Източник на снимката: nullЦСКА играе с Барселона в първия мач на осветление на „Ноу Камп“
Текст на Теодор Борисов
- 05/11/2026
През миналата седмица феновете на ЦСКА най-накрая видяха реновирания стадион „Българска армия“, превърнал се в най-модерното съоръжение в България. Той бе открит с шампионатен мач срещу Славия, но от клуба дадоха заявка, че скоро ще се състои специален двубой, с който събитието да бъде отбелязано. През пролетта Христо Стоичков загатна, че в Борисовата градина може да гостува отбор на легенди на Барселона, какъвто видяхме на неговия бенефис през 2016 г. и в Стара Загора година по-късно. Символиката в подобна визита ще бъде наистина запомняща се, тъй като именно ЦСКА е отборът, срещу който каталунците играят първата среща на осветление в историята на „Ноу Камп“. Това се случва на 23 септември 1959 г. в среща-реванш от КЕШ, за която си заслужава да разкажем на днешната родна футболна аудитория.
През сезон 1958-59 ЦСКА влиза в турнира на шампионите в качеството си на първенец на България, завоювал титлата с 5 точки преднина пред Славия в първото издание на „А“ група след връщането на формата „есен-пролет“. Треньорът Крум Милев разбира, че е необходимо в тима да бъдат интегрирани нови играчи и постепенно се налагат Цанев и Панталей Димитров, но все още водещите фигури са играчите, поставили ЦДНА на футболната карта на България и Европа. Броени месеци след скандалното отпадане от Атлетико (Мадрид), белязано от спорно съдийство и опити за „пробив“ от страна на испанците, жребия определя „армейците“ да се изправят срещу друг гранд от Иберийския полустров – Барселона. Каталунците печелят първенството с 4 точки пред Реал (Мадрид), а в основата на техния успех са головете на Еваристо и Хусто Техада (общо 39). В добавка отборът на Еленио Ерера завоюва Купата на Генералисимус (тогавашното име на Купата на краля) след победа на финала с 4:1 над Гранада. Любопитно от днешна гледна точка е, че паралелно с мачовете за КЕШ Барселона играе в още един континентален турнир – Купата на панаирните градове, който впоследствие ще спечели. Преди мачовете с ЦСКА „блауграна“ сразява Интер с общ резултат 8:2 на четвъртфинала, а в следващата фаза отстранява сборния отбор на Белград след 1:1 като гост и 3:1 у дома. Тези данни са полезни за сведение, тъй като по това време българският представител записва 2 равенства (3:3 и 2:2) срещу Цървена звезда в приятелски двубои.
Интересът към първия двубой в София на 3 септември 1959 г. е толкова голям, че според домакините заявките за билети са били 100 000. Това поставя голямо предизвикателство към служителя на администрацията на физкултурното дружество Димитър Димитров – Митко Тирето, който трябва да разпредели пропуските сред семействата на играчите, без да натоварва самите футболисти с допълнителни емоции преди срещата. За този двубой „червените“ са на лагер в Банкя, на който успяват да се мобилизират за сблъсъка с големия съперник. На стадион „Александър Левски“ (така името на съоръжението фигурира в архивите на Барса) домакините откриват резултата още в 16-ата минута чрез капитана Кирил Ракаров, но след половин час игра капитанът Жоан Сегара изравнява за „блауграна“. Между двата гола съдията Джак Клъф отсъжда дузпа за испанския представител, която бива пропусната от Луис Суарес. Нищо обаче не може да попречи на Еулоджо Мартинес да изведе тима си напред в 60-ата минута. Все пак „армейците“ достигат до изравнителен гол в 80-та минута чрез Иван Колев, възползвал се от подаване на Панайот Панайотов – Гацо. Години по-късно авторът на второто попадение споделя, че от Барселона са му предложили 300 000 долара, за да заиграе на „Ноу Камп“, но предвид тогавашните реалности подобно нещо е напълно невъзможно.
