показвал, че подобни вечери са неговата територия, това е ЦСКА. През годините армейците са били отписвани много пъти, но точно тогава са намирали нещо, което другите не са очаквали. Нека само си припомним Виктория Пилзен. Загуба с 0:2 в Чехия и почти всички сметки изглеждат приключени. После София, проливен дъжд, около 20 000 души по трибуните и една вяра, която отказва да приеме очевидното. ЦСКА спечели с 3:0 и сътвори една от онези вечери, които остават завинаги.
Защо да не се случи отново?
Разбира се, никой не може да обещае, че ЦСКА ще вкара три гола на ОФИ. Никой не може да гарантира обрат. Но това не е и необходимо. В момента ЦСКА има нещо много важно: няма абсолютно нищо за губене. Отборът вече си осигури минимум участие в Лигата на конференциите. Това означава, че дори да не успеем да преодолеем ОФИ, европейският път продължава. Лигата на конференциите не трябва да бъде възприемана като утешителна награда. Това са минимум още шест европейски мача, още шест възможности за опит, точки, коефициент, престиж и емоции, които ще изживеем на новия стадион. Лига Европа, разбира се, е по-голямата сцена и всички я искаме. Но фактът, че ЦСКА вече има гарантирана Европа, е нещо, което не бива да забравяме.
Точно затова четвъртък трябва да бъде вечерта, в която ЦСКА просто ще опита. ОФИ трябва да бъде поставен под напрежение от първата минута. Един ранен гол може да промени цялата картина. Втори може да направи така, че напрежението да се прехвърли изцяло върху гърците. А ако се стигне до 3:0, тогава вече ще говорим за съвсем друг мач. Видяхме го срещу Макаби. Три гола понякога изглеждат като планина, но във футбола понякога са и само началото на историята.
И тук идва ролята на публиката. В понеделник е лесно да кажем, че задачата е почти невъзможна. До четвъртък обаче има време. Време играчите да се подготвят, време треньорите да намерят правилния план, а армейците да напълнят стадиона. Не защото някой може да обещае чудо, а защото точно в такива мачове подкрепата има значение. Ако ЦСКА успее да вкара ранен гол, стадионът ще полудее. Ако ОФИ започне да се огъва, трибуните трябва да го усетят преди футболистите. И ако в даден момент започнем да вярваме, че третият гол е възможен, тази вяра трябва да бъде навсякъде около нас.
ОФИ далеч от дома не изглежда като същия отбор. Това е още една причина ЦСКА да не влиза в реванша с мисълта, че всичко е решено. Аз лично не се съмнявам, че ЦСКА може да спечели този мач. Въпросът е дали победата ще бъде достатъчно убедителна, за да заличи пасива от Крит. Това вече няма как да го знаем. Но сме длъжни да опитаме.
И трябва да опитаме всички заедно. Футболистите да дадат максимума от себе си, а феновете да направят така, че играчите да усещат подкрепата през всичките 90 минути. Няма значение дали си на терена, на трибуните или пред телевизора. Тази вечер ЦСКА трябва да бъде един отбор, един юмрук, една обща воля.
В четвъртък не знаем дали ще има още една велика европейска вечер. Но знаем нещо друго. ЦСКА има 90 минути, в които може да опита да я създаде.
И ако ще има чудо, нека бъде пред пълен стадион. Нищо не е загубено, докато не е загубено.
А когато в четвъртък падне първият гол, нека тогава цяла България чуе как звучи ЦСКА, когато повярва.
С Дери Сити всичко беше футболна лудост и голове. 3:2 в София, 1:2 в Дери и общо осем попадения в двата мача. След това дойдоха две нулеви равенства с Карабах, където вече трябваше да се играе по съвсем различен начин. Повече търпение, повече дисциплина и повече характер. ЦСКА го направи и отстрани силния азербайджански отбор. А после дойде Макаби. 0:3 като гост, резултат, който изглеждаше като почти непреодолима пропаст. В София обаче армейците излязоха с мисълта, че всичко е приключило и щяха да си изпатят, но все пак успяха да оцелеят и да продължат напред.
Точно това е ЦСКА в Европа. Непредвидим, понякога хаотичен, понякога невероятно устойчив, но винаги способен да те накара да повярваш, че невъзможното не е чак толкова невъзможно.
