❤️Шакири: Тъжно ми е, че не останах повече време в ЦСКА

Артим Шакири е част от шампионския отбор на ЦСКА, триумфирал с титлата през сезон 2002/2003. След един сезон с екипа на армейците преминава в английския Уест Бромич Албиън, с който печели промоция за Висшата лига. Като футболист е вдигал още шампионската титла на Швеция с Халмщад, титлата и два пъти купата на Северна Македония с Вардар, както и купата на Азербайджан с Карабах. Като национален състезател има 72 мача и 15 гола, като става популярен в цял свят с гола си директно от ъглов удар срещу Дейвид Сиймън в мач срещу Англия. Като старши треньор води на два пъти Шкендия в своята родина, като веднъж съвместява с позицията на спортен директор, като е начело още на отборите на Кукъси (Албания), Пембрук (Малта), Фламуртари (Косово) и Шафхаузен (Швейцария). През февруари 2024 г., в интервю от две части пред Gong.bg, Шакири се върна към спомените си от престоя в ЦСКА и сподели с кого от тима поддържа връзка и до днес.

Г-н Шакири, благодаря Ви за отделеното време, много се радвам да се чуем. Как сте?

-И аз се радвам да се чуем, за да се върнем малко към старите спомени и малко история. Много добре съм, в момента си почивам от футбола и работата, но вече търся нещо ново и нов отбор като треньор.

Ще се върнем като начало, както Вие казахте, към Вашите спомени, свързани с ЦСКА. Споменах вече, че Вие бяхте част от шампионския отбор преди вече повече от 20 години, който записа дълга серия без загуба, като имахте едва две поражения в рамките на целия сезон. Какво си спомняте Вие от престоя си в ЦСКА, който за хубаво или лошо продължи само една година.

-Хубавото бе, че ние спечелихме шампионската титла. Ние имахме много силен и добър отбор начело със старши треньор Стойчо Младенов и неговите помощници. Там се работеше максимално професионално. Искахме дубъл, но не успяхме. Все пак шампионската титла си заслужава повече от всичко друго.

Кой е мачът, който вие никога няма да забравите като футболист на ЦСКА? Аз например си спомням един мач срещу Левски, който спечелихте с 3:0 и буквално размазахте съперника. Имахте и легендарни двубои срещу Блекбърн, но кой е мачът, който е останал най-много във Вашите спомени?

-Знаете, всички мачове са спомени, защото всеки мач носи три точки, които са ценни за титлата. В серията от мачове без загуба всеки мач носи ценни спомени. Нормално е да помня и дербито с Левски, което е по-голямо дерби в България и най-доброто в България. Сещам се за мача с Литекс, като бихме в София. Както и да го погледнеш, ние бихме директните конкуренти и си бягахме напред към титлата. Като играхме с Блекбърн, за жалост не успяхме да ги преодолеем в Купата на УЕФА в онази година. Имахме шанс, но все пак знаете какъв е английският футбол – изкуство! А ние се събрахме на едно място… За жалост не успяхме, иначе можеше далече да отидем.

Между другото, ако тези мачове се играеха по настоящите правила, когато голът на чужд терен не важи, има и пет смени. Един Бог знае какво щеше да се случи, ако бяхте влезли в продължение.

-Нормално, щеше да е съвсем друго. Но футболът днес е доста различен и всяка година се променя нещо ново. По онова време голът като гост беше много важен, а головете в София много лошо ни повлияха, иначе всичко щеше да е наред. Ако бяхме играли продължения с новите правила, да играем по-дълго, а и с пет смени, щяхме да бием! Това си има голямо значение.

Със сигурност това е така. Близо двадесет години по-късно Вие поддържате ли все още връзка с някого от тогавашния отбор?

-Да. От колегите, с които играхме заедно, много често се чувам с Тошко Янчев. С Тошко имахме и един общ приятел вратар, с който е играл в Турция. С него имаме много добри приятелски отношения, не само колегиални. другари, Нормално, чувам се и със старши треньора Стойчо Младенов, имам контакти с него. Хубаво е да се чуваш от време на време и да се връщаме към тези спомени от 2002/2003 г., когато бяхме шампиони.

