Източник на снимката: nullКак Борац шокира цяла Югославия и нокаутира Цървена звезда
Паметна история за съперника на Левски
- 03/07/2026
Убедителното представяне на тима в контролите, в които бяха постигнати 3 победи и 1 равенство, вероятно кара феновете на Левски да очакват с нетърпение сблъсъка с Борац Баня Лука от квалификациите на Шампионската лига. Съперникът определено не спада към най-реномираните отбори на Балканите, но на 11 май 1988 г. записва името си в историята, ставайки единственият втородивизионен отбор в Югославия, успял да спечели националната купа (тогава Купа на Маршал Тито). При това на финала в Белград е победен не кой да е, а най-титулуваният отбор в страната Цървена звезда.
За да придобиете представа за мащабите на надпреварата трябва да отбележим, че в нея участие взимат 5888 отбора от шестте републики и две автономни области на тогавашната федерация. Тъй като по това време Борац е част от Западната втора дивизия той трябва да започне пътя си в турнира още на 6 май 1987 г. с квалификациите на местно ниво. Всичко стартира с гостуване в Козарска Дубица на местния Млади Радник, което е спечелено с 9:0. 5 гола в срещата отбелязва Сенад Лупич, който ще е сред главните дейсващи лица в нашата история. Доста по-равностойни си следващите сблъсъци, които за щастие на представителите на Босненска Крайна завършват с успех. Победени са Козара Градишка (2:0), Електробосна Яйце (2:1) и Рудар Любия (днес Приедор) (2:1). Първият инфарктен момент идва при сблъсъка с Йединство Бихач, където се стига до изпълнение на дузпи. Там Борац се налага с 3:2, но за вратаря Неджад Курузович това се оказват последните изяви с екипа на краишници, тъй като той преминава в Риека. Убедителната победа с 4:1 над Леотар Трибине осигурява място на тима в 1 кръг, който се състои на 13 август 1987 г.
Съперник там обаче е Осиек, воден от бъдещия голмайстор на Мондиал’98 Давор Шукер. На свой терен тимът от Баня Лука се добира до равенство 1:1 и успява да докара двубоя до изпълнение на дузпи, където се налага с 3:2. За да е удоволствието още по-голямо стражът Анте Яковлевич отразява удар на голямата звезда на противника. В следващата фаза мачовете вече са на разменено гостуване, а опонент е Спартак Суботица. Двете равенства 1:1 са последвани от още една лотария от бялата точка, като отново Борац налага волята си с 5:4. Нивото се вдига на четвъртфинала, където опонент е Войводина – тим, който на следващия сезон сензационно ще стигне до титлата в Югославия. Двубоят в Нови Сад приключва с убедителен домакински успех с 3:0, а единственото, с което гостите от Баня Лука ще запомнят двубоя е, че за пръв път на трибуните се появява транспарант на тяхната фенггрупа „Лешинари“ („Лешояди“). Ответната среща се играе в зимни условия и при натрупал сняг, поради което срещата логично започва с червена топка. Когато обаче тя се пука се оказва, че няма подготвена резервна и остатъка от срещата е с традиционната бяла нейна посестрима. Непривичните условия се оказват по вкуса на домакините и те достигат до зашеметяващ успех с 6:1. Мечтата за нещо голямо става още по-сериозна когато става ясно, че съперник на полуфинала е Прищина. Равенствата 1:1 в настоящата косовска столица и 0:0 у дома биха донесло място напред, но тъй като головете на чужд терен не се зачитат се стига до неизбежните дузпи. Фортуна отново е на страната на Борац и те печелят двубоя с 3:1 достигайки до финал, по пътя към който стражът им Яковлевич е отразил общо 7 удара от бялата точка.