Преди ответната среща става ясно, че тя ще се играе на осветление – събитие, което се случва за пръв път в историята на изградения 2 години по-рано стадион на каталунците. Самите те записват мач на изкуствена светлина още през 1909 г., когато правят 2:2 на „Камп дел Карер Индустрия“, така че чувството в никакъв случай не им е непознато. В случая обаче говорим за 246 прожектора с обща мощност 738 киловата, превръщащи „Ноу Камп“ в най-добре осветения стадион в Европа. В уводната си статия за мача „Ел Мундо Депортиво“ не пропуска да подчертае, че аматьорския статут на съперника е фалшив, както и този в останалите сателитни на СССР държави, но предвид противопоставянето между режима на Франко и страните от Източния блок тази констатация едва ли изненадва някого. Изданието обаче сипе суперлативи към играчите на съперника – „жилавите“ Ракаров и Манол Манолов и „пъргавите като хрътки“ Колев и Крум Янев като отбелязва, че настоящия български тим няма нищо общо с националите, загубили с 0:13 гостуването си в Мадрид през 1933 г.
Мачът започва точно в 22:35 ч. пред 120 000 зрители под ръководството на англичанина Артър Елис. Домакините се ориентират по-добре в обстановката и още в 6-ата минута Ласло Кубала се разписва след свободен удар, който привържениците на Барса сравняват с „летяща ракета“. Отново играчът, заради когото реално бива изграден „Камп Ноу“ удвоява резултата в 14-ата минута от дузпа, отсъдена за нарушение на Манолов. Натискът на Барса продължава и Еваристо цели гредата, преди българския тим да намали. Според репортажа на „Народен спорт“ това става в 30-ата минута чрез Димитър Миланов, докато „Ел Мундо Депортиво“ отбелязва, че в 24-ата минута „Панайотов се промъква навътре от дясното крило и изпраща удар, който Рамалетс не успява да спре – 2:1.“ Барселона си връща преднината от 3 гола в 39-ата минута след изпълнение от ъглов удар на Золтан Цибор, последвано от центриране на Кубала към Еваристо, който не оставя шансове на Георги Найденов. Именно родния страж предизвиква дузпа в 43-ата минута, чрез която игралия за 3 национални отбора (Чехословакия, Унгария и Испания) Кубала прави резултата 4:1. В 57-ата минута резултатът става 2:4, като отново ви предлагаме двете версии за постигнатия гол. „Народен спорт“ – „след комбинация Колев-Миланов Мартинов постига гол“, „Ел Мундо Депортиво“ – „бързо напредване на гостите с пас от Мартинов към Миланов, който с мощен удар от разстояние прави резултата 4:2“. Предвид факта, че в архивите на Барселона, където се съхранява статистика от всеки един мач в историята на каталунците като голмайстори са записани Миланов и Мартинов би трябвало да се доверим на родния печат, но е хубаво да отбележим и написаното в местната преса. В 67-ата и 68-ата минута Еваристо оформя своя хеттрик и крайното 6:2, като при първото попадение се възползва от разбъркване след ъглов удар.
„Би било несправедливо да пренебрегнем подобна победа срещу съперник, за когото всички сме единодушни, че е един от най-добрите отбори в Европа. Резултатът е логично и пряко следствие от техническото превъзходство над противника, чиито изблици на добра игра бяха ясно видими в много периоди“, пише „Ел Мундо Депортиво.“ „Нека да признаем, че никога досега не сме срещали отбор, който да приема поражението толкова спортсменски и толкова лоялно да признава превъзходството на противника. Играчите на ЦДНА си прекараха добре. Подаръци, гостоприемство, визити... Те преминаваха от една изненада към друга и едно възхищение към друго. Всеки направи всичко възможно, за да им угоди“, се казва в клубното списание на Барселона. В същия брой от 10 октомври 1959 г. Франсиско Родригес Гарсия – Родри говори за културната програма, която гостите са получили в България. „Пуснаха ни български филм, чийто сюжет преводачът ни превеждаше на френски. И тъй като звукът на микрофона на нашия гид бе по-висок от този на гласа на главния герой се наложи той да бъде намален, свидетелства той.
„Допуснахме твърде много голове. Признавам, че испанския отбор ни превъзхожда като индивидуалности, но 3 от головете му дойдоха от статични положения (дузпи и пряк свободен удар). Предвид упоритата игра на моите футболисти смятам, че 3:2 щеше да е по-заслужен резултат. Барселона бе по-мощна, по-бърза и по-опасна в сравнение с първия мач, но и ние нямахме късмет. Благодарение на осветлението всичко тази вечер се виждаше отлично. Трябва да призная спортсменството на испанската публика и начина, по който ни посрещнаха и изпратиха. Това отличен клуб, който има страхотен стадион и добре възпитана публика“, казва след срещата Крум Милев. След като елиминира ЦСКА, Барса последователно отстранява Милан и Уулвърхемптън, преди да отпадне на полуфинала от големия си съперник Реал (Мадрид). За „армейците“ славните европейски вечери тепърва предстоят, като за доброто им представяне спомагат и мачове като този на „Ноу Камп“, който показва на родните футболисти какво е усещането да играеш пред стотици хиляди на трибуните.