Към настоящия момент и вече приключил с футбола като състезател съжалявате ли, че не останахте малко повече в онзи отбор на ЦСКА, за да може после да играете и в квалификациите за Шампионската лига?

-Нормално е да е така. Аз исках да остана в ЦСКА, тъжно ми е, че не останах, но като има такава оферта от английската Премиер лига или Чемпиъншип… Малко ще ти е трудно тежко да кажеш „не“ на тази оферта. Англичаните искаха още от януари месец да ме вземат при тях, но не се постигна договорка между клубовете, а и ЦСКА искаше тази година да стане шампион. Разбрахме се да остана до края на първенството в България и в ЦСКА, за да спечелим титлата и след това да видим накъде.

Вие споменахте, че поддържате контакт със Стойчо Младенов, макар той да Ви беше треньор само за един сезон. Според Вас как той Ви повлия на треньорските разбирания за футбола?

-За мен Стойчо е много добър треньор и той има заслуга за тази титла, защото той направи този отбор, той си взе футболистите, които му трябваха за титла. Тук няма дилема по въпроса, че той е много добър треньор. С него по-дълго време сме си в контакт, не само сега, но и докато беше в Арабия и Казахстан. После се върна в ЦСКА два пъти, мисля. 2009 беше единият път, другият 2014 г., аз тогава бях треньор в Албания и се срещнахме в Турция на лагер. Така че се чуваме. Преди две години с Методи Деянов се чухме, той беше помощник на Стойчо Младенов от 2002/2003 г. Имам контакти с бивши съотборници, хубаво е да се върнем назад към стари спомени и историята.

Ще Ви върна още малко и за последно към един Ваш спомен като футболист. Може би това, с което Вие сте най-известен извън Балканския полуостров, а именно голът срещу Англия. Какви са спомените Ви от този мач и как изобщо се вкарва такъв гол срещу вратар като Дейвид Сиймън?

-Знаете, такива голове ги няма във всеки мач, защото е много трудно, изисква много работа, за да се вкара гол от корнер. Не е достатъчно само да работиш една седмица, две седмици, трябва да се случва нонстоп. Иначе аз имах вече такъв гол, този ми беше трети в моята кариера. Имах вкарани два в Македония преди това, но е много по-трудно да се постигне срещу една Англия и срещу един вратар от световен мащаб като Дейвид Сиймън, който сигурно е около два метра висок. Това прави още по-тежко и трудно да допусне такъв гол, но така е във футбола, никой не очакваше това аз да я бия директно за гол. То и аз не мислех, че ще влезе, реших да пробвам. Като видях, че моите съотборници в нападението при корнера не бяха толкова високи в сравнение с англичаните, които бяха между 1.90 и 2 метра високи в отбрана, си казах, че е малко трудно тук ние да скачаме и ще пробвам, пък ако влезе, влезе. Ако не, ще трябва пак да играем, но за щастие влезе, което бе хубаво. Знаеш, че моменти като този не се описват, защото нямаш време за размисли и за радване много-много. 30 секунди, минута радост и вече започва мачът от центъра и нямаш време за размисли какво е станало. Стана 1:0 за нас и си продължихме мача. След мача беше хубаво, когато върнах в България и в София. Аз тогава вече бях играч на ЦСКА и бях много добре приветстван в България, това много ме радва. Имам много хубави спомени там и се радвам да поддържам тези спомени и контакти и е нормално да искам някой футболист така да може да работи, за да направи такова нещо, да постигне гол от корнер. Днес футболът е игра за три точки и без разлика откъде ще влезе топката.

Моите впечатления са, г-н Шакири, че сега футболът е по-тактически и не се дава толкова много свобода на играчите, но това ще кажете Вие като треньор. Работил сте в много държави и много клубове – Кукеси в Албания, Пембрук в Малта, за много малко сте били в Шафхаузен в Швейцария. Вашият най-дълъг престой е бил в Шкендия във вашата родина и то на два пъти, като последния път, както виждам, сте съвместявали с длъжността на спортен директор. Къде се чувствахте най-добре и може би Ви е яд, че не останахте за по-дълго време и да работите повече?

