Източник на снимката: startphoto.bgМитко Илиев тъгува: Крушарски дори не ми се обади по телефона, когато обявих края на кариерата си
"Разочарован съм"
- 08/07/2026
Доскорошният капитан на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев разкри, че е взел напълно осъзнато решение да сложи край на състезателната си кариера, въпреки че е имал възможност да продължи още известно време. Бившият национал призна, че през голяма част от последния сезон е играл със сериозни болки.
„Не съм спрял да тренирам и поддържам форма. Занимавам се с неща, за които преди нямах време. Не се чувствам изгубен след края на кариерата си. Можех да поиграя още, но предпочетох да поставя здравето си на първо място. Решението е добре обмислено и е изцяло мое, въпреки че от клуба имаше желание да остана поне до зимата“, заяви Илиев в предаването „Гостът на Sportal.bg“.
Той разкри още, че след контузията си е направил опит да избегне операция, но без успех.
„От септември играех с болки – инжекции, противовъзпалителни. Всеки, който е минал през подобно нещо, знае колко трудно е да бъдеш на нивото, което искаш“, добави бившият халф.
Илиев отдели специално внимание и на легендата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев, когото определи като най-голямата фигура в историята на клуба.
„Трябва да сме благодарни на съдбата, че е пратила Христо Бонев в Локомотив. И след още 100 години ще се говори за него. Когато бях дете, чичо ми постоянно ми разказваше за него. Дори казваше, че не е отстъпвал на Зинедин Зидан. Когато ме награди на детски турнир, видях колко много означава Локомотив за него. Ако сърцето ти е черно-бяло, това е завинаги“, сподели Илиев.
Бившият капитан си припомни и най-силните години с "черно-белите", в които тимът спечели две купи на България и игра в европейските клубни турнири.
„След престоя ми в Полша кариерата ми тръгна само нагоре. Втората година беше най-хубавата – евротурнири, пълни трибуни, голове и асистенции. Постигнахме неща, които малцина очакваха. Жалко, че не успяхме да завършим с трета купа“, каза още той.
Илиев призна, че ако може да върне един момент от кариерата си, това би бил двубоят срещу Тотнъм Хотспър в европейските клубни турнири.
„Това е мачът, който бих изиграл отново. Те бяха актуален финалист в Шампионската лига, но в онзи момент изглеждаха достижими. В крайна сметка класата им беше прекалено голяма“, завърши легендата на Локомотив (Пловдив).
"Никой не може да отнеме на Крушарски, че с него като президент постигнахме едни от най-големите успехи, но в дадени моменти някои неща не ги одобрявам или не съм бил съгласен. Чувствал съм понякога, че не съм получавал това отношение, което заслужавам от него. Преживели сме толкова неща с него, а не получих едно телефонно обаждане от него, след като сложих края на кариерата. Когато бях зачеркнат при Сергей Алеников също имаше такива моменти, че не получих необходимото отношение. Не съм толкова чувствителен човек, но ги преживявам някои неща вътрешно. Не смятам, че не съм го заслужил като човек, дал много на клуба. Казвам нещата, както ги чувствам", обясни Илиев.
„Не съм спрял да тренирам и поддържам форма. Занимавам се с неща, за които преди нямах време. Не се чувствам изгубен след края на кариерата си. Можех да поиграя още, но предпочетох да поставя здравето си на първо място. Решението е добре обмислено и е изцяло мое, въпреки че от клуба имаше желание да остана поне до зимата“, заяви Илиев в предаването „Гостът на Sportal.bg“.
Той разкри още, че след контузията си е направил опит да избегне операция, но без успех.
„От септември играех с болки – инжекции, противовъзпалителни. Всеки, който е минал през подобно нещо, знае колко трудно е да бъдеш на нивото, което искаш“, добави бившият халф.
Илиев отдели специално внимание и на легендата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев, когото определи като най-голямата фигура в историята на клуба.
„Трябва да сме благодарни на съдбата, че е пратила Христо Бонев в Локомотив. И след още 100 години ще се говори за него. Когато бях дете, чичо ми постоянно ми разказваше за него. Дори казваше, че не е отстъпвал на Зинедин Зидан. Когато ме награди на детски турнир, видях колко много означава Локомотив за него. Ако сърцето ти е черно-бяло, това е завинаги“, сподели Илиев.
Бившият капитан си припомни и най-силните години с "черно-белите", в които тимът спечели две купи на България и игра в европейските клубни турнири.
„След престоя ми в Полша кариерата ми тръгна само нагоре. Втората година беше най-хубавата – евротурнири, пълни трибуни, голове и асистенции. Постигнахме неща, които малцина очакваха. Жалко, че не успяхме да завършим с трета купа“, каза още той.
Илиев призна, че ако може да върне един момент от кариерата си, това би бил двубоят срещу Тотнъм Хотспър в европейските клубни турнири.
„Това е мачът, който бих изиграл отново. Те бяха актуален финалист в Шампионската лига, но в онзи момент изглеждаха достижими. В крайна сметка класата им беше прекалено голяма“, завърши легендата на Локомотив (Пловдив).
"Никой не може да отнеме на Крушарски, че с него като президент постигнахме едни от най-големите успехи, но в дадени моменти някои неща не ги одобрявам или не съм бил съгласен. Чувствал съм понякога, че не съм получавал това отношение, което заслужавам от него. Преживели сме толкова неща с него, а не получих едно телефонно обаждане от него, след като сложих края на кариерата. Когато бях зачеркнат при Сергей Алеников също имаше такива моменти, че не получих необходимото отношение. Не съм толкова чувствителен човек, но ги преживявам някои неща вътрешно. Не смятам, че не съм го заслужил като човек, дал много на клуба. Казвам нещата, както ги чувствам", обясни Илиев.