През сезон 1958-59 ЦСКА влиза в турнира на шампионите в качеството си на първенец на България, завоювал титлата с 5 точки преднина пред Славия в първото издание на „А“ група след връщането на формата „есен-пролет“. Треньорът Крум Милев разбира, че е необходимо в тима да бъдат интегрирани нови играчи и постепенно се налагат Цанев и Панталей Димитров, но все още водещите фигури са играчите, поставили ЦДНА на футболната карта на България и Европа. Броени месеци след скандалното отпадане от Атлетико (Мадрид), белязано от спорно съдийство и опити за „пробив“ от страна на испанците, жребия определя „армейците“ да се изправят срещу друг гранд от Иберийския полустров – Барселона. Каталунците печелят първенството с 4 точки пред Реал (Мадрид), а в основата на техния успех са головете на Еваристо и Хусто Техада (общо 39). В добавка отборът на Еленио Ерера завоюва Купата на Генералисимус (тогавашното име на Купата на краля) след победа на финала с 4:1 над Гранада. Любопитно от днешна гледна точка е, че паралелно с мачовете за КЕШ Барселона играе в още един континентален турнир – Купата на панаирните градове, който впоследствие ще спечели. Преди мачовете с ЦСКА „блауграна“ сразява Интер с общ резултат 8:2 на четвъртфинала, а в следващата фаза отстранява сборния отбор на Белград след 1:1 като гост и 3:1 у дома. Тези данни са полезни за сведение, тъй като по това време българският представител записва 2 равенства (3:3 и 2:2) срещу Цървена звезда в приятелски двубои.
Интересът към първия двубой в София на 3 септември 1959 г. е толкова голям, че според домакините заявките за билети са били 100 000. Това поставя голямо предизвикателство към служителя на администрацията на физкултурното дружество Димитър Димитров – Митко Тирето, който трябва да разпредели пропуските сред семействата на играчите, без да натоварва самите футболисти с допълнителни емоции преди срещата. За този двубой „червените“ са на лагер в Банкя, на който успяват да се мобилизират за сблъсъка с големия съперник. На стадион „Александър Левски“ (така името на съоръжението фигурира в архивите на Барса) домакините откриват резултата още в 16-ата минута чрез капитана Кирил Ракаров, но след половин час игра капитанът Жоан Сегара изравнява за „блауграна“. Между двата гола съдията Джак Клъф отсъжда дузпа за испанския представител, която бива пропусната от Луис Суарес. Нищо обаче не може да попречи на Еулоджо Мартинес да изведе тима си напред в 60-ата минута. Все пак „армейците“ достигат до изравнителен гол в 80-та минута чрез Иван Колев, възползвал се от подаване на Панайот Панайотов – Гацо. Години по-късно авторът на второто попадение споделя, че от Барселона са му предложили 300 000 долара, за да заиграе на „Ноу Камп“, но предвид тогавашните реалности подобно нещо е напълно невъзможно.
Преди ответната среща става ясно, че тя ще се играе на осветление – събитие, което се случва за пръв път в историята на изградения 2 години по-рано стадион на каталунците. Самите те записват мач на изкуствена светлина още през 1909 г., когато правят 2:2 на „Камп дел Карер Индустрия“, така че чувството в никакъв случай не им е непознато. В случая обаче говорим за 246 прожектора с обща мощност 738 киловата, превръщащи „Ноу Камп“ в най-добре осветения стадион в Европа. В уводната си статия за мача „Ел Мундо Депортиво“ не пропуска да подчертае, че аматьорския статут на съперника е фалшив, както и този в останалите сателитни на СССР държави, но предвид противопоставянето между режима на Франко и страните от Източния блок тази констатация едва ли изненадва някого. Изданието обаче сипе суперлативи към играчите на съперника – „жилавите“ Ракаров и Манол Манолов и „пъргавите като хрътки“ Колев и Крум Янев като отбелязва, че настоящия български тим няма нищо общо с националите, загубили с 0:13 гостуването си в Мадрид през 1933 г.