И сега отново сме в подобна ситуация. 0:3 в Крит е тежък резултат, няма никакъв смисъл да го омаловажаваме. Само че всички, които гледаха мача, видяха и нещо друго. Това не беше мач, в който ОФИ ни надигра по начин, който да ни кара да кажем, че този отбор е недостижим. Напротив. ЦСКА сам си усложни живота с груби индивидуални грешки, пропуски, нелепия червен картон на Брахими и цяла поредица от ситуации, в които всичко сякаш се подреждаше по най-лошия възможен начин. Футболът понякога е такъв. Има вечери, в които каквото може да се обърка, се обърква.
Но този мач вече е минало. Резултатът остава, разбира се, но в четвъртък започва нова история.
И ако има един клуб в България, който неведнъж е показвал, че подобни вечери са неговата територия, това е ЦСКА. През годините армейците са били отписвани много пъти, но точно тогава са намирали нещо, което другите не са очаквали. Нека само си припомним Виктория Пилзен. Загуба с 0:2 в Чехия и почти всички сметки изглеждат приключени. После София, проливен дъжд, около 20 000 души по трибуните и една вяра, която отказва да приеме очевидното. ЦСКА спечели с 3:0 и сътвори една от онези вечери, които остават завинаги.
Защо да не се случи отново?
Разбира се, никой не може да обещае, че ЦСКА ще вкара три гола на ОФИ. Никой не може да гарантира обрат. Но това не е и необходимо. В момента ЦСКА има нещо много важно: няма абсолютно нищо за губене. Отборът вече си осигури минимум участие в Лигата на конференциите. Това означава, че дори да не успеем да преодолеем ОФИ, европейският път продължава. Лигата на конференциите не трябва да бъде възприемана като утешителна награда. Това са минимум още шест европейски мача, още шест възможности за опит, точки, коефициент, престиж и емоции, които ще изживеем на новия стадион. Лига Европа, разбира се, е по-голямата сцена и всички я искаме. Но фактът, че ЦСКА вече има гарантирана Европа, е нещо, което не бива да забравяме.
Точно затова четвъртък трябва да бъде вечерта, в която ЦСКА просто ще опита. ОФИ трябва да бъде поставен под напрежение от първата минута. Един ранен гол може да промени цялата картина. Втори може да направи така, че напрежението да се прехвърли изцяло върху гърците. А ако се стигне до 3:0, тогава вече ще говорим за съвсем друг мач. Видяхме го срещу Макаби. Три гола понякога изглеждат като планина, но във футбола понякога са и само началото на историята.
И тук идва ролята на публиката. В понеделник е лесно да кажем, че задачата е почти невъзможна. До четвъртък обаче има време. Време играчите да се подготвят, време треньорите да намерят правилния план, а армейците да напълнят стадиона. Не защото някой може да обещае чудо, а защото точно в такива мачове подкрепата има значение. Ако ЦСКА успее да вкара ранен гол, стадионът ще полудее. Ако ОФИ започне да се огъва, трибуните трябва да го усетят преди футболистите. И ако в даден момент започнем да вярваме, че третият гол е възможен, тази вяра трябва да бъде навсякъде около нас.
ОФИ далеч от дома не изглежда като същия отбор. Това е още една причина ЦСКА да не влиза в реванша с мисълта, че всичко е решено. Аз лично не се съмнявам, че ЦСКА може да спечели този мач. Въпросът е дали победата ще бъде достатъчно убедителна, за да заличи пасива от Крит. Това вече няма как да го знаем. Но сме длъжни да опитаме.
И трябва да опитаме всички заедно. Футболистите да дадат максимума от себе си, а феновете да направят така, че играчите да усещат подкрепата през всичките 90 минути. Няма значение дали си на терена, на трибуните или пред телевизора. Тази вечер ЦСКА трябва да бъде един отбор, един юмрук, една обща воля.
В четвъртък не знаем дали ще има още една велика европейска вечер. Но знаем нещо друго. ЦСКА има 90 минути, в които може да опита да я създаде.
И ако ще има чудо, нека бъде пред пълен стадион. Нищо не е загубено, докато не е загубено.
А когато в четвъртък падне първият гол, нека тогава цяла България чуе как звучи ЦСКА, когато повярва.