Изглежда приказката свършва тук, тъй като опонент в срещата в Цървена звезда, борещ се със зъби и нокти за шампионската титла с Партизан и впоследствие триумфирал с отличието. Белградският гранд също има своите трудни мигове, отстранявайки Белишче и Будучност Титоград (днес Подгорица) след изпълнение на дузпи, но историята и традициите са на негова страна. Към онзи момент Звезда е печелил „най-ценния трофей“, както пропагандата го нарича, 11 пъти, докато Борац губи с 0:1 единствения си спор за него от Хайдук през 1974 г. При предишния си сблъсък с втородивизионен отбор на финала за купата през 1968 г. „червено-белите“ помитат Бор със 7:0 и общото мнение е, че сега подобна съдба ще застигне и тима от Баня Лука. Крайното 8-о място в класирането на втория ешелон показва, че Борац заслужено е определян за аутсайдер, а ситуацията в лагера му става взривоопасна след дискусионно решение на треньора Хусния Фазлич. Няколко дни преди мача той споделя на играчите, че вместо героя на турнира Яковлевич смята да започне на вратата с ветерана Слободан Каралич, който за кратък период от кариерата си е бил на „Мала Маракана“. Това разгневява титуляра, който демонстративно се прибира в Баня Лука и това налага третия страж Желко Бобич спешно да пристигне с първия възможен автобус.
На път за Белград играчите на Борац вече са посетили паметника „Сремски фронт“, а в навечерието на финала капитаните на двата отбора Дамир Шпица и Драган Стойкович поднасят венци в Къщата на цветята – мястото, където е живял Тито. Пикси е толкова уверен в крайния успех, че в деня на мача на страниците на белградския вестник „Спорт“ с големи букви са изписани неговите думи „Чудо няма да има. Трофеят е наш“. Въпреки че в своята славна кариера на футболист има КЕШ и титли на Нидерландия с Аякс, треньорът на Звезда Велибор Васович е далеч по-предпазлив, още повече, че самия той има своите проблеми. След 7 месеца лечение на контузия на разположение е бранителя Рефик Шабанаджович, а завърналия се след отслужен период в армията Бошко Джуровски иска да играе веднага. Мераците и на двамата обаче биват пресечени и за юбилейния 40-и финал за Купата на Маршал Тито на стадион „ЮНА“ белградският колос излиза с най-добрите си играчи.
Напълно освободени от предварителните очаквания, в първите минути играчите на Борац създава по-чистите положения, но Шпица и Божур Матеич пропускат. След половин час игра Звезда започва да се събужда, но вратарят Каралич реагира адекватно на ударите на Стойкович и Милоевич. Очакванията след почивката всичко да си дойде на местата не само не се оправдават, но и в 60-ата минута събитията взимат неочакван развой. При изнасяне на топката от Борац играещия с контузия Стоян Малбашич намира Амир Дургутович, който успява да центрира отдясно. Подаването хваща в крачка вратарят Стеван Стоянович и Миодраг Кривокапич, а това е отлична новина за Лупич, който се разписва с глава. Той бележи неговия 19-и гол в турнира, който кара коментатора Милойко Пантич буквално да забрави къде се намира. „И ето, това е гол! 1:0 за Цървена звезда. Голмайстор е Божур Матеич, струва ми се. Извинявайте, резултатът е 1:0 за Борац Баня Лука“, промълвява той, след като не успява да възпроизведе правилно нито резултата, нито голмайстора.
Едва след като получава гол Цървена звезда се стъписва и пропуска чисто положение чрез Борислав Цветкович. Най-чистият шанс за нея обаче идва с любезното съдействие на съдията Блажо Зубер. В 80-ата минута машинният инженер от Бачка Топола отсъжда смехотворна дузпа за предполагаемо нарушение на Милорад Билбия срещу Милоевич. Зад топката застава Драган Стойкович, но удара му е право в средата на вратаря и е спасен с лекота от Каралич. В предишните седмици Пикси прави подобни изпълнения срещу Раднички Ниш и Вележ Мостар, което бива взето предвид от треньора на съперника Фазлич. Последният съдийски сигнал узаконява сензационния успех на Борац, а по терена и трибуните звучи скандирането „Процветала бела лала, узели смо Куп маршала.“ („Разцъфтя бялото лале, спечелихме Купата на Маршала“). След връчването на трофея купона продължава с най-известната песен, посветена на главния град в днешна Република Сръбска - „Нося те в сърцето, пазя те в ръцете, пея само на тебе, моя Баня Лука“. Близо 20 000 души очакват своите любимци на площад „Едвард Кардел“, а певиците Неда Украден и Милица Плавшич канят победителите на свои концерти.