-Треньорската работа не е вечна, не е като да си футболист, защото много неща се случват във футбола и треньорът никога не е сигурен дали ще остане до края на договора си, било то година, две, три, пет. При футболистите си правиш договор за две-три години и е много трудно някой да те изгони от клуба. Но като треньор ще имаш четири-пет мача, месец-два и ако няма резултати, веднага те сменят. При мен не е било заради това. Моята първа година като треньор започнах в Шкендия през сезон 2012/2013. По онова време Шкендия не беше толкова силно финансово, както е сега, нямаше спонсор тогава, както е сега „Еколог“. С много малко финанси ние се класирахме за финала на Купата на Македония в онзи сезон. За съжаление ние паднахме след дузпи в този мач, като при резултат 1:0 за нас в 26-27 минута нашият вратар получи червен картон и ние играхме после с млад вратар на 17 години, който за първи път влизаше в първия тим. Добре се държахме докрай, 1:1 свърши мачът, но изгубихме при дузпите. След това отидох в Албания в Кукеси. За мен беше успешен сезон. Някои казват, че сезонът е успешен, ако направиш титла, спечелиш купа, но за мен сезонът ни бе много успешен, защото ние се борехме до последно за титлата. Докато аз бях треньор, бяхме все първи или втори и се борехме за титла и плюс това ние се класирахме на финала за Купата на Албания. Но много работи се случват… Президентът на клуба си е президент и аз нямам нищо против него, защото той дава пари, той плаща и той решава какво ще стане. Реши обаче друг треньор да води клуба във финала, не ме искаше и мислеше, че с друг треньор в последните четири кръга ще стане шампион, а ние бяхме втори в класирането. Той реши да ме смени и да се разделим, така се случи. Отидох в Пембрук за около 8 месеца. Клубът имаше финансови проблеми и се бореше, за да остане във Висша лига. Ние останахме в борбата докрай, но поради финансови проблеми федерацията искаше да понижи тима във втора или трета дивизия. Аз си заминах и отидох в Косово, където бях за кратко време във Фламуртари. После отидох в Шафхаузен, където подписах договор за три години като треньор, но ми бе нужна работна виза и трябваше бързо да се реагира. А беше много лошо време на пандемия тогава. Федерацията в Швейцария много гонеше клуба да назначат треньор с ПРО лиценз. Аз имах ПРО лиценз, но нямах разрешение за работа. Те бяха принудени да назначат домашен треньор, защото иначе щяха да ги гонят от купата и ще им вземат точки в първенството. Не се случи това да остана там и се върнах в Македония. След известно време се договорихме с Шкендия да работя като спортен директор. Исках така, че ако се върна в Македония, то да не работя като треньор. Повече исках да бъда спортен директор. И така подписах, започнахме работа, беше окей, но резултатите не бяха добри за Шкендия и ръководството реши да смени треньора. Ние търсихме треньор, а аз говорих и със Стойчо Младенов, за да го доведем като треньор там. Но в клуба по това време искаха по-млад треньор. Така се взе решение аз да водя отбора поне докато намерим треньор, който да поеме управлението. Така продължихме ние и европейските турнири. Имахме добри резултати, като в шест мача ние бихме три пъти и три пъти завършихме наравно. После изгубихме след дузпи от АИК Стокхолм в Скопие. В тези шест мача Шкендия играеше много по-добър футбол, всички бяха много доволни, но дузпите са късмет. Не може всеки да бие, трябва и някой да изпусне, такъв е футболът днес. Ние отпаднахме и след това клубът искаше да направи промени. Аз вече не исках да работя като спортен директор, исках да се работя като треньор. Съобщиха ми за промените, приех това, което каза президентът. Този, който дава парите, той реша. Не можеш да кажеш „не“ и да останеш (смее се). Ако съм президент и давам пари, аз съм човекът, който ще ти каже дали ще бъдеш тук или не. И така се случи и аз си заминах. Преди 6 месеца имах разговори с един национален отбор, но не се договорихме. И така чакам сега нещо друго и си търся друг отбор извън Македония, за да мога да почна като треньор да работя.

