Когато проблемът ти се оплаква от проблемите

Че в българския футбол има лоши, дори кошмарни терени, не е новина. Новината е друга - че Кирил Домусчиев изведнъж ги забеляза и поиска оставки в БФС. 15 години терените не му пречеха, образованието на кадрите в БФС не беше поставяно под съмнение, оставки не се искаха... Случайност или не?

Комфортът, в който живееха шампионите, изградили си паралелна реалност, далеч от истинските проблеми на българския футбол, започва да се пропуква. И това очевидно не се харесва в Разград. Проблемите са много - това е ясно. Но логичният въпрос е друг: как Лудогорец, като дългогодишен хегемон, помогна за тяхното решаване? Или пък те станаха още повече...

Вероятно и Локомотив София, и Спартак Варна, както и други, искат държавна помощ, за да изглеждат по-европейски стадионите им. Вероятно и те, както всички останали, искат повече пари от телевизионни права. Сигурно биха искали и съдийска подкрепа - ако не винаги, то поне в деликатните моменти. Искането не е проблем. Оплакването не е проблем. Позицията - също.

Проблемът е, когато дълго мълчиш, затваряш си очите и се радваш на собствения си просперитет, изграден върху разрухата около теб. Когато системата работи в твоя полза - тя е приемлива. Когато спре да го прави - изведнъж става "неадекватна".

Нищо в този футбол не се решава с магическа пръчка. А Лудогорец за първи път заема ролята на опозиция на "г-н Гонзо", както го наричат. Това наглост или е или право на позиция? Въпрос на гледна точка...