Ситуацията в лагера на „червено-белите“ е критична и при напускане на стадион „ЮНА“ автобусът на клуба е замерян с камъни. В съблекалнята пък едва не се стига до бой между Велибор Васович и Драгиша Бинич, след като специалиста подхвърля на грешника Стойкович „„Майсторе, няма значение, така или иначе нямаше дузпа“. Въпреки титлата впоследствие е извършена треньорска смяна и начело застава Бранко Станкович, който ще влезе в открит конфликт с Пикси, но така или иначе най-голямата изненада в историята на националната купа на Югославия вече е била факт, а главна роля в нея има Борац Баня Лука.
Как изглежда една европейска вечер в Баня Лука? Може би е нещо такова:
Тъмнината се спуска бавно над долината на река Върбас, но не носи облекчение. Асфалтът около Градския стадион продължава да излъчва натрупаната през деня жега, сякаш градът диша през нажежените си улици. Въздухът е тежък и неподвижен, пропит с мирис на липи, прах и дим от скари по терасите край реката. По фасадите на сградите от времето на Австро-Унгарската империя още трептят последните оранжеви отблясъци на слънцето, а над крепостта Кастел небето бавно преминава от медно към тъмносиньо. Дори след залез температурата отказва да падне. Потта полепва по челата на хората, а от трибуните на стадиона се издига гореща мараня, която размазва светлините на прожекторите. Това е една от онези балкански юлски нощи, в които жегата не си тръгва, а просто сменя формата си. И тогава на терена излизат Борац и неговият предстоящ съперник, докато препълнените трибуни на стадион „Градски“ настървено скандират, очаквайки техният отбор да вземе следващия скалп.
Подобна картина ще видите на много стадиони в бивша Югославия и в Баня Лука няма да се случи нещо, което Левски да не е преживявал. Макар че ще срещне непознат отбор с много интересна и специфична история, както и любопитно настояще. За да го разберем, трябва да вземем машината на времето и да се пренесем, като начало, до 11 май 1988 г...
„И ето, това е гол! 1:0 за Цървена звезда“. В гласа на югославския телевизионен коментатор се долавя известна досада. Паднало му се е да коментира финала за купата, която носи името на маршал Тито. Мачът е специален, защото трофеят ще бъде връчен за юбилейния 40-и път, но малшансът е, че грандът Цървена звезда има твърде лека задача срещу втородивизионния Борац Баня Лука. Обсадата на вратата на тима от областта Крайна в сръбската част на Босна и Херцеговина е през целия мач, но попадението пада чак след като е минал един час игра. Всичко изглежда ясно.
„Голмайстор е Божур Матеич, струва ми се“, продължава да нарежда коментаторът и изведнъж прави пауза. Само той на стадиона, а и милионите драги телевизионни зрители, не е разбрал какво се случва. „Извинявайте, резултатът е 1:0 за Борац Баня Лука. Простете ми“, смутено казва той, защото вижда, че се радват футболистите в червени фланелки и сини гащета, а не тези с легендарните раирани екипи в червено и бяло.
Е, значително по-малка е грешката на голмайстора, който е Сенад Лупич, а самото попадение днес може да ви го опише всеки над 50-годишен жител на Баня Лука. Стоян Малбашич, един от защитниците на Борац, отнема топката в своята половина и тръгва напред по дясното крило. Усеща болка, защото играе с контузия и заради това подава на Амир Дургутович. Крилото напредва и решава да центрира. Топката прелита над защитата на Звезда, а вратарят Стоянович остава на голлинията. Посрещната е с глава от Сенад Лупич, който я изпраща в мрежата. 19-ти гол за сезона
Борац се затваря в опълченска отбрана до края, а Цървена звезда изпуска и дузпа в 81-ата минута чрез Писки Стойкович. Дузпата е скандална и реферът е освиркван от почти целия стадион на вечния враг Партизан „ЮНА“, който е домакин на финала.
Така Борац Баня Лука триумфира на 11 май 1988 г. с купата, като става единственият втородивизионен тим в историята на някогашна Югославия, печелил трофея. Това се случва по героичен начин с цели 13 мача до финала, като този масов турнир е протекъл с участието на цели 5888 отбора от различните югославски републики. Особено драматични са победите на Борац срещу Осиек и Спартак Суботица, но най-вече митичният обрат срещу Войводина с 6:1, след загуба в Нови Сад с 0:3.