Аз Ви слушах, без да Ви прекъсвам, и просто си мислех през цялото време, като може би се успокоявах, че не само в България се случват тези неща, които ми разказахте. Тъй като знаете, то може би е на Балканския полуостров това явление, че който плаща, той поръчва музиката, нали има една такава приказка.

-Не е само на Балканите, то е навсякъде в света във футбола. Когато си треньор, никога не можеш да си сигурен, че ще останеш по-дълго. Даже един мой приятел казва, че на треньора винаги багажът му е стегнат за отпътуване. Уж идваш вкъщи, но не можеш да си разопаковаш багажа, защото не знаеш колко време ще бъдеш там. Треньорът е така – днеска си там, утре ще ти се извинят, отиваш си и готово. Това не е само на Балканите, случва се в цял свят. Ако един клуб има дългосрочен проект, както е при големите, и искат да продължат в по-дълъг период… Нали виждаме какво стана в Байерн Мюнхен? В Байерн Мюнхен нещо не е както трябва, защото с Байерн винаги трябва да станеш шампион и винаги трябва да биеш. А като не върви, веднага се мисли за смяна на Тухел. Значи не е само на Балканите, има го и в Европа, Германия. Няма ли резултат, ще ме сменят веднага. Футболът е бизнес и се случват такива неща.

Вие вече сте били в ролята на спортен директор, но аз например се сещам за един Стойчо Младенов, който не обича да има спортни директори на главата, така да се каже, и смята, че старши треньорът трябва да има цялата власт. Какво е Вашето мнение? Вие като треньор обичате ли да имате пълната спортно-техническа власт или напротив, по-добре е да имаш един спортен директор, който да ти помага?

-Навсякъде в света на футбола ги има спортен директор в клубовете. В големите държави, например в Англия, там старши треньорът е мениджър и той решава за футболистите. Но това не означава, че във всички клубове старши треньорът, мениджърът едно и също. В Арсенал Артета си има спортен директор, на който Артета му казва кои футболисти иска и онзи решава. Но пък финансовият отдел вече може друго да каже. В Манчестър Юнайтед знаем как е, в Челси знаем как е, в Сити знаем, че там Гуардиола решава за тези неща, но все пак си има поддръжка от директорите, които работят за него. Ще кажа така – искам да имам човек, спортен директор, който ще е на разположение на отбора, да работи за отбора, да работи със старши треньор. Все пак и аз като старши треньор ще кажа, че на мен ми трябва тази позиция, този футболист. После той трябва да търси и заедно да работим за доброто на отбора. Само тогава стават добри резултати и се прави добър отбор.

Каква е Вашата философия за футбола? Какъв е футболът, който обичате да играят Вашите отбори?

-Аз обичам да играем нападателен футбол. Ако искаш да победиш, трябва да можеш да нападаш, трябва да имаш преса горе в противниковата половина, но не и през цялото време, все пак тактиката на един треньор включва и противник. Обичам контрола на играта, искам я да контролирам. Искам като треньор от моя отбор да поставям стил на игра, в който командваме играта. Нормално, противникът също ще играе с топката, но искам колкото се може по-бързо да се вземе топката и да се контролира играта. Искам победата, но е хубаво да се гледа да има и футбол за публиката.

Вие казвате, че вече обмисляте вариант за нов клуб, който да поемете. А бихте ли работили в България, ако получите предложение от нашата държава и мечтаете ли например да получите предложение от ЦСКА някой ден?

-Искрено да. Българската лига е сред силните на Балканите, не е слаба, не е лоша, интересна е. Бих искал да се върна в България, да водя отбор там и да работя. Знам, че можем да направим много неща. Аз не мога на никого да гарантирам, че ще стана шампион, защото това не може никой да го гарантира, но с работа всичко може да се направи. Искам да се върна в България, едната ми година там премина много хубаво. Имам хубави и лоши спомени, но винаги надделяват хубавите спомени там и искам да се върна пак там и да работя. Вече бях шампион като играч, защо да не стана и като треньор?