💥 „Герена" видя истина: Левски расте, Лудогорец се срива

Нулевото равенство между Левски и Лудогорец бе от онези мачове, които оставят публиката с усещането за измама. Хилядите на „Герена“ искаха да видят битка, заряд и надлъгване, но вместо това получиха един спектакъл, с главен сюжет - убиване на темпото, в който гостите се задоволиха със стратегията „0:0 и толкова“. Лудогорец играеше сякаш целта е просто да не загуби, а не да покаже, че е шампион и доминант вече толкова години. Това бе личното усещане на целия стадион – че "орлите" дойдоха да се скрият, не да се сражават мъжки.

Няма как да не споменем съдията. Радослав Гидженов бе обявяван от мнозина за по-добрия вариант от Кабаков, но на „Герена“ видяхме познатия български сценарий. Леките аванти за гостите, нарушенията, които накъсваха играта, и липсата на твърда ръка унищожиха всякакъв ритъм. Кулминацията дойде със ситуацията за дузпа. Лично за мен дузпа нямаше – фаулът бе извън наказателното поле. Но изглеждаше сякаш отсъждането бе повече опит да се укроти публиката на Левски, която вече бе избухнала срещу арбитъра. И най-лошото – вместо да поеме отговорност, Гидженов хвърли „горещия картоф“ на ВАР-буса, опитвайки се да излезе чист от скандала. Така авторитетът му се срина още повече.

За Левски мачът бе поредно доказателство, че има база за оптимизъм, но и за тревога. Отбраната е стабилна, Вуцов играе силно и дава спокойствие, но прекалената игра с крака крие риск – един грешен пас може да донесе тежък гол. Отпред има светли моменти, но те трябва да се превърнат в константа. Майкон е в топ форма и задължително трябва да е централна фигура в средата редом до Търдин. Георги Костадинов вече е за епизодична роля – 15–20 минути в края, когато да вкарва свежест и рутина с действията си. В атака Сангаре върши огромна работа, но е „фалшива деветка“, във всеки един от многозначните обяснения на този термин – липсва този чист консуматор на положения, който да вкарва топката във вратата. Ако Левски иска да се бори за титлата, зимата задължително трябва да дойде такъв нападател.

Дотогава обаче задачата е ясна – да се печелят коварните мачове, да се трупа аванс и да се възползва максимално от колебанията на Лудогорец. Те ще се задъхват от Лига Европа, а и Руи Мота е обречен. Бас държа, че няма да изкара зимата. За Левски това е шанс, който не бива да се изпуска.

А Лудогорец? Ако така ще стават шампиони, по-добре да не стават. Играта им на „Герена“ бе плачевна. Няма и следа от онзи самоуверен тим, който години наред побеждаваше Левски навсякъде. Вместо това видяхме уплашени, даже страхливи футболисти, излезли с мисълта „Ох, само да не загубим“. В Разград очевидно са зациклили сериозно – този отбор не просто не може да мисли за Шампионската лига, а е на път да запише позорна кампания в Лига Европа. С осем загуби пред тях и с ръководство, което е изгубило връзка с реалността, перспективите са мрачни.

Истината е, че българският футбол губи от такива мачове. Левски поне показа идеи и посока, макар и не докрай реализирани. Лудогорец пък демонстрира колко дълбока е кризата, в която тъне клубът. Нулевото реми не е просто резултат – то е диагноза.