На следващия ден целият град се изсипва на площад „Крайна“ в Баня Лука и скандира „Купата е наша!“, докато играчите показват старинния трофей от площада пред кметството. Това е легендарният момент в историята, който променя съдбата на Борац, съперникът, отреден от жребия като първи за Левски в започващите през юли квалификации в Шампионската лига.
За да придобиете представа за мащабите на надпреварата трябва да отбележим, че в нея участие взимат 5888 отбора от шестте републики и две автономни области на тогавашната федерация. Тъй като по това време Борац е част от Западната втора дивизия той трябва да започне пътя си в турнира още на 6 май 1987 г. с квалификациите на местно ниво. Всичко стартира с гостуване в Козарска Дубица на местния Млади Радник, което е спечелено с 9:0. 5 гола в срещата отбелязва Сенад Лупич, който ще е сред главните дейсващи лица в нашата история. Доста по-равностойни си следващите сблъсъци, които за щастие на представителите на Босненска Крайна завършват с успех. Победени са Козара Градишка (2:0), Електробосна Яйце (2:1) и Рудар Любия (днес Приедор) (2:1). Първият инфарктен момент идва при сблъсъка с Йединство Бихач, където се стига до изпълнение на дузпи. Там Борац се налага с 3:2, но за вратаря Неджад Курузович това се оказват последните изяви с екипа на краишници, тъй като той преминава в Риека. Убедителната победа с 4:1 над Леотар Трибине осигурява място на тима в 1 кръг, който се състои на 13 август 1987 г.
Съперник там обаче е Осиек, воден от бъдещия голмайстор на Мондиал’98 Давор Шукер. На свой терен тимът от Баня Лука се добира до равенство 1:1 и успява да докара двубоя до изпълнение на дузпи, където се налага с 3:2. За да е удоволствието още по-голямо стражът Анте Яковлевич отразява удар на голямата звезда на противника. В следващата фаза мачовете вече са на разменено гостуване, а опонент е Спартак Суботица. Двете равенства 1:1 са последвани от още една лотария от бялата точка, като отново Борац налага волята си с 5:4. Нивото се вдига на четвъртфинала, където опонент е Войводина – тим, който на следващия сезон сензационно ще стигне до титлата в Югославия. Двубоят в Нови Сад приключва с убедителен домакински успех с 3:0, а единственото, с което гостите от Баня Лука ще запомнят двубоя е, че за пръв път на трибуните се появява транспарант на тяхната фенггрупа „Лешинари“ („Лешояди“). Ответната среща се играе в зимни условия и при натрупал сняг, поради което срещата логично започва с червена топка. Когато обаче тя се пука се оказва, че няма подготвена резервна и остатъка от срещата е с традиционната бяла нейна посестрима. Непривичните условия се оказват по вкуса на домакините и те достигат до зашеметяващ успех с 6:1. Мечтата за нещо голямо става още по-сериозна когато става ясно, че съперник на полуфинала е Прищина. Равенствата 1:1 в настоящата косовска столица и 0:0 у дома биха донесло място напред, но тъй като головете на чужд терен не се зачитат се стига до неизбежните дузпи. Фортуна отново е на страната на Борац и те печелят двубоя с 3:1 достигайки до финал, по пътя към който стражът им Яковлевич е отразил общо 7 удара от бялата точка.