Мачът започва точно в 22:35 ч. пред 120 000 зрители под ръководството на англичанина Артър Елис. Домакините се ориентират по-добре в обстановката и още в 6-ата минута Ласло Кубала се разписва след свободен удар, който привържениците на Барса сравняват с „летяща ракета“. Отново играчът, заради когото реално бива изграден „Камп Ноу“ удвоява резултата в 14-ата минута от дузпа, отсъдена за нарушение на Манолов. Натискът на Барса продължава и Еваристо цели гредата, преди българския тим да намали. Според репортажа на „Народен спорт“ това става в 30-ата минута чрез Димитър Миланов, докато „Ел Мундо Депортиво“ отбелязва, че в 24-ата минута „Панайотов се промъква навътре от дясното крило и изпраща удар, който Рамалетс не успява да спре – 2:1.“ Барселона си връща преднината от 3 гола в 39-ата минута след изпълнение от ъглов удар на Золтан Цибор, последвано от центриране на Кубала към Еваристо, който не оставя шансове на Георги Найденов. Именно родния страж предизвиква дузпа в 43-ата минута, чрез която игралия за 3 национални отбора (Чехословакия, Унгария и Испания) Кубала прави резултата 4:1. В 57-ата минута резултатът става 2:4, като отново ви предлагаме двете версии за постигнатия гол. „Народен спорт“ – „след комбинация Колев-Миланов Мартинов постига гол“, „Ел Мундо Депортиво“ – „бързо напредване на гостите с пас от Мартинов към Миланов, който с мощен удар от разстояние прави резултата 4:2“. Предвид факта, че в архивите на Барселона, където се съхранява статистика от всеки един мач в историята на каталунците като голмайстори са записани Миланов и Мартинов би трябвало да се доверим на родния печат, но е хубаво да отбележим и написаното в местната преса. В 67-ата и 68-ата минута Еваристо оформя своя хеттрик и крайното 6:2, като при първото попадение се възползва от разбъркване след ъглов удар.
„Би било несправедливо да пренебрегнем подобна победа срещу съперник, за когото всички сме единодушни, че е един от най-добрите отбори в Европа. Резултатът е логично и пряко следствие от техническото превъзходство над противника, чиито изблици на добра игра бяха ясно видими в много периоди“, пише „Ел Мундо Депортиво.“ „Нека да признаем, че никога досега не сме срещали отбор, който да приема поражението толкова спортсменски и толкова лоялно да признава превъзходството на противника. Играчите на ЦДНА си прекараха добре. Подаръци, гостоприемство, визити... Те преминаваха от една изненада към друга и едно възхищение към друго. Всеки направи всичко възможно, за да им угоди“, се казва в клубното списание на Барселона. В същия брой от 10 октомври 1959 г. Франсиско Родригес Гарсия – Родри говори за културната програма, която гостите са получили в България. „Пуснаха ни български филм, чийто сюжет преводачът ни превеждаше на френски. И тъй като звукът на микрофона на нашия гид бе по-висок от този на гласа на главния герой се наложи той да бъде намален, свидетелства той.
„Допуснахме твърде много голове. Признавам, че испанския отбор ни превъзхожда като индивидуалности, но 3 от головете му дойдоха от статични положения (дузпи и пряк свободен удар). Предвид упоритата игра на моите футболисти смятам, че 3:2 щеше да е по-заслужен резултат. Барселона бе по-мощна, по-бърза и по-опасна в сравнение с първия мач, но и ние нямахме късмет. Благодарение на осветлението всичко тази вечер се виждаше отлично. Трябва да призная спортсменството на испанската публика и начина, по който ни посрещнаха и изпратиха. Това отличен клуб, който има страхотен стадион и добре възпитана публика“, казва след срещата Крум Милев. След като елиминира ЦСКА, Барса последователно отстранява Милан и Уулвърхемптън, преди да отпадне на полуфинала от големия си съперник Реал (Мадрид). За „армейците“ славните европейски вечери тепърва предстоят, като за доброто им представяне спомагат и мачове като този на „Ноу Камп“, който показва на родните футболисти какво е усещането да играеш пред стотици хиляди на трибуните.
