Всеобщ червен спад

ЦСКА продължава да криволичи в представянето, но за момента успява да постига сравнително позитивни резултати. На няколко пъти в последните седмици отчетохме, че силният ментален ефект от идването на Христо Янев вече е приключил и на преден план излиза спортно-техническата работа в Панчарево. И докато тя остава скрита за обществеността, то следствията от нея се виждат в мачовете. И до момента те са доста негативни, а единственото позитивно са спортните резултати, плод най-често на индивидуални избухвания. Но като добавка към слабото отборно представяне на ЦСКА са именно разочароващите лични изяви на повечето футболисти. На практика почти целият състав бележи сериозен регрес през пролетта.

Христо Янев получи безпрецедентния в последните години шанс да проведе перфектно организирана подготовка, с почти всички нови попълнения на линия още за старта, при отлични условия и без особени проблеми с контузии. Въпреки това обаче много от играчите така и не успяват да намерят формата, която по-рано са показвали с червената фланелка. Най-фрапиращите случаи са с централните нападатели Годой и Питас, които са големите длъжници от началото на годината. Доста по-слаби изяви спрямо есента представя и стигналият до капитанската лента Бруно Жордао. Адриан Лапеня очевидно вече е отписан като четвърти избор в центъра на защитата и донякъде логично бе силно разколебан в Стара Загора. Давид Пастор също бе стигнал висока точка в представянето, но скандалът, в който бе осъден за шофиране в нетрезво състояние, го върна доста назад в развитието. Така по една или друга причина – дали заради събития извън терена, по-голяма конкуренция или тактически изисквания на Янев, но много от водещите футболисти на ЦСКА играят доста под лимита си.

През есента именно умението на Христо Янев да извлича максимума от играчите доведе до драстичното подобрение в резултатите и представянето на отбора. От зимата насам обаче единственият такъв пример е с Мохамед Брахими. Анжело Мартино също може да бъде отличен, че се адаптира все по-добре, а противоречивият Ето’о също напоследък повече дава, отколкото взима от играта на ЦСКА. Но с тях се изчерпват всички добри думи, свързани с индивидуалната форма в червения състав. Бившият ас на Славия и титуляр в елита на Турция, преди да се контузи – Исак Соле, бе резерва във всеки от последните 6 мач и очевидно с треньора не намират общ език за момента. Което е кощунство, предвид безспорните качества, с които разполага националът на ЦАР.

Защитата на ЦСКА продължава да е все така колеблива, като в началото на пролетта Янев гласува доверие на Теодор Иванов, но не остана доволен от видяното и в последните две срещи го прати на пейката. Любопитно е, че твърда резерва е и привлеченият лично от Янев ляв краен защитник Андрей Йорданов. Макар да бе работил с него в Пирин Бл, специалистът остана изненадан и разочарован от представянето му в мачовете с ЦСКА 1948 в Бистрица и Славия на „Васил Левски“. И оттогава насам Йорданов не записа нито минута в следващите 6 мача, като дори не бе в групата за три от тях.

При наличието на широк състав едно от основните предизвикателства за всеки треньор е да държи максимален брой футболисти в оптимално състояние. От началото на пролетта треньорът на ЦСКА не успява да се справи с тази задача и много от играчите са с понижена форма. Мачовете с висок заряд до края на сезона са отлична възможност за червения наставник да върне подопечните си на прилично спортно-техническо ниво, което да увеличи както броя на индивидуалните избухвания, така и на ефективните отборни действия, които са твърде малко в последните седмици.