Изглежда приказката свършва тук, тъй като опонент в срещата в Цървена звезда, борещ се със зъби и нокти за шампионската титла с Партизан и впоследствие триумфирал с отличието. Белградският гранд също има своите трудни мигове, отстранявайки Белишче и Будучност Титоград (днес Подгорица) след изпълнение на дузпи, но историята и традициите са на негова страна. Към онзи момент Звезда е печелил „най-ценния трофей“, както пропагандата го нарича, 11 пъти, докато Борац губи с 0:1 единствения си спор за него от Хайдук през 1974 г. При предишния си сблъсък с втородивизионен отбор на финала за купата през 1968 г. „червено-белите“ помитат Бор със 7:0 и общото мнение е, че сега подобна съдба ще застигне и тима от Баня Лука. Крайното 8-о място в класирането на втория ешелон показва, че Борац заслужено е определян за аутсайдер, а ситуацията в лагера му става взривоопасна след дискусионно решение на треньора Хусния Фазлич. Няколко дни преди мача той споделя на играчите, че вместо героя на турнира Яковлевич смята да започне на вратата с ветерана Слободан Каралич, който за кратък период от кариерата си е бил на „Мала Маракана“. Това разгневява титуляра, който демонстративно се прибира в Баня Лука и това налага третия страж Желко Бобич спешно да пристигне с първия възможен автобус.На път за Белград играчите на Борац вече са посетили паметника „Сремски фронт“, а в навечерието на финала капитаните на двата отбора Дамир Шпица и Драган Стойкович поднасят венци в Къщата на цветята – мястото, където е живял Тито. Пикси е толкова уверен в крайния успех, че в деня на мача на страниците на белградския вестник „Спорт“ с големи букви са изписани неговите думи „Чудо няма да има. Трофеят е наш“. Въпреки че в своята славна кариера на футболист има КЕШ и титли на Нидерландия с Аякс, треньорът на Звезда Велибор Васович е далеч по-предпазлив, още повече, че самия той има своите проблеми. След 7 месеца лечение на контузия на разположение е бранителя Рефик Шабанаджович, а завърналия се след отслужен период в армията Бошко Джуровски иска да играе веднага. Мераците и на двамата обаче биват пресечени и за юбилейния 40-и финал за Купата на Маршал Тито на стадион „ЮНА“ белградският колос излиза с най-добрите си играчи.
Напълно освободени от предварителните очаквания, в първите минути играчите на Борац създава по-чистите положения, но Шпица и Божур Матеич пропускат. След половин час игра Звезда започва да се събужда, но вратарят Каралич реагира адекватно на ударите на Стойкович и Милоевич. Очакванията след почивката всичко да си дойде на местата не само не се оправдават, но и в 60-ата минута събитията взимат неочакван развой. При изнасяне на топката от Борац играещия с контузия Стоян Малбашич намира Амир Дургутович, който успява да центрира отдясно. Подаването хваща в крачка вратарят Стеван Стоянович и Миодраг Кривокапич, а това е отлична новина за Лупич, който се разписва с глава. Той бележи неговия 19-и гол в турнира, който кара коментатора Милойко Пантич буквално да забрави къде се намира. „И ето, това е гол! 1:0 за Цървена звезда. Голмайстор е Божур Матеич, струва ми се. Извинявайте, резултатът е 1:0 за Борац Баня Лука“, промълвява той, след като не успява да възпроизведе правилно нито резултата, нито голмайстора.Едва след като получава гол Цървена звезда се стъписва и пропуска чисто положение чрез Борислав Цветкович. Най-чистият шанс за нея обаче идва с любезното съдействие на съдията Блажо Зубер. В 80-ата минута машинният инженер от Бачка Топола отсъжда смехотворна дузпа за предполагаемо нарушение на Милорад Билбия срещу Милоевич. Зад топката застава Драган Стойкович, но удара му е право в средата на вратаря и е спасен с лекота от Каралич. В предишните седмици Пикси прави подобни изпълнения срещу Раднички Ниш и Вележ Мостар, което бива взето предвид от треньора на съперника Фазлич. Последният съдийски сигнал узаконява сензационния успех на Борац, а по терена и трибуните звучи скандирането „Процветала бела лала, узели смо Куп маршала.“ („Разцъфтя бялото лале, спечелихме Купата на Маршала“). След връчването на трофея купона продължава с най-известната песен, посветена на главния град в днешна Република Сръбска - „Нося те в сърцето, пазя те в ръцете, пея само на тебе, моя Баня Лука“. Близо 20 000 души очакват своите любимци на площад „Едвард Кардел“, а певиците Неда Украден и Милица Плавшич канят победителите на свои концерти.
Ситуацията в лагера на „червено-белите“ е критична и при напускане на стадион „ЮНА“ автобусът на клуба е замерян с камъни. В съблекалнята пък едва не се стига до бой между Велибор Васович и Драгиша Бинич, след като специалиста подхвърля на грешника Стойкович „„Майсторе, няма значение, така или иначе нямаше дузпа“. Въпреки титлата впоследствие е извършена треньорска смяна и начело застава Бранко Станкович, който ще влезе в открит конфликт с Пикси, но така или иначе най-голямата изненада в историята на националната купа на Югославия вече е била факт, а главна роля в нея има Борац Баня Лука.
Как изглежда една европейска вечер в Баня Лука? Може би е нещо такова:
Тъмнината се спуска бавно над долината на река Върбас, но не носи облекчение. Асфалтът около Градския стадион продължава да излъчва натрупаната през деня жега, сякаш градът диша през нажежените си улици. Въздухът е тежък и неподвижен, пропит с мирис на липи, прах и дим от скари по терасите край реката. По фасадите на сградите от времето на Австро-Унгарската империя още трептят последните оранжеви отблясъци на слънцето, а над крепостта Кастел небето бавно преминава от медно към тъмносиньо. Дори след залез температурата отказва да падне. Потта полепва по челата на хората, а от трибуните на стадиона се издига гореща мараня, която размазва светлините на прожекторите. Това е една от онези балкански юлски нощи, в които жегата не си тръгва, а просто сменя формата си. И тогава на терена излизат Борац и неговият предстоящ съперник, докато препълнените трибуни на стадион „Градски“ настървено скандират, очаквайки техният отбор да вземе следващия скалп.
Подобна картина ще видите на много стадиони в бивша Югославия и в Баня Лука няма да се случи нещо, което Левски да не е преживявал. Макар че ще срещне непознат отбор с много интересна и специфична история, както и любопитно настояще. За да го разберем, трябва да вземем машината на времето и да се пренесем, като начало, до 11 май 1988 г...
„И ето, това е гол! 1:0 за Цървена звезда“. В гласа на югославския телевизионен коментатор се долавя известна досада. Паднало му се е да коментира финала за купата, която носи името на маршал Тито. Мачът е специален, защото трофеят ще бъде връчен за юбилейния 40-и път, но малшансът е, че грандът Цървена звезда има твърде лека задача срещу втородивизионния Борац Баня Лука. Обсадата на вратата на тима от областта Крайна в сръбската част на Босна и Херцеговина е през целия мач, но попадението пада чак след като е минал един час игра. Всичко изглежда ясно.„Голмайстор е Божур Матеич, струва ми се“, продължава да нарежда коментаторът и изведнъж прави пауза. Само той на стадиона, а и милионите драги телевизионни зрители, не е разбрал какво се случва. „Извинявайте, резултатът е 1:0 за Борац Баня Лука. Простете ми“, смутено казва той, защото вижда, че се радват футболистите в червени фланелки и сини гащета, а не тези с легендарните раирани екипи в червено и бяло.
Е, значително по-малка е грешката на голмайстора, който е Сенад Лупич, а самото попадение днес може да ви го опише всеки над 50-годишен жител на Баня Лука. Стоян Малбашич, един от защитниците на Борац, отнема топката в своята половина и тръгва напред по дясното крило. Усеща болка, защото играе с контузия и заради това подава на Амир Дургутович. Крилото напредва и решава да центрира. Топката прелита над защитата на Звезда, а вратарят Стоянович остава на голлинията. Посрещната е с глава от Сенад Лупич, който я изпраща в мрежата. 19-ти гол за сезона
Борац се затваря в опълченска отбрана до края, а Цървена звезда изпуска и дузпа в 81-ата минута чрез Писки Стойкович. Дузпата е скандална и реферът е освиркван от почти целия стадион на вечния враг Партизан „ЮНА“, който е домакин на финала.
Така Борац Баня Лука триумфира на 11 май 1988 г. с купата, като става единственият втородивизионен тим в историята на някогашна Югославия, печелил трофея. Това се случва по героичен начин с цели 13 мача до финала, като този масов турнир е протекъл с участието на цели 5888 отбора от различните югославски републики. Особено драматични са победите на Борац срещу Осиек и Спартак Суботица, но най-вече митичният обрат срещу Войводина с 6:1, след загуба в Нови Сад с 0:3.
На следващия ден целият град се изсипва на площад „Крайна“ в Баня Лука и скандира „Купата е наша!“, докато играчите показват старинния трофей от площада пред кметството. Това е легендарният момент в историята, който променя съдбата на Борац, съперникът, отреден от жребия като първи за Левски в започващите през юли квалификации в Шампионската лига.
